Решение № 4228 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4228 гр. С., 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. Т.А като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110202560 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Г. Г. с ЕГН – ********** с адрес гр.С., *** срещу Наказателно постановление № 22- 4332- 027955 от 04.01.2023 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно. На първо място същият изразява несъгласие с фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, свързани с механизмът на настъпване на процесното ПТП, като посочва, че е бил засечен от друг автомобил, движещ в средна лента, който внезапно е предприел маневра завой надясно към паркинга на магазин „Билла“, в резултат на което и за да избегне удара с него, жалбоподателят е завъртял волана надясно. Така се е стигнало до удара с пешеходката, която е пресичала 1 улицата към магазина. При така създалата се ситуация на пътя жалбоподателят счита, че няма вина за настъпилото пътнотраспортно произшествие.

Въззиваемата страна - Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен представител, в които се настоява наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение G A № 554297 от 22.12.2022 г. на мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция” при СДВР е установено, че на същата дата – 22.12.2022 г., около 16.40 часа, в гр.С., по бул.“България“ жалб.К. Г. Г. управлявал лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** с посока на движение към бул.“Акад.Ив.Евстатиев Гешов“ като в района на № 53 /магазин „Билла“/, поради движение с несъобразена скорост с интензитета на движението се отклонил в дясно по посока на движението и реализирал ПТП с пресичащата от дясно на ляво по посока на движението на пешеходна пътека пешеходка Р. А. К. с ЕГН – **********. Същата била откарана за преглед във ВМА, където била освободена с работна диагноза : контузия на тазобедрена става и повърхностна рана на главата.

В акта е посочено, че жалб.Г. е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление № 22- 4332- 027955 от 04.01.2023 г. на Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на 2 свидетелите Т. Л. Д., Р. А. К., П. О. О. и С. И. Т., заключението на изготвената комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП в одачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Водач, който не изпълни това си задължение и поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се санкционира съгласно чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че на посочената в акта и наказателното постановление дата и място жалбоподателят е управлявал автомобила си. Съобразно фактическите констатации в акта, а след това и в издаденото наказателно постановление, като механизъм на причиняване на пътния инцидент е прието движение с несъобразена скорост с интензитета на движението, в резултат на което жалбоподателят се е отклонил в дясно по посока на движението и реализирал ПТП с пресичащата от дясно на ляво по посоката му на движението на пешеходна пътека пешеходка Р. А. К..

Видно от показанията на свидетеля П. О. – очевидец на пътния инцидент, друг водач, който се е движел в лявата лента е предприел маневра завой надясно, с което е застанал напречно на пътното платно, и така е препречил пътя на всички автомобили, които са били за направо.

Жалбоподателят в опита си да избегне удар с въпросния автомобил, е предприел маневра да завие надясно, и така се е стигнало до удара с пешеходката. Горното се потвърждава и от показанията на водача на 3 въпросния автомобил – св.С. Т., който признава, че е закъснял с маневрата завой надясно и така е засякъл автомобила на жалбоподателя. В тази насока са и приложените АУАН и НП, издадени срещу св.Т. за нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

От заключението на изготвената комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ със системите на управление на автомобила, който е отклонил управлявания от него автомобил в дясно, при което е достигнал до пешеходната пътека, където е настъпил удара с пешеходката. Видно от разпита на вещото лице автотехник в съдебно заседание действията на водача на л.а „Мерцедес“ са били провокирани от поведението на водача на л.а „Форд“ и техническата причина водачът на л.а. „Мерцедес“ да завие рязко надясно, да задейства спирачната система и да напусне платното е, че е бил засечен от другия автомобил. Ако не е било действието на водача на л.а. „Форд“, водачът на л.а. „Мерцедес“ е нямало да завие, а след завиването му вече е нямало възможност да спре преди мястото на удара.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , за нарушаването на която жалбоподателят е санкциониран, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нормата съдържа различни хипотези, предвиждащи определено поведение, каквото следва да имат водачите на пътни превозни средства с цел осигуряване безопасността на движението. В конкретния случай, жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност поради несъобразяване на избраната от него скорост с интензитета на движението.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събраните по делото доказателства така вмененото на жалбоподателя нарушение не е установено 4 по безспорен начин. Причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие в случая не е свързана с несъобразената скорост на жалбоподателя, а с неправомерното поведение на друг водач на МПС, което е видно от заключението на изготвената АТСМЕ. В тази връзка в хода на административнонаказателното производство не е бил изяснен механизмът на настъпване на ПТП, което е рефлектирало върху направените фактически и правни изводи.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че съставът на визираното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП не е осъществен от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид изложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 4332- 027955 от 04.01.2023 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя К. Г. Г. с ЕГН – ********** с адрес гр.С., *** на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - С. град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5