Решение № 14200 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14200 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110173741 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. Ц. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 106,04 лева – главница, от която сумата 79,27 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., и сумата 26,77 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 20,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът Л. Ц. М. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал 1 доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: гараж № 16, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, АДРЕС, с абонатен № *****, през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № 42926 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Л. Ц. М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло предявените искове като недопустими, а по същество – като неоснователни и недоказани. Възразява, че нямал качеството потребител на топлинна енергия, тъй като единственият радиатор в процесния гараж бил демонтиран много години преди исковия период, а други отоплителни тела или съоръжения на ищцовото дружество в имота нямало.

Следователно, в гаража не е имало каквото и да било потребление на топлинна енергия за отопление или за битово горещо водоснабдяване. Сочи, че след демонтирането на радиатора имотът не бил посещаван за извършване на реален отчет. Оспорва наличието на договорни отношения между ищеца и третото лице-помагач през исковия период, както и между последното и етажната собственост в сградата на адрес гр. София, АДРЕС. Прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Възразява, че не е получавал фактури за начислените суми за топлинна енергия, претендирани в настоящото производство. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „Директ” ЕООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът Л. Ц. М., редовно призован, се явява лично.

Ответникът поддържа отговора на исковата молба в неговата цялост. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Поддържа направените възражения за липса на каквото и да било основание за претендиране на суми за потребена топлинна енергия в процесния гараж. Твърди, че в 2 гаража нямало отоплителни уреди и през имота не минавали никакви тръби, които по някакъв начин да го свързват с инсталацията на ищцовото дружество. Депозира писмена защита, в която навежда допълнителни доводи и аргументи в подкрепа на направените възражения. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като бил принуден да се защитава сам в настоящото производство.

Третото лице – помагач „Директ” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот

№

******************************* г. по описа на І нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд, се установява, че 11.03.1993 г. Ц.Е. М. и Е.Т. М.а дарили на сина си – ответника Л. Ц. М. процесния гараж. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване от ответника.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 463 от 28.11.2000 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 19.10.2001 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на АДРЕС съществували още към 2000 г.

Видно от протокол от 19.10.2001 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на АДРЕС взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици процесният гараж не е посочен. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 28.11.2000 г. бил подписан договор № 463/28.11.2000 г. между етажната собственост на АДРЕС, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването 3 на обща и индивидуални сметки. През исковия период услугата „топлинно счетоводство“ в процесната сграда била извършвана от „Директ“ ЕООД.

С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

От приложена към отговора на исковата молба справка за прекъснато топлоснабдяване на отопление и топла вода, издадена от „Топлофикация София“ ЕАД – ТР „София – Изток“, се установява, че на 17.09.2004 г. бил затапен единственият радиатор в процесния гараж.

Освен това с Акт за изключване на отопление и/или топла вода от 17.09.2004 г., отопляемата кубатура на имота от 30 куб. м. била коригирана занапред на 0 куб. м. Актът е подписан от служител на ищцовото дружество.

Видно от представени по делото 1 брой главен отчет за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., 2 броя констативни протоколи за неосигурен достъп от 20.05.2019 г. и от 18.06.2020 г. и 4 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за процесния имот била начислявана единствено топлинна енергия за сградна инсталация, разпределена пропорционалния на отопляемия обем на имота по проект – 30 куб. м.

Единственият радиатор в процесния гараж бил демонтиран. Главният отчет съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за 4 задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.