Решение № 84 от 18.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Стара Загора, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500605 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 91/10.06.2024 г. по гр. д. № 827/2023 г. на Районен съд - Ч., I състав, са отхвърлени предявените от „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу П. П.

И., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищеца следните парични суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 584/2023 г. на Районен съд – Ч.: 1/ 5642,40 лева – главница; 2/ 1076,26 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 25.07.2023 г.; 3/ 136,94 лева – законна лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г.; 4/ 42,25 лева – административни разноски; 5/ 164,69 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 6/ 16,46 лева – обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

За да постанови решението, съдът е приел, че ищецът - поръчител не е доказал, че е погасил дълга на ответника към кредитодателя, поради което в полза на „А.Т.“ ЕООД не се е породило регресно вземане по чл. 143, ал. 1 ЗЗД спрямо длъжника. В конкретния случай договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК,ГПР, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е взето 1 предвид при изчисляването на процента на ГПР и крайната дължима от потребителя сума. След като за длъжника не е възникнало задължение поради нищожност на основанието, то и отговорността на поръчителя не може да бъде реализирана. С оглед на горното нищожен е и договорът за предоставяне на поръчителство от 21.06.2022 г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза, доколкото с него се цели единствено увеличаване размера на главния дълг без да се постигат присъщите цели на обезпечението.

Ищецът „А.Т.“ ЕООД е обжалвал решението изцяло. Въззивникът твърди, че същото е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за нищожност на договора за кредит, сключен между „К.“ ЕАД и П. И., и на договора за предоставяне на поръчителство, сключен между последната и „А.Т.“ ЕООД. Предоставянето на поръчителство не е представлявало необходимо предварително условие за получаване на потребителски кредит.

Разходът на длъжника по договора за предоставяне на поръчителство не е пряко свързан с договора за кредит и кредитодателят не е знаел за неговото извършване. Следователно възнаграждението на поръчителя не може да бъде причислено към общия разход по кредита, поради което ГПР е бил определен правилно. Дори ГПР да е бил незаконосъобразно определен, това би довело единствено до недействителност на частта над пределите по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Навежда довод, че при установена нищожност на договора за кредит, в полза на ищеца следва да бъде присъдена чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. Предвид изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете да бъдат уважени. Въззивникът претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Въззиваемата П. П. И. не е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба. В писмено становище от 12.11.2024 г. същата оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените пред настоящата въззивна инстанция съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Ч. е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва: 1/ по чл. 143, ал.

2

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК- за заплащане на сумата от 6897,85 лева – претендирано о т А.Т.“ ЕООД регресно вземане, включващо 5642,40 лева – главница по договор за потребителски кредит; 1076,26 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 25.07.2023 г.; 136,94 лева – законната лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г.; 42,25 лева – административни разноски; 2/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗЗД - за заплащане на сумата от 164,69 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 16,46 лева – обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

За посочените суми е издадена заповед № 350 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.08.2023 г. по ч. гр. д. № 584/2023 г. на Районен съд – Ч., 1-ви състав.

Предвид наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, спорът пред настоящата съдебна инстанция се концентрира върху въпросите: 1/ дали е налице недействителност на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство; 2/ дали при установена нищожност на договора за кредит съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК и да присъди в полза на ищеца чистата стойност на кредита.

Настоящият съдебен състав споделя фактическите изводи на районния съд, поради което по отношение на тях на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Основателността на иска по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяване по делото на следните обстоятелства: 1/ действителен договор за потребителски кредит; 2/ неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за потребителски кредит; 3/ действителен договор за поръчителство, сключен между кредитора и ищеца;

4/ изпълнение на задълженията на длъжника по договора за потребителски кредит от страна на поръчителя.

Пред настоящата инстанция не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.06.2022 г. между "К." ЕАД /кредитор/ и ответника П. П. И. /кредитополучател/ е бил сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № 2592071, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 6 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума на 24 месечни вноски съгласно погасителен план, обективиран в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В приложението е посочено, че лихвеният процент по договора възлиза на 25,69 %, ГПР – на 28,94 %, а дължимата договорна лихва е в размер на 1781,46 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че в заявлението за кредит кредитополучателят е посочил, че ще представи обезпечение на кредита, същият следва, ако е посочил, че ще сключи договор 3 за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице /поръчител/, да сключи такъв в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В този случай срокът за одобрение на заявлението е 24 часа. Според чл. 4, ал. 2, в случай че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора, съответно договорът за потребителски кредит не поражда действие между страните. Според чл. 4, ал. 3, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.

На същата дата - 21.06.2022 г., между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът се е задължил да сключи договор за поръчителство с "К." ЕАД /този договор също е сключен на 21.06.2022 г./, по силата на който да отговаря пред посоченото дружество за изпълнението на всички задължения на ответника, възникнали по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по този договор, а ответникът се задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на 4760,68 лв., платимо на месечни вноски с всяка от 24-те погасителни вноски по договора за кредит по посочените в чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство начини, включително по банкова сметка на "К." ЕАД, като съгласно чл. 8, ал. 5 "К." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението.

Въз основа на този договор „А.Т.“ ЕООД е сключило с кредитодателя „К.“ ЕАД договор за поръчителство от 21.06.2022 г.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 ЗПК, а кредитополучателят има качеството потребител с оглед разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно процесният договор следва да бъде съобразен изцяло с императивните правила на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. А според чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен 4 процент от общия размер на предоставения кредит.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C-337/23, чл. 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 /транспонирана в националното законодателство - § 2 от ДР на ЗПК/ трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Както бе посочено по-горе, в клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит се съдържа уговорка, съгласно която, ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок /48 часа/ кредитополучателят не предостави съответното обезпечение /в случая – да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител/, то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Ето защо съдът приема, че сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство е представлявало задължително условие за самото получаване на кредита /при срок за одобрение на заявлението на кредитополучателя от 24 часа от предоставяне на обезпечението/.

Разпечатката съдържа 41 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bea7a2b2-1060-42a5-8ab1-1a00265f0cf6