Определение № 1662 от 03.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1662 гр. София, 03.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.на Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002103618 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №8804/31.07.2024г. от „МОНТАЖИ" ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Н. К. Н. срещу Решение №261 от 14.06.2024г. постановено по в.гр.дело №235/2024г. по описа на ОС – Плевен, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС по отношение на касатора, е признато, че М. Х. Б. е собственик на основание давностно владение, упражнявано повече от 10 години до подаване на исковата молба, на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 41,01 кв.м., с идентификатор [№], разположен в сграда с идентификатор: [№], като ответникът е осъден да му заплати разноски. Касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място счита изводът на съда, че ищецът е манифестирал намерението си за своене по отношение на ответното дружество за направен в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС по приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС. На следващо място излага, че от събраните гласни доказателства се установява, че Б. многократно е напускал ведомственото жилище и в продължителни периоди от време не го е обитавал. Касаторът твърди, че на 10.05.2004г. е предприел действия по управление на незаетите апартаменти в [населено място], собственост на „Монтажи" ЕАД, като на 13.05.2004г. са били издадени настанителна заповед на Г. А. и договор за наем, сключен между „Монтажи" ЕАД и новият наемател по отношение на процесния апартамент №17. В изложението посочва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като формулира следните въпроси:

1.При първоначално установяване на държане на недвижим имот въз основа на правно основание следва ли лицето, което твърди, че е владелец да докаже начален момент на 1 промяна на намерението си за своене на недвижимия имот? По този въпрос касаторът счита, че изводите на въззивния съд противоречат на Решение №86 от 16.02.2009г. по гр. д.

№855/2008г. и Решение №197 от 27.10.2015г. по гр. д. №2426/2015г. на Върховен касационен съд, в които се посочва, че за оборване на презумцията по чл. 69 ЗС са необходими активни и явни действия, с които да се разграничи установеното държане с владението и намерението да се свои имота. Излага, че в същия смисъл са и Решение №291 от 09.08.2010г. по гр. д.

№859/2009г., Решение №41 от 26.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4951/2015г., Решение №115 от 28.10.2016г. по гр. д. №977/2016г., Решение №118 от 21.05.2013г. по гр. д. №1535/2013г., Решение №291 от 09.08.2010г. по гр.д.№859/09г. на ВКС, Решение №262 от 29.11.11г. по гр.д.№342/11г. на ВКС, и Решение №31 от 15.02.2011г. по гр.д.№1273/09г.

2. Може ли да се формира правно-валидна воля за своене/владение за себе си/ при знание, че по време на този период е налице законова забрана за това? Касаторът се позовава на §1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г., според която давността за придобиване на държавен или общински имот /без значение дали е публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011г., а с § 1 изм. ДВ, бр. 105/2006г. датата, до която нормативно е спрян срокът на придобивната давност е 31.12.2014г., т.е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след 01.06.2006г. Посочил е, че с Решение №3/24.02.20022г. по к. дело №16/2021г. на КС са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 46 от 2006г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020г./ и на §2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр.7 от 2018г./, като изрично е посочено, че обявяването на разпоредбите за противоконституционни не засяга тяхното действие до момента, т.е. изтекли до момента периоди, в които е упражнявано фактическо владение, няма да се броят при преценка дали имот е придобит по давност, поради срокът от 2006г. до 2022г. не следва да се зачита от съда.

В случай, че съдът прецени, че липсват основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК, касаторът моли касационно обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага, че според последователната практика на ВКС, служебното въвеждане в предмета на доказване във въззивното производство на неизтъкнат или несвоевременно предявен от страните факт, както и служебното произнасяне по неправилност на фактическите изводи на първата инстанция, без сезиране с надлежно оплакване обуславят допускане до касационен контрол по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката и отмяна на обжалваното решение като неправилно при съществено процесуално нарушение - Решение №50056 от 12.05.2023г. на гр. д. №1116/2022г., Решение №50106 от 11.10.2022г. по т. д.№279/2022г., Решение №105 от 28.09.2022г. по гр. д. №3905/2021г., решение №136 от 17.10.2019г. по т. д. №2673/2018г. на ВКС. Посочва, че в Решение №26 от 13.03.2019г. по гр. д. №234/2018г. на ВКС приемането от въззивния съд за установен факт, който не е твърдян от ищеца и не е включен в предмета на доказване се определя като очевидна неправилност и обуславя допускането до 2 касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Твърди, че по настоящото дело, в противоречие с цитираната практика, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил имота по давност в резултата на владение, осъществявано в период, различен от този, посочен от самия него.

