Решение № 260121 от 10.01.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ …. гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при участието на секретаря

Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12059 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М.А.К. срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И З." АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата твърди, че пострадала на 10.07.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "БМВ 318 ТДС“ с рег. № ********. Твърди, че по силата на договор за застраховка

"Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила следните телесни повреди – загуба на слезка, разкъсване на капсула на панкреас, разкъсване на капсула на ляв бъбрек, счупване на пубиса/срамна кост. Твърди, че от телесните повреди претърпяла неимуществени вреди, за които застрахователят й дължал обезщетение в размер на 150 000 лв. Наред с това претърпяла и имуществени вреди, които се изразили в разликата между трудовото възнаграждение, което би получвала, ако бе здрава, и полученото обезщетение за временна нетродуспособност за периода 10.07.2016 г. - 10.03.2017 г. в размер на 1210 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 150

000 лв за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2016г. до окончателното изплащане, и сумата от 1210 лв. за имуществени вреди. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата деликвент е било виновно и противоправно; поддържа становището, че друг водач на пътно превозно средство, а именно Т.Д.Д., който управлявал мотоциклет, причинил процесното ПТП; оспорва ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и вредите; оспорва размера на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.

432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди: За да бъде уважен този иск, ищцата трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а "БМВ 318 ТДС“ с рег. № ******** е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.

Видно от уведомление от 26.05.2017 г. ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП /л.34/.

