Решение № 229 от 23.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пазарджик, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101437 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от Д. Т. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, адв.Л. М. против С. А. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“****** и С. Х. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът твърди, че по силата на Запис на заповед от 12.09.2022г. издателят на записа на заповед С.

А. С. се е задължил да му заплати сумата от 110000.00 лева. Твърди, че Записът на заповед е авалиран от С. Х. С.. Записът на заповед е платим на предявяване. Записът на заповед е предявен за плащане лично на издателя и на авалиста на 17.01.2023г. Твърди, че сумата в размер на 110000.00 лева не е върната от длъжника и авалиста и до настоящия момент.

Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на 23.01.2023г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№247/2023г. по описа на Районен съд - Пазарджик и по 1 което е издадена Заповед №165/31.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която ответниците по настоящото дело са осъдени да заплатят солидарно на заявителя /ищец в настоящото производство/, сумата от 10 000лв., представляваща главница, частично от цялата сума от 110000лв., дължима по Запис на заповед от 12.09.2022г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 780лв.

Твърди, че вземането произтича от Запис на заповед от 12.09.2022г. с издател С. А. С., авалиран от С. Х. С., издаден за сумата от 110000лв., предявен за плащане на 17.01.2023г.

Сочи, че с молба вх. №01196/02.02.2023г. по описа на ЧСИ Г. С. peг.

№885 от регистъра на КЧСИ, било образувано изпълнително дело №20238850400065 срещу С. А. С., с ЕГН ********** и С. Х. С., с ЕГН ********** - солидарни длъжници.

След връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно с приложената заповед за изпълнение са постъпили писмени възражения от длъжниците по реда на чл.414 от ГПК.

Съгласно дадените указания и в дадения едномесечен срок с Определение №732/23.03.2023г., постановено по ч.гр.д. №247/2023г. по описа на PC-Пазарджик, предявява настоящия иск.

Твърди, че е налице валидно вземане по Запис на заповед от 12.09.2022г., издаден от С. А. С., с ЕГН **********, подписан лично от същия в полза на взискателя за сумата от 110000лв., авалиран от С. Х. С., с ЕГН **********, предявен им лично на 17.01.2023г.

Твърди, че представеният документ запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити в съответствие с разпоредбата на чл.535 и сл. от ТЗ.

Същият е валиден и редовен от формална страна. Документът съдържа наименованието „запис на заповед”, неотменно и безусловно обещание от страна на издателя С. С. и авалиста С. С. да платят на предявяване определената в записа на заповед сума от 110 000лв. Обозначено е място на плащане и място на издаване. Вписано е името на лицето, на което или на заповедта, на което трябва да се плати. Посочени са дата и място на издаване на записа на заповед - 12.09.2022г. в с.Ветрен, ул.”******. Документът носи 2 подпис на издателя и авалиста. От изложеното е видно, че представеният запис на заповед, като основание за издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и удостоверява по безспорен начин подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците.

Посочва, че сумата - предмет на настоящата претенция може да бъде платена по следната банкова сметка: IBAN ******, BIC BPBIBGSF, УниКредит Булбанк, титуляр на сметката Д. Т. К..

Моли съда да приеме за установено по отношение на С. А. С., с ЕГН ********** и С. Х. С., с ЕГН **********, че дължат солидарно на Д. Т. К., с ЕГН ********** сумата от 10 000лв., представляваща главница, частично от цялата сума от 110000лв., дължима по Запис на заповед от 12.09.2022г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 780лв., което вземане е присъдено със Заповед №165/31.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело №247/2023г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски по настоящето производство и тези, направени в заповедното производство.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за прилагане на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им, с който оспорват иска, както по основание, така и по размер. Оспорват дължимостта на сумата, както и твърденията на ищеца в исковата молба. Считат, че представеният Запис на заповед не е редовен от външна страна и не предпоставя редовно изискуемо вземане.

Твърдят, че съществува каузално правоотношение помежду им, във връзка с което и като обезпечение на същото е издаденият Запис на заповед, а именно сключен Договор за заем.

Твърдят, че през лятото на 2022г. ищецът дошъл в къщата им в с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.„****** и им казал, че е дал в заем сумата от 3000 лв. на сина им А. С., а той не му ги връщал, като предвид уговорките им и за няколко дни сумата била станала 8000 лв. Ситуацията била напрегната, те се страхували за живота и здравето на сина си А. С., както 3 и за техните, понеже Д. К. бил много агресивен и ги заплашвал постоянно. Д.

К. настоявал ответниците да изтеглят кредит и да му се издължат. Така ответниците взели решение да изтеглят кредит, за да върнат, вместо сина си, дължимата сума от 8000 лв. Така на практика заместили в правоотношението сина си и се задължили да изплатят сумата вместо него. Изтеглили кредит от банка, като от сумата, която им останала след рефинансиране на други техни задължения към банката, предали сумата от 8000 лв. на Д. К. веднага. Докато те оправяли документите в банката, ищецът въртял с джипа си около банката и ги чакал. Така след като излезли от банката, дали сумата на сина им А. С., който се качил в джипа на Д. К. и му предал парите.