Ответникът по касационната жалба –М. Б., чрез адв. С. с депозирания писмен отговор оспорва наличието на основанията за касационно обжалване, като моли такова да не бъде допускано. Счита, че с обжалваното решение съдът не се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Излага, че жалбата е недопустима, а по същество – и неоснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, и съответства на установените по делото факти. В заключение се моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване, като му бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен М. Хр. Б. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и против „МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Н.. Ищецът твърди, че като работник в СО „МОНТАЖИ” – София, със Заповед № РД 9.12 468 от 09.01.1989г. бил настанен във ведомствено жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с площ от 41.01 кв.м. Твърди, че след като възникнала възможност за закупуване на жилището по определената му оценка и указания за внасяне по сметка на Окръжен Народен Съвет-Плевен, с вносна бележка от 06.03.1997г. внесъл сумата от 63835.20лв., но до финализиране на сделката не се стигнало. Независимо от това, той продължил да обитава жилището повече от 20 години, като го владее като собственик, явно, необезпокоявано, без досега никой да е предявявал претенции по отношение на имота, считано от март 1997г. Твърди, че въпреки обявения мораториум, за периодите от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. е изтекла давност, както и срок между 31.12.2017г. и 19.01.2018г. и за периода от 08.03.2022г. до завеждане на настоящата искова молба. В заключение счита, че е изтекъл срок повече от 10 години, през който е владял имота, поради което моли на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС да бъде признато спрямо ответниците, че той е собственик на имота.

Ответниците- Държавата и „Монтажи“ ЕАД, чрез депозираните писмени отговори оспорват иска. Твърдят, че ищецът М. Х. Б. не е придобил правото на собственост върху процесния имот, а претенцията му, че е изтекла 10 - годишна придобивна давност в негова полза е изцяло недоказана.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че с Акт №4826 за държавна собственост на недвижим имот от 06.10.1983г., имотът е предоставен на оперативно управление на Общински народен съвет-П.. Със Заповед от 09.01.1989г. М. Б. е бил настанен в жилищен блок, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес]. С вносна бележка от 06.03.1997г., 3

М. Х. Б. е внесъл по сметка на Окръжен Народен съвет сумата от 63835,20 лева, като за основание е посочено „ддс покупка жилище бл.92“.

Въззивният съд е приел, че процесният апартамент №17 във вх.Е на бл.92 в[жк]е бил ведомствен такъв на ДСО “Монтажи“, тъй като няма данни да е предоставен за обезщетяване на собственици от площадката на обекта с жилища, респ. за обезщетяване на собственици с отчуждени имоти за провеждане на мероприятия на ГНС или да е предоставен за оборотен фонд на СД “ИНМ“. Следователно той няма характер на частна държавна собственост съгласно чл.2, ал.3 от ЗДС, като не е предоставен за оперативно управление на ОбНС - Плевен, а е бил ведомствен на ДСО“Монтажи“ [населено място]. Бил е включен в баланса и отчета на дружеството и по конкретно в „сметка 203 - сгради“, като същият имот е включен в имуществото на праводателя на „Монтажи“ ЕАД, а именно ДСО „Монтажи“.

Въззивният съд е посочил, че държавното имущество, предоставено на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел престава да притежава качеството държавна собственост, дори и държавата да е била единствен собственик към момента на прехвърляне на активите, и доколкото процесният имот няма характер на частна държавна собственост, то е счел, не следва да излага доводи относно приложимостта на решение № 3/24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. на КС за съответните периоди на давностно владение.

От приложения протокол от 03.09.2001г. е установил, че в списъка на кандидатите за закупуване на апартаменти - собственост на дружеството на основание заявените от тях молби и жилищни нужди е включен и Б., като комисията предлага на СД да внесе предложение в МРРБ за продажбата на жилището. От приложените документи, в т.ч. заповед от 24.10.2001 г. на Министъра на РРБ, издадена на основание чл.21, ал.1 от ЗППДОбП /отм./, чл.2, ал.4 от ЗДС, чл.18а, ал.3 от ПРУПСДП /отм./, е видно, че на „Монтажи“ЕАД -гр.София е разрешено да прехвърли чрез покупко - продажба собствеността върху посочените апартаменти, сред които и процесният.

От показанията на свидетеля С. Н., съдът е приел за установено, че от 1989г. в процесния апартамент е живял само М. Б.. Наем след 1997г. не е плащал, защото е дал пари за закупуването му, но нямал документ, че го е купил. Когато е бил в Русия, е дал ключовете на комшията и С. /негова приятелка/, която е живяла 4-5 години там, имала е ключ, но го е предала на управителката на общежитието.

Свидетелката Г. Г. знае, че блок 92 на „С.“ е на „Монтажи“, както и, че на Б. било предложено да закупи апартамента, но той не се явил, а се е явила С., която предала ключовете и подписали протокол.

От показанията на свидетелите, съдът е приел за установено, че след развода си, М. Б. се е настанил в процесния апартамент №17, като в период от около 2 години докато е работел в Съюза, не е живеел там, но в този период никой друг не е бил настанен в него. След завръщането си, той казал на свидетеля, че е заплатил някаква сума и апартаментът вече е негов. Съдът е кредитирал показанията на св. Н., че в този апартамент М. Б. живее повече от 20 години.

От приложената вносна бележка от 06.03.1997г. е приел, че М. Б. е внесъл сумата от 63 835.20 лв. ДДС за покупката на жилището в [жилищен адрес] като съдът е посочил, че 4 самият ищец не се позовава на този придобивен способ, тъй като въпреки внасянето на горепосочената сума, до финализиране на сделката не се е стигнало.