Решение № 513 от 19.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Благоевград, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500561 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№02976/16.02.2023г., подадена от В.

В. К., чрез адв. А. Б., срещу Разпореждане на ЧСИ Ш.Д., обективирано в молба с вх.№01186/25.01.2023 г. по изп.д. №240/2014г., с което е отказал да прекрати изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Изтъква се в нея, че е неправилно и се иска да бъде отменено.

Изложени са подробни фактически твърдения за извършените действия от ЧСИ и правни доводи за приложението на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Взискателят е подал възражение срещу жалбата, в която е изложил съображения за нейната неоснователност.

ЧСИ е представил мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК, в които подробно е пресъздал хода на изпълнителното производство и е обосновал своята теза, че не са настъпили последиците на перемпцията.

1

Съдът констатира, че жалбата е редовна и допустима. Същата е и основателна, поради следното :

Съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години.

Видно е от доказателствата в изпълнителното производство, че е образувано от взискателя „А.Б.Б.“ АД срещу пет длъжника физически лица, един от които е жалбоподателката В. В. К..

В това изп.дело №240/2014г. по описа на ЧСИ Дервиш, взискателят е поискал налагане на запори и възбрани върху имущества на длъжника К. на 29.04.2014 г., а на 29.10.2014 г. е наложен запор върху МПС придобито по време на брака на същата.

Последвало е налагане на запор върху нейно трудово възнаграждение на 15.10.2014г., а с молба с вх. №28792/04.11.2014г. от взискателя е поискано извършване на опис на движими вещи и МПС на всички длъжници, както и налагане на възбрани, опис, оценка и продан на техни недвижими имоти.

Установява се от Протокол за опис на движимо имущество и МПС-та от 05.02.2015г., че с него е направен опис на МПС, придобито от жалбоподателката и съпруга й, както и на движими вещи, собственост на длъжниците И. М., В. М. и В. К..

С молба с вх. №39912/24.11.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкова сметка на К.. ЧСИ е наложил такъв със запорно съобщение от 04.12.2017г., адресирано до „Общинска банка“ АД гр. София.

На 22.12.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху нейни банкови сметки в „Т.Д.З.Б.“ АД клон София, като в изпълнение на тази молба ЧСИ е наложил запор на 23.12.2021г.

Видно е от хронологията на установените факти, че в периода от 2

06.02.2015 г. до 23.11.2017 г., нито са били искани, нито са били извършвани изпълнителни действия. Повече от 2 години не е провеждано изпълнение по отношение на жалбоподателката, в резултат на което изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона спрямо нея и са били налице законовите основания ЧСИ да прогласи този факт с постановление.

Както е прието в задължителната съдебна практика - т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдията Борислав Белазелков, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само дотолкова, доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способа. Според същото 2годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива изпълнителни действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрА., присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица. Разяснено е също, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва 2-годишния срок, както го прекъсва и предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, а взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Той може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи.

3

С оглед констатирните факти в изп.производството и задължителната съдебна практика, установена с цитираното тълкувателно решение, жалбата на длъжника К. е основателна и отказът на ЧСИ Ш.Д. да прекрати неговото изпълнително дело № 240 от 2014 г. спрямо нея е неправилен и следва да бъде отменен.

Последица от последното е установяване от съда на момента към който са настъпили по силата на закона последиците на перемпцията и даване на указания на ЧСИ Ш.Д. да постанови изричен акт, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с който да прогласи прекратяването на изпълнително дело № 240 от 2014 г. по отношение на същия длъжник.

Жалбоподателят претендира разноски по настоящото дело, но такива не му се следват, защото взискателят не е дал повод за подаването на жалбата, а пък ЧСИ не е насрещна стрА. по същата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Ш.Д. да прекрати неговото изпълнително дело № 240 от 2014 г. по отношение на длъжника В. В.

М., с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц.С. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, направен с резолюция върху молба с вх. № 01186 от 25.01.2023 г.

КОНСТАТИРА настъпилото на 07.02.2017 г., на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяване на изпълнително дело № 240 от 2014 г. на ЧСИ Ш.Д., по отношение на длъжника В. В. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц.С..

УКАЗВА на ЧСИ Ш.Д. да постанови изричен акт, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с който да прогласи прекратяването на неговото изпълнително дело № 240 от 2014 г. по отношение на длъжника В. В. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц.С., 4 настъпило на 07.02.2017 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5