Решение № 18 от 28.02.2018, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 18

Гр. Шумен 28.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: С. Станчев

При участието на секретар

Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.дело № 595 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по глава ХХХІІ от ГПК.

Образувано е след обезсилване на решение № 86 от 16.07.2015 г. по търг. дело № 58/2014 г. на Шуменския окръжен съд и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. К.О.– гражданин на Р., е предявил срещу застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД – Р., чрез местния представител – „Застрахователна компания Уника” АД гр. С., иск с правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал.

1 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност”, за претърпени вреди вследствие настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застрахованото лице М.Г.Ч..

В исковата си молба до съда, коригирана при повторното разглеждане на делото в първата инстанция, ищецът К.О.излага, че на 30.01.2009 г. на път ІІ-73км 10+200 претърпял ПТП като пътник в товарен автомобил, управляван от М.Г.Ч.. Произшествието било по вина на водача на автомобила. Вследствие събитието, на ищеца били причинени травматични увреждания, квалифицирани като средна телесна повреда и изразяващи се в счупване на капачето на ляв крак, довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от

3-5 месеца, счупване на дясна лопатка, довело до трайно затруднение движението на дясна ръка за срок от 2-3 месеца, контузия на мозъка и бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Водачът на автомобила М.Г.Ч. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” от НК, като му било наложено административно наказание по чл. 78а от

НК, с присъда № 45 от

10.04.2012 г. по НОХД № 941/2011 г. на ШРС. В хода на производството било установено, че виновното лице М.Г.Ч. е сключил застраховка

„гражданска отговорност” с ответника „Уника Асигурари” АД Р. (тогава с наименование „Унита”). На основание изложените обстоятелства, ищецът чрез процесуалния си представител прави искане съдът да осъди ответника застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД Р. да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от станалото на 30.01.2009 г. ПТП в размер на

100 000 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2009 г. – датата на настъпване на събитието до окончателното й изплащане.

Ответникът застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД Р. е призован по делото чрез застрахователно дружество „Уника” АД гр, С. като местен представител. Застрахователно дружество „Уника” АД гр, С. като кореспондент на „Уника Асигурари” АД Румъния оспорва редовността на призоваването на „Уника Асигурари” АД Румъния чрез „Уника” АД гр, С., както и процесуалната и материалноправната си легитимация по делото. По същество оспорва предявения иск, като прави следните възражения:

- възражение за липса на валидно застрахователно правоотношение;

- възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за обезщетение и за законна лихва;

- възражение за недоказаност на причинната връзка между деянието и получените травматични увреждания;

- възражение за съпричиняване чрез поведението на пострадалия;

- възражение срещу размера на претендираните неимуществени вреди.

Ответникът застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД Румъния се конституира като страна в процеса, представляван от упълномощен адвокат по реда на чл. 32 т. 1 от ГПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Р. от АК В. Търново, оспорва редовността на участието на „Уника” АД гр. С. като местен представител. Срещу иска прави следните възражения:

- възражение за недопустимост на иска, с оглед приложимостта на реда по чл.

284 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, който ред според ответника дерогирал прекия иск срещу застрахователя;

- възражение срещу основателността на иска с оспорване на твърдението на ищеца за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” на водача на автомобила;

- възражение срещу основателността на иска с оспорване на причинно-следствената връзка между деянието и травматичните увреждания на ищеца;

- възражение срещу размера на претендираното обезщетение, с твърдение за съпричиняване, предвид непоставянето на колан от ищеца като пътник в МПС;

- възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за лихва.

Съдът като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, съобрази следното:

По допустимостта на иска. Съдът намира предявения иск за процесуално допустим. Неоснователно е възражението на ответника „Уника Асигурари” АД Р. за недопустимост на иска, поради наличие на особения ред на чл. 284 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение. Разпоредбите на чл. 284 и сл. от КЗ (отм.) са уреждали основанията, при които за Националното бюро на българските автомобилни застрахователи като компенсационен орган възниква задължение да изплати застрахователно обезщетени, но не изключва правото на увреденото лице да търси застрахователно обезщетение от застрахователя. В тази връзка, особеният ред за заплащане на застрахователно обезщетение е правна възможност за увреденото лице, но не дерогира общия исков ред за търсене на застрахователно обезщетение от застраховател при наличие на валиден договор за застраховка.

По надлежното конституиране на ответника и местния представител. Като ответник по делото е конституирано застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД Р., а като негов местен представител застархователно дружество „Уника” АД гр. С.. Горното е в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от КЗ (отм.) и указанията на въззивната инстанция. Дружество „Уника” АД гр. С. е посочено като представител за уреждане на претенции на „Уника Асигурари” АД Р. (www.guaranteefund.org). Независимо че „Уника” АД гр. С. е указано като представител след застрахователното събитие, претенциите към застрахователя могат да бъдат отнесени към местния представител и той следва да се счита надлежно конституиран като представител и по настоящото дело.

Установените по делото факти.

