Решение № 10 от 25.01.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 345/2021
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 25.01.2022
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Николай Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.142 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68 ал.1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68 ал.1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.200 ал.4 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Ямбол, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20212300500345 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД гр.София чрез пълномощника адв.А. от САК против решение № 260307/6.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2233/2019 г. по описа на ЯРС в частта, с която съдът на основание чл.200, ал.1 от КТ е осъдил въззивника да заплати на Р.Й.А. от гр.Ямбол сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания причинени от трудова злополука, настъпила на **.**.** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката - **.**.** г. до окончателното й плащане; на основание чл.200, ал.3 от КТ да й заплати сумата от 565,08 лв., представляваща имуществени вреди, като разлика между брутното трудова възнаграждение, което би получила по трудовото си правоотношение за периода от 11.11.2017 г. до 07.06.2018 г. и полученото парично обезщетение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност за същия период, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 19.06.2019 г. до окончателното му изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да й заплати обезщетение за забава върху сумата от 565,08 лв. в размер на 72,59 лв. и на основание чл.200, ал.3 от КТ да й заплати сумата от 21 968,74 лв., представляваща имуществени вреди, като разликата межда брутното трудово възнаграждение, което би получила до 05.05.2026 г. – датата, на която ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпусната от 08.06.2018 г. пенсия, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 19.06.2019 г. до окончателното му изплащане.
Иска се отмяна на този акт в частта, с която исковете, предявени от Р.Й.А. са уважени 1 и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу въззивника искове, с които ищцата претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука, като неоснователни с оглед на получените от страна на ищцата застрахователно обезщетение, социални плащания и обезщетения от държавното обществено осигуряване, като при постановяване на решението бъде отчетена степента на съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Желае се присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски.
Според въззивника решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Съдът е допуснал процесуални нарушение, довели до лишаване на ответника от право на защита като не е уважил депозираната от неговия процесуален представител молба за отлагане на първото съдебно заседание поради негова служебна ангажираност, вследствие на което ответникът не е могъл да вземе становище по доклада и да оспори изслушаните в това заседание съдебни експертизи, а съдът се е позовал на тези доказателства при постановяване на решението.
Решението е напълно необосновано в частта, с която е определен размерът на претърпените от страна на Р.А. неимуществени вреди, тъй като първоинстанционният съд е обосновал степента и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което не следва да се приема за доказателство, установяващи тези факти. Неоснователно съдът е приел, че поведението на Р.А. не е довело до съпричиняване на трудовата злополука.
Въззиваемата е била дългогодишен работник, но въпреки това е пренебрегнала правилата за безопасност, не е положила необходимото старание и внимание да предотврати настъпването на вредите. Според въззивника основната причина за настъпване на процесната трудова злополука е проявената груба небрежност от страна на работничката при изпълнение на нейните трудови функции, при което е съпричинила по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ настъпилата трудова злополука.
Съдът неправилно е изчислил присъденото обезщетение като не е взел предвид всички получени от страна на Р.А. други плащания, чиято цел е да обезщетят напълно същите вреди, претърпени от страна на ищцата в следствие на преживяната трудова злополука.
Претендираните обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди следва да бъдат намалени с размера на получените от Р.А. социални плащания, обезщетения и пенсии по общественото осигуряване, както и с получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, като в конкретния случай общата стойност на всички получени обезщетения покрива настъпилите както имуществени, така и неимуществени вреди.
Неправилно е изчислен размера на претендираните имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от датата на настъпване на трудовата злополука до навършване 2 на предвидената пенсионна възраст от ищцата, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на завеждане на делото, до сума в размер на 21 968.74 лв. А. е с определена от ТЕЛК 60 % трайно намалена работоспособност за период от три години, а не пожизнен, с оглед на което тя няма право да получи обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на брутното трудово възнаграждение за срок по-дълъг от срока на експертното решение.
Размерът на вредите, които би могла да търпи А. до навършване на пенсионна възраст не са реални, а изцяло прогнозни и предполагаеми, а пропуснатите ползи по правило се дефинират като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Тази претенция на ищцата не може да бъде определена като пропусната полза, тъй като настъпването й е напълно несигурно, предполагаемо и зависи от множество фактори, които не могат да бъдат прогнозирани по какъвто и да било начин.
