Определение № 20086 от 01.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20086 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110101704 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 1704/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД срещу „Калиатеа“ ЕООД и Ю. И. Б., като се твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит № 3501.1653/20.09.2024 г., като дружеството било кредитополучател, а другия ответник била съдлъжник. Поддържа, че въз основа на сключения договор на ответника била предоставена сумата от 25000,00 лева с цел оборотни средства, като по договора била уговорено, че предоставените средства следвало да се върнат на 34 равно месечни вноски и една последна изравнителна вноска, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва. Навежда доводи, че в договора също така било уговорено, че при неизпълнение се дължала мораторна неустойка. Излага съображения, че ответниците не били изпълнили задълженията си по договора, поради което банката била упражнила правото си да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, за което ответниците били надлежно уведомени, като предсрочната изискуемост била настъпила на 11.09.2025 г. Твърди, че ответниците дължали солидарно сумата от 22712,48 лева – главница, сумата от 813,51 лева – възнаградителна лихва за периода 10.02.2025 г. до 10.09.2025 г., мораторна неустойка в размер на 715,71 лева за периода от 10.02.2025 г. до 10.09.2025 г. и мораторна неустойка в размер на 247,96 лева за периода от 11.09.2025 г. до 13.10.2025 г., както и сумата от 372,00 лева – разноски за връчване на обявлението за предсрочна изискуемост. Поддържа, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, но било подаден възражение по чл. 414 ГПК, поради което имал правен интерес от предявения иск. Прави доказателствени искания за приемането на 1 писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска да бъде признато, че ответника дължи претендираните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, като претенциите се оспорват. Твърдят, че в случая не била надлежно настъпила предсрочната изискуемост, тъй като липсвало изрично волеизявление на банката в тази насока, включително към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. Поддържа, че ЧСИ не е връчил надлежно уведомлнението за предсрочна изискуемост, което обосновава. Навежда доводи, че ответника Б. макар и да се твърдяло, че съдлъжник, то същата имала качеството на поръчител, тъй като обезпечавала чуждо задължение без икономически интерес. Излагат съображения, че бил изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение ответника Б., което аргументират. Твърдят, че клаузата касаеща определянето на лихвата на базата на среднопретеглен депозитен индекс била неравноправна, а оттам и нищожна. Поддържат, че лихвените надбавки и мораторните неустойки също били нищожни, тъй като се кумулирали с договорната възнаградителна лихва, което водело до прекомерност на санкцията, а освен това надвишавали значително законната лихва, поради което били нищожни и на основание чл. 26 ЗЗД. Инвокира доводи, че извлечението от счетоводните книги на ищеца също било нередовно, тъй като нито съдържало информация за усвояването на сумата от 25000,00 лева, нито имало данни за плащанията в хронологичен ред. Прави доказателствени искания за задължаване на ищеца да представи писмени доказателствени средства, както и за допускане на задачи към заключението на ССчЕ.

Направен е отвод за местна подсъдност на основание чл. 113 ГПК, тъй като ответникът Б. била потребител, поради което производството срещу същата следвало да се разгледа от компетентния съд в гр. Габрово. Иска отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Б., като се поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че ищецът не бил упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което бил основният спор между страните, като излага подробни съображения в тази насока.

Навежда доводи, че поканите за предсрочна изискуемост не били надлежно връчени, като липсвали и доказателства за тяхното реално връчване. Излага съображения, че макар и да е привлечена като съдлъжник по делото за оборотни средства на дружеството, то това не изключвало възможността да има качеството потребител, въпреки че била едноличен собственик на дружеството, то средства не били предоставени за професионалната й дейност. Твърди, че договорът бил сключен чрез бланков документ и при бланкови общи условия, като нямала възможност да влияе върху последните и включените в тях клаузи.

