Решение № 344 от 10.07.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Дупница, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510100241 по описа за 2024 година

„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Света Неделя“ № 7, е предявила срещу Ж. К. Г., ЕГН:

**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК. Иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми:

939.78 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането; 35.00 лв.-лихва за редовна главница за периода от 16.11.2018г. до 25.01.2019г.; 221,48 лв. - лихва за просрочена главница за периода от 25.01.2019г. до 24.01.2021г. и 72.00 лв. - такси и разходи към 14.01.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 139/09.06.2021 г. по ч. гр. д.

№ 1120/2021г. по описа на Районен съд-Дупница. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производства.

Твърди, че на 17.08.2017г. между страните е сключен Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-237-00289-2017 („Договора”), съгласно който кредиторът предоставя на кредитополучателя възможност да ползва платежни услуги чрез банкова карта, като усвоява и погасява суми от договорения кредитен лимит. Револвиращият кредит е предоставен по картова сметка на кредитополучателя BG30UNCR70001523040180 и е с първоначален лимит в размер на 500.00 лева. С Анекс № 1 от 28.11.2017г. страните се договарят максималния кредитен лимит да бъде увеличен до 1000.00 лв.

В процесния случай, претендираната главница в размер на 939,78 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които кредитополучателят е правил с картата, като от тях са приспаднати направените погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно т. 8.5 от 1 договора. Датите, основанието и конкретните стойности на всички усвоени и погасени суми са подробно описани в предоставените с исковата молба Справка за движението по картовата сметка и Справка от погасителната сметка.

В т. 2.1, вр. с т.7 от договора е индивидуализиран лихвения процент върху усвоената сума от кредитния лимит - 1,00 % за всеки отделен месец или 12,00 % годишно. Страните приемат в т. 8 от договора условия за издължаване на ползваните средства, като съгласно т.

3.1 минималната изискуема погасителна вноска (МПВ) е в размер на 3 % от кредитния лимит, а минималната дължима сума (МДС) от кредитополучателя включва МПВ за съответния период на клиентски плащания, ведно с изискуеми и непогасени суми (МПВ/МДС) от предходни периоди и непогасени лихвени плащания, както и надвишен кредитен лимит, ако такъв е налице. Периодът за погасяване на дължимите суми е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, съгласно т. 3.1.2 от договора.

Според т. 3.2 и 3.4 от договора, срокът на ползване на разрешения кредитен лимит и действието на договора, респ. срокът за окончателно погасяване на ползвания кредит е до 31.08.2019г.

Ответникът не е изпълнил договорните си задължения по т.8, относно погасяване на дължимите суми по кредитното правоотношение. На основание т. 10 от договора, поради неплащане на дължимите месечни вноски след 16.11.2018г., на 25.01.2019г. Банката взима решение за обявяване на цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо.

Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е обективирано в покана за доброволно изпълнение, изпратена до адреса на кредитополучателя, посочен в договора.

Адресатът на поканата не е открит на посочения адрес. Същевременно, съгл. т. 3.2 и 3.4 от Договора, крайният срок за погасяване на задълженията но кредита е настъпил на 31.08.2019г. и на това основание вземането на Банката за възстановяване на целия кредит е станало изискуемо, като за настъпването на изискуемостта не е необходимо каквото и да е волеизявлението на страните, тъй като съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнение, след като този ден е определен.

Ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по процесния договор, като на 25.01.2021г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу кредитополучателя, по което е образувано ч.гр.д. № 1120/2021г. по описа на Районен съд - Дупница. Заявлението е уважено изцяло, като в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед № 139/09.06.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ но чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист №54/09.06.2021г.

За събиране на вземането си, ищецът е поискал от ЧСИ В. А., с peг. № 742 в КЧСИ и район на действие - ОС Кюстендил, образуване на изпълнително производство. Образувано е изп. дело № 622/2021 от 05.07.2021г., в рамките на което заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника-ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което 2

Заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск относно съществуване на вземането си.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва предявения иск и по размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа и страна следното:

С исковата молба е представен сключеният на 17.08.2017г. между страните Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-237-00289-2017 („Договора”), ведно с приложимите Общи условия, съгласно който кредиторът предоставя на кредитополучателя възможност да ползва платежни услуги чрез банкова карта, като усвоява и погасява суми от договорения кредитен лимит.

Револвиращият кредит е предоставен по картова сметка на кредитополучателя BG30UNCR70001523040180, видно от представената с исковата молба и приета като доказателство по делото справка за движението по картоваат сметка и извършените погашения, и е с първоначален лимит в размер на 500.00 лева.

С Анекс № 1 от 28.11.2017г. (представен с исковата молба и приет като доказателство по делото) страните се договарят максималния кредитен лимит да бъде увеличен до 1000.00 лв.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоявал суми от разрешения му кредитен лимит от 500.00 лв., през време на действие на сключения между страните Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-237-00289-2017 от 17.08.2017г., както и след сключване на Анекс № 1 от 28.11.2017г., с който страните са уговорили, че максималният кредитен лимит ще бъде увеличен на 1000.00 лв. Вещото лице е изразило в табличен вид движенията по дати и размер на транзакциите към 15.01.2024г.

Общият размер на усвоените от Ж. Г. суми са в размер на 7518.03 лв. От ответника са правени погасителни вноски, като размерът на неизплатеното задължение по Договора към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-25.01.2021г., респ. към датата на изготвяне на експертизата, е 1268.26 лв., от които: просрочена главница към 25.01.2021г.939.78 лв.; лихва просрочена главница (25.01.2019г.-24.01.2021г.)-221.48 лв.; лихва редовна главница (16.11.2018г.-25.01.2019г.)-35.00 лв. и такси и др. разходи към 25.01.2024г.-72.00 лв.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл.422, вр. с чл.

415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД - за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена в заповедно производство по ч.гр.д. 1120/2021г. по описа на Районен 3 съд-Дупница заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК, но са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си, заради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, което същият е сторил.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, както и размера на претенцията си. С оглед на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено сключването на процесния договор, сключен между страните, съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит, усвояван чрез кредитна карта. Не съществува и съмнение, че ответникът е ползвал предоставения му кредитен лимит, като общият размер на усвоените от Ж. Г. суми е 7518.03 лв., видно от изготвената експертиза и приложените по делото доказателства. Ответникът не е изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие с погасяването на главница и лихва. Кредитът е станал изцяло изискуем в пълен размер преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК в заповедното производство.

Несъстоятелни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че същият не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като, съгласно т.3.2 и т.3.4 от Договора, крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е настъпил на 31.08.2019г. и на това основание вземането на Банката за целия размер на кредита е станало изискуемо, като за настъпване на изискуемостта не е необходимо каквото и да било волеизявление на страните, тъй като съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнение, след като този ден е определен.

Размерът на дължимата от ответника главница по сключения договор, след извършените частични погашения, е изчислен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 939.78 лева. В тежест на заемателя/кредитополучателя може да се възложи да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски заем/кредит и това не протИ.речи на разпоредбите на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите парични средства и тя има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят размера ù над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдърЖ.ието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона и в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки (арг. от чл. 288 ТЗ). С оглед характера на процесния договор, неговата цел, съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до протИ.правно облагодетелстване и протИ.речаща на добрите нрави. Видно от представеното с исковата молба и заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение от счетоводните книги, същото е посочено коректно, така е издадена и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: вземането на това основание възниква при наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на 4 същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните договорка, предвиждаща дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие при заплащането на погасителни вноски и предвид изложеното от вещото лице, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита, съдът намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както същата се претендира с исковата молба, чийто размер е изчислен от вещото лице.