Видно от влязла в сила присъда № 3/10.02.2017г. по НОХД № 280/2016г. на РС- Панагюрище М. С.Х.е призната за виновна в това, че на 10.07.2016г. на път III-801, км. 62+138, посока от гр. Панагюрище за гр.Стрелча, при управление на л.а „БМВ 318 ТДС" с рег. № ********, е нарушила правилата за движение, като е предприела маневра, без да се убеди, че не създава опасност за останалите участници в движението, вследствие на което по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице, както следва: средна телесна повреда на Т. Д. ***, с ЕГН **********, довела до трайно затруднение на движението на долните крайници, изразяващо се в разкъсване на лонното съчленение на таза (симфизата) и дислокация на дясната кръстцовохълбочна (сакроилиачна) става и тежка телесна повреда на М.А.К. от гр. Пазарджик, с ЕГН **********, изразяваща се в загуба на слезка - престъпление по чл. 343, ал.З, б. „а", предл. 1-во във връзка с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 25, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1 т.1 от НК, й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години. На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, на подъсидмата е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от десет месеца. Присъдата е влязла в сила, което се установява от извършеното удостоверяване от РС – Панагюрище на последната страница от мотивите към нея/л.91/.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Районен съд – Панагюрище, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на М. С.Х., нейната вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/причинената тежка телесна повреда на М.А.К./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат. За установяване на конкретния механизъм на настъпване на катастрофата, който е от значение за установяване на телесните повреди на ищцата, които не са посочени в присъдата, по делото е допусната автотехническа експертиза. От нейното заключение, което съдът приема, се установява, че ПТП е настъпило на прав участък от пътя с видимост над 100 м. Водачът на л.а „БМВ“ е излязъл вдясно от пътното платно, за да обърне посоката си надвижение, след което е навлязъл върху платното, напречно на оста, и е предприел маневра „завой наляво“ отдясно-наляво, спрямо посоката на движение на мотоциклет „Хонда“, т.е предприел е маневра от лентата за насрещно движение. Водачът на мотоциклета се е движел направо в дясната лента. Предната част на мотоциклета се е ударила в предната лява врата на автомобила леко косо в посока наляво, след което мотоциклетът се е плъзнал по вратата със задиране на нейната повърхност, отскочил е назад и е паднал от лявата страна на автомобила. Ищцата, която е пътувала на задната седалка на мотоциклета, след удара и кинетичната енергия, която е придобила от скоростта на мотоциклета при удара, е отскочила напред вляво и е прелетяла над автомобила, като е паднала на левия банкет. Мотоциклетът преди удара се е движел със скорост от 68 км/час, а л.а „БМВ“ се е движил със скорост от 10 км/час или 14 км/час./посочени са и двете скорости в експертизата/. Опасната зона за спиране на мотоциклета е била 58 метра, а на автомобила – 3.90 метра, ако се е движел със скорост от 10 км/час. Според вещото лице, причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а „БМВ“, който, при извършване на маневра „ляв завой“, е отнел предимството на мотоциклет „Хонда“, като е навлязъл в неговата лента за движение, по която мотоциклетът се е движел направо. Съдът приема, че е без значение за уважаването на иска по чл.432, ал.1 от КЗ дали поведението на друг водач на пътно превозно средство, който не е страна по делото, също е било противоправно и дали е допринесло, наред с поведението на М. С.Х., за настъпването на ПТП, тъй като искът не е насочен срещу водача на друго моторно превозно средство, нито срещу неговия застраховател, поради което съдът не изследва тези обстоятелства. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи иска си. В настоящия процес е достатъчно да бъде установено противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а. „БМВ 318 ТДС" с рег. № ******** – М. С.Х., чиято отговорност е застрахована от ответника, и наличието на причинно-следствена връзка между нейното поведение и причинените вреди, като част от предпоставките за уважаване на предявения иск. За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е изслушана медицинска експертиза, чието основно и допълнително заключение от 09.02.2021 г. съдът приема. Видно от основното заключение при катастрофата ищцата е получила следните телесни повреди: „Счупване на срамна кост на таза. Разкъсване на слезка. Нараняване на капсула на задстомашната жлеза. Нараняване на капсулата на ляв бъбрек. Излив на кръв в коремната кухина 3000 мл.“. Разкъсването на далака (слезката) е наложило оперативното му отстраняване. Счупването на срамната кост на таза, който е анатомично и функционално свързан с движенията на долните крайници, е довело до трайно затруднение на движението на крайник за срок, не по-малък от 2-3 месеца, при обичаен ход на възстановителния процес. Изливът на 3 л. кръв в коремната кухина, най-вече от разкъсаната слезка, а и от обвивките на задстомашната жлеза и левия бъбрек, е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на ищцата. Според вещото лице, между катастрофата и описаните травматични увреждания е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Пациенти, при които е отстранен далакът, са с около 40 % намалена работоспособност, като функцията на този орган, без да е изяснена напълно в медицината, е свързана с имунитета и разграждането на червените кръвни клетки (произвежда лимфоцити, прочиства кръвта от чужди частици, микроорганизми, дегенерирали левкоцити, както и фрагменти