Поддържа, че в договора била уговорена променлива лихва, при неясни компонентни и методика, което било в противоречие с чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП, което обосновава. Поддържа, че лихвените надбавки и мораторните неустойки също били нищожни, тъй като се кумулирали с договорната възнаградителна лихва, което водело до прекомерност на санкцията, а освен това надвишавали значително законната лихва, поради което били нищожни и на основание чл. 26 ЗЗД. Инвокира доводи, че ако вземанията се дължали то размерът бил различен, като касаел единствено просрочените такива. Прави доказателствени искания да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства, както и да бъдат допуснати въпроси към заключението на ССчЕ, както и за допускане заключение на СИЕ, която да отговори на задачи поставени в отговора на исковата молба. Иска отхвърляне на предявените искове, евентуално признаване дължимост на суми в по-малък размер, както и прогласянето за нищожни на клаузи от договора.

Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

2

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба намира, че същата е нередовна, поради което на ищеца следва да се предостави възможност в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали заявява евентуални осъдителни искове, съответно за коя или кои суми и на какво основание за претендираните вземания, като изрично уточни и правният си интерес от предявяването на такива искове.

На следващо място настоящият съдебен състав констатира, че в отговора на исковата молба, ответницата Б. е формулирала петитум за прогласяне на нищожност на клаузи от договора за банков кредит, поради което съдът намира, че на основание чл. 129, ал. 2 ГПК следва да й предостави възможност в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали поддържа искането си като възражение или като иск, като в последния случай формулира изрична обстоятелствена част на претенцията, както и надлежен петитум, както и да внесе държавна такса по сметка на Софийският районен съд в размер на 40,84 евро по сметка на Софийският районен съд.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за банков кредит между страните; 2) ищецът да е изпълнил задължението си, като е предоставил на ответника уговорената по договора за банков кредит сума.

Ищецът носи доказателствената тежест (т.е. има процесуалното задължение – арг. чл.

154, ал. 1 ГПК) да установи пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответника следва да установи, че вземанията са погасени чрез плащане. По отношение на останалите доводи на ответниците за наличието на потребителска защита, доколкото съда има служебно задължение да изследва въпроса и разпредели доказателствената тежест намира, че следва да вземе становището на ищеца, който изрично да заяви в срок до о. с. з. дали поддържа, че ответницата Б. е лице, което отговаря по договора в качество, което изключва потребителската защита, или същата е потребител. След изразяването на становището на ищеца, съдът ще се произнесе и в тази част по материалните предпоставки на спора и доказателствената тежест.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

По отношение доказателствените искания на ответниците по реда на чл. 190 ГПК, съдът намира, че същите са процесуално допустими, тъй като са направени своевременно.

Съдът намира, че единствено искането на ответницата Б. е основателно и то само в частта по отношение представяне по делото на т. нар. кредитно досие. В останалата си част искането на ответниците се явява от една страна неотносимо към предмета на правния спор, а в друга не необходимо.

Съдът намира, че доказателствените искания на страните за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по задачи поставени в исковата молба и отговорите на исковите молби е процесуално допустимо, относимо и необходимо с оглед предмета на правния спор и разпределената доказателствената тежест, поради което исканията следва да бъдат уважени.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че въпреки своевременността на искането на ответника Б. за допускане изслушването на заключението на СИЕ, то предвид формулираните задачи същото се явява процесуално недопустимо. С оглед правилото на чл. 195 ГПК, експертът може да установява и изследва фактите и връзките 3 между тях за които се изискват специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая така както са формулирани задачите към заключението на СИЕ изискват отговор на правен въпрос, което е изключително правомощие на съда.

Следователно искането трябва да бъде оставено без уважение.

По отношение отводът за местна подсъдност на настоящият спор, съдът намира, че следва да се произнесе в о. с. з., след като изслуша становището на страните и съобрази изпълнението на останалите указания предоставени на ищеца с настоящото определение.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.06.2026 г. от 09:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали заявява евентуални осъдителни искове, съответно за коя или кои суми и на какво основание за претендираните вземания, като изрично уточни и правният си интерес от предявяването на такива искове.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната в тази част.

УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника Б. в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали поддържа искането си като възражение или като иск, като в последния случай формулира изрична обстоятелствена част на претенцията, както и надлежен петитум, както и да внесе държавна такса по сметка на Софийският районен съд в размер на 40,84 евро по сметка на Софийският районен съд.