Приети са по делото като ненуждаещи се от доказване настъпилото пътнотранспортно произшествие на 30.01.2009 г. при управление на товарен автомобил „Ивеко” с рег. № ... с прикачено полуремарке с рег. № B-82-FUY от водач М.Г.Ч. – гражданин на Р.; характера и степента на травматичните увреждания, получени от ищеца К.О., който е бил пътник в товарния автомобил - счупване на капачето на ляв крак, довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от 3-5 месеца, счупване на дясна лопатка, довело до трайно затруднение движението на дясна ръка за срок от 2-3 месеца, контузия на мозъка и бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; причинната връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинените травматични увреждания; вината на водача на товарния автомобил М.Г.Ч. за настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинените с него травматични увреждания. Тези обстоятелства са установени с присъда № 45 от 10.04.2012 г. по НОХД № 941/2011 г. на Шуменския районен съд, влязла в сила на 26.04.2012 г., задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Поради това, неоснователно е възражението на ответника и на дружеството кореспондент за недоказаност на причинно-следстевната връзка между деянието и настъпилите травматични увреждания на ищеца. Причинната връзка между деянието и телесните увреждания, имащи характер поотделно и в съвкупност на средна телесна повреда, обуславя противоправността на деянието, изразяваща се в неговата съставомерност като престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” от НК. Поради това, задължителната сила на присъдата относно противоправността на деянието включва и задължителна сила относно установената с присъдата причинна връзка между деянието и настъпилите вредни последици.

Характерът и тежестта на вредните последици се установява от приложената към делото медицинска документация и изготвената комплексна съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза. От приложената към досъдебното производство епикриза от 30.01.2009 г. и история на заболяването, изготвени в МБАЛ „Св.

Анна” гр. В. е видно, че пострадалият непосредствено след произшествието е бил приет в състояние на кома, с разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, охлузвания по гърдите, гърба и крайниците. Като диагноза е вписана съчетана травма глава, гърди , крайници; контузия на главата; мозъчна контузия; мозъчен оток; контузия на гръдния кош; счупване на седмо ляво ребро; счупване на ляво колянно капаче; счупване на дясна раменна лопатка (ДП том І л. 93-120). Пострадалият е бил изписан на 17.02.2009 г. за да продължи лечението си в Р.. Бил е хоспитализиран в клиника за спешна помощ Б. от 17.02.2009 г. до 12.03.2009 г. Лечението му продължило в неврологичната клиника в Клуж и в Общинска болница в гр. Т., Р., където болничният му престой продължил от 17.03.2009 г. до 06.04.2009 г. Пострадалият е бил лекуван и в психиатрична клиника в Р. през 2012 г. и в гр. М., И. през 2017 г.

Комплексната експертиза дава заключение за две групи травматични увреждания, получени от пострадалия:

1. Травматични увреждания на физическото състояние на лицето. При произшествието пострадалият е получил черепно-мозъчна травма – тежко контузия на мозъка, субарахноидален хематом, мозъчен оток; гръдна травма – счупване на седмо ребро в ляво, тежка белодробна контузия в дясно, дихателна недостатъчност, охлузвания по гърдите и гърба; травма на крайниците – счупване на дясна лопатка, счупване капачката на ляво коляно, охлузвания по крайниците. Съгласно отговора на втори въпрос от заключението, лечението на физическите увреждания е продължило от датата на инцидента 30.01.2009 г. до 06.04.2009 г. Констатирани са усложнения вследствие пътния инцидент – психоорганичен синдром след черепно-мозъчна травма с тежка мозъчна контузия; състояние след оперирана фрактура на лява капачка с разместване и усложнение – супер инфектиран артрит на ляво коляно (експертиза стр. 44). При освидетелстването от вещите лица е констатирана лека болезненост в областта на лявото коляно при натиск, затруднения при ходене поради слебост на левия крак, и залитане, болка при слизане от стълби, частично ограничаване движенията в колянната става, без то да е напълно възпрепятствано.

2. Настъпило психично разстройства на лицето – посткомоционален синдром

(посттравматичен органичен мозъчен синдром след получена черепно-мозъчна травма, субарахноидален хематом, мозъчен отток; органично налудно (шизофреноподобно) разстройство; частична загуба на паметта преди и непосредствено след травмата. Състоянието на пострадалия е наложило продължително лечение в различни болнични заведения, както и поддържаща антипсихотична терапия. Продължителността на влошеното психично състояние на лицето се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. Тази времева продължителност (няколко години след инцидента, но с последици и понастоящем) е дала основание на вещите лица да квалифицират състоянието на лицето като „продължително разстройство на съзнанието”.

3. Психологични увреждания: хипопрозексия на вниманието от лека до умерена за концентрация, устойчивост и обем на превключваемост; нарушаване на словесно-логическата памет; нарушения във възприятието, изразяваща се в стесняване на динамичното зрително поле; депресивни симптоми, суицидни мисли и намерения; личностна промяна по посока на несигурност, слабост, снижаване на енергетичния потенциалпсихична неустойчивост, намалени волеви контрол и чувство за отговорност, функциониране на по-ниско ниво и в регрес с потребност от подкрепа и обгрижване.

Тежестта и продължителността на уврежданията се установява и от гласните доказателства по делото. Видно от показанията на свидетелите Ф.О.и Н.З., след произшествието пострадалият е изпитвал силни болки, които са наложили продължително хприемане на болкоуспокояващи медикаменти; затруднения в движението, лесна преумора, значителен физически дискомфорт. Установява се пълна промяна в характера и поведението му, загуба на памет, депресивно състояние. Вследствие претърпяната злополука пострадалият изпаднал в състояние на трайна нетрудоспособност.