След като дали сумата, решили, че всичко вече е приключило.

Очевидно обаче ищецът решил, че сумата, която му е дадена е малко и започнал много често да идва в дома им и да иска нови 30000 лв., понеже дадената сума не била цялото задължение. След известно време отново нахълтал в двора на къщата им и казал, че сумата вече е 70000 лв. Тогава поискал да ипотекират къщата си, за да му се издължат. Всичко това било придружено с множество заплахи към цялото им семейство, щели да ги изнасят в чували от вкъщи, рязане на ръце, пръсти, крака на сина им А. С..

Ответниците твърдят, че били много уплашени. В деня, в който Д. К. дошъл да ги вземе, за да отидат да ипотекират къщата си, ответникът С. С. отказал и заявил, че няма да ипотекира къщата си. Тогава Д. К. побеснял, започнал да крещи, да нервничи пред вратата. Под въздействието на всички заплахи и за да не пострада синът им А. С., ответниците отишли с него и подписали, че дължат сумата от 110000 лв. Помислили, че така ще спре да ги заплашва.

Предвид, че били много изплашени от случващото се и от заплахите, подали жалба, като към момента било образувано производство в РУ на МВР Пазарджик. Другият им син Х. С. също бил заплашван по този случай от Д.

К., за което подал жалба в РУ на МВР Септември.

Впоследствие разбрали, че Д. К. е образувал дело, с което претендира част от сумата.

Ответниците считат, че не дължат претендираната сума, тъй като сумата от записа на заповед не е давана и не е получавана от тях, нито от сина им А. С., нито от С. С., на който С. С. е авалист. Дори и да е имало дадена в 4 заем сума, то тя най-вероятно е в размер на 3000 лв., както първоначално заявил пред тях ищецът и която сума са върнали, дори и доста повече - 8000 лв. В този смисъл няма непогасено задължение от сина им А. С. или от тях, в качеството им на заместваща страна по правоотношението.

Възразяват, че записа на заповед не е предявен на С. С.. Дори и в самия документ няма отразена дата на предявяване, а в представения допълнителен документ за предявяване е записан само С. С.. Считат, че сумата не се дължи, предвид, че записа на заповед е подписан чрез възбуждане на основателен страх за здравето и живота на тях и цялото им семейство. В този смисъл записа на заповед е унищожаем на основание чл.30 от ЗЗД.

Твърдят, че в настоящия казус, освен т. нар. общи оспорвания, са въведени и конкретни твърдения и възражения, касаещи каузално правоотношение, което следва да бъде изследвано в процеса, съгласно ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, т.17. В тази връзка и касателно разпределението на доказателствената тежест върху ищцовото дружество относно каузалното правоотношение е Решение №17/16.02.2015г. по т. д.

№116/2014г. на ВКС, ТК, II т. отд., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др.

С оглед на изложеното считат, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и молят да бъде отхвърлен.

Претендират да бъде осъден ищеца да им заплати направените по делото разноски по настоящето производство, както и по ч. гр. д. №247/2023г. по описа на PC Пазарджик.

Правят възражение за прекомерност на разноските на другата страна в настоящето производство, както и по ч. гр. д. №247/2023г. по описа на PC Пазарджик.

Правят искания по доказателствата.

В хода на производството по делото пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските и представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са изложени в представените и приети по делото писмени бележки.

Ответниците и техният пълномощник оспорват иска, като недоказан и неоснователен и молят съда да го отхвърли. Претендират разноски.

5

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответниците в писмения отговор и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 23.01.2023 год., ищецът Д. Т. К. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответниците С. А. С. и С. Х.

С., в качеството им на длъжници, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №247/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №165 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 31.01.2023г., с която е разпоредил ответниците-длъжници да заплатят солидарно на ищецазаявител и кредитор сумата от 10000 лева, представляваща главница, частично от цялата сума от 110000 лева, дължима по Запис на заповед от 12.09.2022г., ведно със законната лихва за периода от 23.01.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева. Посочено е, че вземането произтича от Запис на заповед от 12.09.2022г. с издател С. А. С., авалиран от С. Х. С., издаден за сумата от 110000 лева, предявен за плащане на 17.01.2023г.

Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ответниците, чрез пълномощника си, са подали възражения в законния едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в което са отразили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират направените по делото разноски. В законния едномесечен срок, ищецът е предявил настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка чл.415 ал.1 от ГПК за сумата в размер на 10000 лева, частично от 110000 лева, дължима по записа на заповед от 12.09.2022г.