от разрушени червени клетки - еритроцити). Пациенти без слезка са по-податливи на инфекция. Слезката осъществява роля и на кръвно депо - в нея се задържа значително количество кръв, което при нужда се освобождава в системното кръвообращение. Вещото лице е посочило, че при счупване на срамната кост на таза е възможно пациентката да има болка при промяна на времето и при претоварване на долните крайници. След прекарани коремни операции при някои пациенти е възможно да настъпят сраствания между органи в коремната кухина и субективно да се изпитват диспептични оплаквания („стомашен дискомфорт"). В съдебно заседание вещото лице заявява, че най-тежкото увреждане на ищцата е травмата на далака, който е оперативно отстранен. Функцията на далака в медицината все още не е напълно изяснена. Той има голямо значение за имунитета на пациента, явява се и като кръвно депо, пречиства някои клетки и се счита, че пациент с изваден далак има намалена работоспособност с около 40 %. В медицинската документация по делото е описано, че е нарушена само капсулата на панкреса, не и самата жлеза. Практически самата жлеза не е травмирана. Калцификациите при ищцата не могат да попречат на производството на инсулин. Една от най-честите причини за панкреатит е камъни в жлъчката. Няма данни в медицинската документация за увреждане на жлъчния мехур на ищцата вследствие на катастрофата. Пациентката е развила коремна симптоматика в рамките на месец и малко повече след пътно-транспортното произшествие. Това не е невъзможно, защото самата слезка има по-особен механизъм на увреждане, за разлика от много други органи. Тя е с много здрава външна капсула и рехава сърцевина. Когато при травма се получи разкъсване на рехавата сърцевина, започва да се излива кръв и след като тази кръв стане повече, капсулата не издържа на налягането и тогава се къса. В медицината се използва термин „двумоментно разкъсване“ при далака, т.е пациентът може да получи травмата, да живее известно време с нея и на по-късен етап слезката да се разкъса. Според вещото лице, счупването на срамната кост на ищцата не е налагало оперативна намеса. Самото счупване е лекувано консервативно. Пострадалата няма ограничение в обема на движение на крайниците, но не може да извършна тежък физически труд за дълъг период от време. При изваден далак, работоспособността е нарушена. Според вещото лице, няма лекарства, които да се дават на пациенти за компенсиране функцията на отстранения далак. Ако след операцията се получат сраствания вътре между чревните бримки, тогава се спазва хранителен режим, пациентите сами разбират кои храни им вредят и кои не. Самата липса на далак и счупването на срамната кост не изискват някакъв особен хранителен режим. Пациентите живеят външно нормален живот, но по-лесно се разболяват и изморяват. От допълнителното заключение на медицинската експертиза от 09.02.2021 г., изслушано в последното съдебно заседание/127-130/, което съдът приема, се установява, че преди катастрофата ищцата е имала следните заболявания: „Първична (есенциална хипертония – повишено кръвно налягане)“ и „Холецистектомия (оперативно отстраняване на жлъчния мехур)“. При извършено на 17.05.2019 г. ехографско изследване на коремни органи при К. са установени: панкреас - хиперехогенен с наличие на калцификати; стеатоза на черния дроб; състояние след холецистектомия и спленектомия. Вещото лице е обсъдило справка от НЗОК № 23-00- 163/05.02.21 г. за пролежаванията на ищцата в болница, от която е установило, че са отразени две постъпвания за болнично лечение в МБАЛ – Пазарджик преди катастрофата и едно след катастрофата, които касаят следните заболявания: На 23.02.2015 г. до 28.02.2015 г. К. е лекувана с диагноза: „Камъни на жлъчния мехур с друг холецистит“. Като придружаващо заболяване е отразено: „Хроничен бронхит, неуточнен“. На 05.03.2015 г. до 09.03.2015 г. ищцата е лекувана с диагноза: „Камъни на жлъчния мехур с друг холецистит“. Като придружаващо заболяване е отразено: „Есенциална (първична) хипертония“. На 04.08.2016 г. до 12.08.2016 г. К. е лекувана с диагноза „Остър перитонит“. В тази справка няма данни за постъпване в болницата МБАЛ „Уни Хоспитал" - Панагюрище. Диагнозата „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност" е поставена на ищцата при прегледи след 21.03.2017г., а диагнозата „Есенциална (първична) хипертония" е поставена още на 05.03.2015 г./година преди катастрофата/ в болницата МБАЛ – Пазарджик/, поради което вещото лице приема, че не е налице причинно-следствена връзка между катастрофата и хипертонията. По отношение диагнозата „Хроничен панкреатит“ експертът е посочил, че това заболяване може да се получи и след травма на корема. В конкретния случай при операцията на ищцата е описана наранена капсула на панкреаса, но не и нараняване на самото тяло на панкреаса, на неговата тъкан. Други причини за хроничен панкреатит са: камъни в жлъчката (в конкретния случай преди катастрофата на ищцата оперативно - ендоскопски е отстранен жлъчния мехур на 05.03.2015 г.), хронична злоупотреба с алкохол, метаболитни фактори, недоимъчно хранене, генетични фактори, медикаменти, инфекции. В някакъв процент от случаите причината е неизвестна - в тези случаи се говори за идиопатичен панкреатит. По изложените съображения, вещото лице е приело, че не може да се направи категоричен извод за наличие на причинно-следствена връзка между катастрофата и диагнозата „Хроничен панкреатит“. Според експерта, в документите, изпратени от НЗОК, няма поставена диагноза „Хроничен панкреатит". По искане на ищцата вещото лице е разяснило каква е диетата при болни с „Хроничен пакреатит" - консумираните храни трябва да са с повишено съдържание на белтъчини, с по-малко количество мазнини и въглехидрати, в частност захар.