Решение № 260431 от 12.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

260431 гр.Пловдив, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

СИМЕОН ЗАХАРИЕВ при секретаря Илияна Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 406 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

„Пътремонт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Катуница 4120, Община Садово, обл. Пловдив, съдебен адрес:***, твърди, че по възлагане от ответното дружество „Вест сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Браниполе 4109, м. Чиирите № 20 И, общ. Родопи, обл. Пловдив, е изпълнило строително-монтажни работи на обект „Автосервиз, офиси, битови помещения и склад“ в с. Браниполе, като приемането на извършената работа е станало с протокол от 27.02.2017 г., на която дата била издадена и връчена на ответника фактура за остатъка от дължимите суми за извършената работа – общо в размер на 83433.07 лв. след приспадане на заплатен от възложителя аванс,съответно от 60 000 лв. и 24 000 лв. Твърди, че възложителят е извършил впоследствие частични плащания като непогасената до момента част от задължението му е в размер на 59407.40 лв.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата за периода 30.01.2019 – 22.05.2019 г. – в размер на 1864.73 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира заплащане на направените деловодни разноски, както и разноските, направени в обезпечително производство по чл. 389 от ГПК по ч.т.д. № 397/2019 г. на ПОС, XVI-ти състав.

Ответното дружество, „Вест сервиз“ ЕООД,

ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Браниполе 4109, м. Чиирите № 20 И, общ. Родопи, обл. Пловдив, съдебен адрес:*** – адв. Л.Л., оспорва предявените искове.

Не оспорва наличието на сключен договор за строителство с посочения предмет и обект, не оспорва подписания протокол и издадената фактура, както и извършените плащания – авансови в размер на 84 000 лв. и частични – в размер на 38 000 лв. Счита, че разликата между дължимото по фактурата от 83 433.07 лв. и платеното в размер на 38 000 лв., е 45433.07 лв., а не претендираните от ищеца 59407.40 лв., тъй като с извършените частични плащания неоснователно била погасявана лихва, а не главница по задължението, както е било посочено изрично в платежните нареждания.

Твърди също, че няколко месеца след приемане на работата, били открити скрити недостатъци на изработеното – пропадане на настилката пред южния вход-изход; пропадане в зоната на дъждоприемна шахта в северозападната част на пътното платно; пропадане пред офисната част на сградата от южната страна; подходите към сервизните помещения – 6 бр. били с пропаднала и ронеща се асфалтова настилка, която е недобре уплътнена. Част от тях били ремонтирани и отстранени от изпълнителя качествено, а други - не като започнали и се задълбочили изронване на пътната настилка, образуване на коловози и неравности, пукнати в асфалта. След като се установило, че изпълнителят няма да отстрани възникналите недостатъци, възложителят се обърнал към друго дружество за стойността на необходимия ремонт, което го оценило на сумата 62 000 лв. за отстраняване на всички повреди. Ето защо, прави възражение за намаляване на дължимото на ищеца с посочената сума. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приет като доказателство, представен от ищеца, протокол за установяване на действително извършени СМР, подписан на 27.02.2017 г., от възложител „Вест ВТ“ ЕООД и изпълнител „Пътремонт“ ООД, относно обект: „Автосервиз, офиси, битови помещения и склад в УПИ 020006, автоцентър с шоурум, автосервиз и складове за промишлени стоки“ в м.Чиирите, землище на с. Браниполе, Община Родопи, съгласно който изпълнените СМР са на стойност 167433.07 лв. с ДДС. Протоколът е подписан за възложител от В.Т., а за изпълнител от инж.Л.С. Приета е като доказателство фактура № **********/27.02.2017 г., издадена от дружеството-ищец на „Вест ВТ“ ЕООД /което, няма спор, е предходно наименование на ответното дружество/ за сумата 83433.07 лв. с ДДС, съгласно която 139 527.56 лв. са дължими по цитирания акт, обр.19, от която сума са приспаднати 50 000 лв. „аванс по договор“ и издадена фактура № 2483/16.11.2016 г., както и 20 000 лв. отново като „аванс по договор“ и издадена фактура № 2438/09.12.2016 г. Представени са банкови извлечения, съгласно които по цитираната фактура № 2385/27.02.2017 г. е извършено частично плащане от ответното дружество на 12.04.2017 г. в размер на 10 000 лв.; на 24.07.2018 г. – на сумата 7 000 лв.; на 09.10.2018 г. – на сумата 6 000 лв.; на 14.11.2018 г. – на сумата 10 000 лв. и на 29.01.2019 г.

– на сумата 5 000 лв.

Съгласно изрично заявеното в отговора на исковата молба от страна на ответното дружество, същото не оспорва твърдението за наличие на сключен договор за строителство с посочения предмет и обект, не оспорва подписания протокол и издадената фактура, както и извършените плащания – авансови в размер на 84 000 лв. и частични – в размер на 38 000 лв.

Предвид така приетите по делото доказателства, както и заявеното изрично от ответника, съдът намира за безспорно между страните наличието между тях на облигационно отношение по договор за строителство, като вид договор за изработка, по силата на което ответното дружество е възложило, а ищецът е приел да извърши, посочените в приложения акт, обр.19 строително-монтажни работи с посочената им стойност.