В законоустановения срок въззиваемата Р.А. е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Изложени са подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на ГПК не е отложил делото, тъй като ответникът не установил наличието на неотстранимо препятствие за неявяване на страната - представляващия ответното акционерно дружество.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди, ЯРС се е позовал на невъзможността за физическо възстановяване, настъпилото осакатяване на ръката, отражението му върху общата трудоспособност и психическо състояние - невъзможността да продължи да упражнява ТПО с ответника, както и труд изискващ участие на лявата ръка, изпадането в депресия, което продължава, претърпените от нея значителни болки и страдания, а не се е позовал само на експертизите по делото, както се твърди.
Неоснователни са възраженията на ответника за наличие на съпричиняване, което не било възприето от съда. Напротив, пред районния съд е установено от показанията на разпитаните свидетели посочени от ответника, че на ищцата не са осигурени предпазни средства, а машината не е обезопасена, така както е предвидено в приетата по делото производствена характеристика изготвена от самия работодател с предпазни оградни устройства. Неоснователно е и изразеното в жалбата оплакване от начина, по който ЯРС е изчислил размера на претърпените имуществени вреди. ЯРС изцяло се е съобразил с установените от закона норми и константната съдебна практика, като на основание чл.200 ал.4 от КТ е приспаднал полученото от ищцата обезщетение по сключена от работодателя застраховка със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп". Неоснователно е възражението в жалбата, основаващо се на определения в експертното решение на ТЕЛК срок на ТНР до 01.06.2021 г./три години/. В настоящия случай през срока, за който й е определена трайно намалена работоспособност /до 01.06.2021 г./, ищцата е придобила право на пенсия за ОСВ по чл.68 ал.1 и 2 от КСО на 05.11.2020 г. /при навършване на 61 г. и 6 месеца/, поради което срокът на определения от ТЕЛК процент ТНР е пожизнен.
От Р.А. е постъпила въззивна жалба против решение № 260366/20.10.2021 г., с което 3
ЯРС е допуснал поправка на ОФГ в Решение № 260307/06.07.2021 г. като е постановил, че на стр.14 и 15 от решението вместо „Отхвърля като неоснователен искът за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв...." следва да се чете „Отхвърля като неоснователен искът за неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до размера на 100 000 лв..... ". Това решение се счита за неправилно. Съдът посочва в мотивите, че претенцията е предявена в размер на 50 000 лв. като частичен иск в размер на 100 000 лв. и неправилно отхвърля иска над 50 000 лв. до размера на 100 000 лв., какъвто не е предявен.
В отговора на тази въззивна жалба „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД сочи, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда за постановяване на решение в частта относно заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и нейното външно произнасяне. Всяко друга форма на неправилност на съдебното решение подлежи на коригиране по реда на инстанционния контрол, а не на саниране на очевидна фактическа грешка по чл.247 от ГПК. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че следва да бъде постановен отхвърлителен диспозитив за сумата над 50 000 лв., като с обжалваното решение е коригирал неяснотата във формулировката, за да няма съмнение относно действителната воля на съда. Желае се жалбата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител, а чрез своя пълномощник писмено поддържа становището си по спора.
Въззиваемата, редовно призована не се явява в съдебно заседание, а също чрез пълномощника си поддържа своята въззивна жалба и възраженията си по отговора на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. По същество съдът намира въззивната жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Страните не спорят относно това, че към момента на произшествието на **.**.** г.
Р.Й.А. е била в трудово правоотношение с ответника „Екопласт файбър“ АД, както и че същото е трудова злополука, установена по надлежния ред с разпореждане № 5104-284 5/31.01.2018 г. на ТП НОИ-Ямбол – злополуката е настъпила при извършване на работа в интерес на осигурителя.
Неоснователни са възраженията на въззивника „Екопласт файбър“ АД за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, тъй като съдът не е уважил депозираната от неговия процесуален представител молба за отлагане на първото съдебно заседание поради негова служебна ангажираност. Преди първото по делото заседание на 5.03.2020 г. от ответното дружество са били депозирани две молби за отлагане и пренасрочване на заседанието за друга дата поради служебна ангажираност на адвоката, осъществяващ защитата на дружеството като са представени доказателства за това, както и за невъзможността да бъде направено преупълномощаване. Районният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането за отлагане, а е дал ход на първото по делото заседание и е извършил следващите се за това заседание процесуални действия.
Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bea8420a-34bc-47e0-aca1-a2ef20cea30b