Както се посочи, ответното дружество е направило две основни възражения – относно наличието на скрити дефекти на изработеното, открити след приемане на работата, както и относно начина на погасяване на основното задължение с извършените авансови и частични плащания.

Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане на работата на основание чл. 266, ал.

1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.

Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР /какъвто е процесния случай/, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. Според константната практика на ВКС /решение № 34/22.02.2010 г. по т. дело № 588/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/2.03.2012 г. по т. дело № 133/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 43 по т. д. № 61341/2016 г. на ВКС, I г. о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ по правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени или са изпълнени некачествено, е върху възложителя, т.е. ответника в настоящия процес.

Следва да се съобрази, че едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно.

В случая, ответникът редовно е въвел в процеса възражение за некачествено изпълнение на работата, които недостатъци са били установени в последствие след подписването на протокол обр. 19 и при експлоатация на обекта.

На основание чл. 265 ЗЗД възложителят не е освободен от заплащане на възнаграждение при недостатъци на престирания резултат, но може да упражни едно от регламентираните права в този случай: да иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от трето лице или да иска съответно намаляване на възнаграждението.

В постановените по реда на чл. 290 ГПК

Решение № 9/5.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 186/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, II т. о. е прието, че по отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ процес по предявен иск с правно осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че е сезиран именно с такова възражение за неточно изпълнение, при което тежестта на доказването му е върху възложителя-ответник, доколкото частния свидетелстващ документ /оспорения от него акт, образец 19/ носи неговия подпис.

От друга страна, предвид факта, че цитирания протокол, обр.19 е подписан от страните на 27.02.2017 г., а производството по настоящото дело е образувано на 23.05.2019 г., съдът намира, че възраженията на възложителя са направени своевременно, в срока по чл. 265, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка, неоснователно е първото основно възражение на изпълнителя, направено в допълнителната искова молба, а именно, че всички възражения на възложителя били направени едва след започване на съдебния спор между тях. Действително, представените от ответното дружество: уведомления до ищеца от 05.06.2019 г. и 08.07.2019 г.; протоколи от изпитване на асфалтови пластове от 19.07.2019 г. с № 954 и 953, както и отговор от дружеството-ищец, са с дати след образуване на настоящото дело, но това по никакъв начин не се отразява, както на допустимостта на възраженията, така и на тяхната основателност.

По делото са изслушани свидетели на ответното дружество.

Свидетелят Д.Т.Т., заявява, че работи като *** в дружеството от девет години. Сочи, че в новата база /процесната/, възложителят е преместил дейността си през 2017 г. Според свидетеля, при затопляне на времето са започнали проблеми с асфалтовата настилка на сервиза.

Те се изразявали в потъването й под стоящ камион; пропадане на „малките, квадратни“ шахти зад монтьорския сектор, което било много голямо и налично и към момента; пропадане на асфалта на южния вход пред вътрешната страна на вратата от към сервиза, където се събира вода. Според свидетеля, през лятото на 2019 г. в летния сезон се получили много големи пропадания в асфалта на входа и изхода – „където минават много коли и камиони“, „самият асфалт пропадна и се показа разделящият винкел, който е между сградата и асфалта. Според показанията му, образуваният зъб е голям и пречи за нормалното вкарване на работни колички в сградата. Свидетелят сочи, че работници за рязали с машина асфалта и са извършвали ремонт, който обаче бил нетраен, защото три месеца след него пропадането около „шахтата отзад“ отново започнало и към настоящия момент то било много голямо, и след извършения ремонт, пред южния вход на базата отново се събирала вода поради образуваната дупка.

През следващата година – 2018 год. проблемите, според този свидетел, продължили - В задния край на халето, където се намира бояджийски сектор, „отзад срещу камерите и генераторите на самите камери“, в асфалта се получила дупка, с големина „метър на метър и двадесет, метър и тридесет“, но като размер „голяма и е дълбока може би около два пръста, а може и повече“. Зад монтьорския сектор асфалтът се ронил много и мястото, където се държат отработените масла на една количка, е пропаднало и има пукнатина някъде около 12 или 15 см. Асфалтът бил пропаднал „надолу към съседния двор и под количката в най-големите жеги се получават дупки, пропадане на асфалта“. В „предния край“, при сваляне на автомобили от платформи, също се получили „около седем-осем дупки“ като „след всяко сваляне на кола се получаваха дупки на асфалта“. Според свидетеля: „Голямата дупка, която е отзад, не е правена, пропадането, което е зад монтьорския сектор, не е пипано“. „Тази година най-новото, което започна да се появява, при пускането на халето, което е ГТП, при влизане и излизане на камиони и леки коли се получи драстично изронване на асфалта и отпред - при влизане, и отзад - при излизане, както и в най-големите жеги лятото започнаха да се получават коловози“ и „голямо изронване на асфалта отпред след ГТП-то“. Според свидетеля, пукнатините и посочените дупки били третирани от работници на изпълнителя с битум.