Решение № 398 от 19.12.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. П., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100852 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – А. А. Ф., с адрес в гр. П., ул. „Ч. т.“, бл. 9, вх. Б, ет. 5, ап. 5, ЕГН **********, твърди, че на 17.12.2021 г. в гр. П. ответникът е издал в негова полза запис на заповед за 9 500 лв. Пояснява, че плащането по менителничния ефект е трябвало да се извърши до 17.12.2022 г. Изтъква, че въпреки настъпването на финалния падеж на тази сделка, дължимата по нея сума не е погасена. Сочи, че за визираното вземане е била издадена заповед за незабавно изпълнение, против която ответната страна е подала възражение. Иска съществуването на оспореното задължение да бъде признато за установено, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението за заповедта за незабавното изпълнение (28.03.2024 г.) до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – М. С. И., с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 23, ЕГН **********, намира ищцовата претенция за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне.

Излага доводи, че той не е автор на сочения запис на заповед, както и че между него и ищеца липсват каузални отношения, обосноваващи издаването на такава ценна книга.

Съдът приема следното:

1. Предварителни въпроси:

1.1.) Предявената установителна искова

1 претенция е с юридическа квалификация по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 535 във вр. с чл. 538, ал. 1 във вр. с чл. 463, ал. 1, прел. 2 ТЗ.

1.2.) За претендираното вземане е била издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 342/29.03.2024 г. по ч. гр. д. № 492/24 г. на Районен съд – гр. П. (приложено към настоящото дело).

1.3.) Ответникът, имащ качеството на длъжник по заповедта, е възразил срещу нея, при условията на чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от същия кодекс, ищецът е предявил иск за съществуването на така оспорения дълг.

1.4.) Следователно обсегът на сегашното дело касае основателността, респ. неоснователността на релевирания облигационен иск, по повод на което процесуалната дейност на съда трябва да бъде ориентирана към анализиране на предпоставките, формиращи фактическия състав на спорното материално притезателно право, и съобразяването им на фона на установените факти.

2. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

2.1.) Повдигнатият правен спор налага най-напред да бъдат отчетени някой основополагащи принципни правни постановки, които са относими към него и са изходна база за правилното му разрешаване, а именно:

2.1.1.) Предметът на делото при установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, въз основа на запис на заповед, е съществуването на вземането, основано на самия запис на заповед. Ищецът (кредитор) доказва вземането си по менителничния ефект (т. е. съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение /с настъпил падеж/) и само при надлежно въвеждане в процеса на твърдения или възражения, базирани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга, на изследване подлежи и това правно отношение. Едва тогава всяка от страните установява фактите, на които са уповават тези доводи, щом като те са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед (вж. т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).

2.1.2.) В този смисъл ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него (като поемател/бенефициер) и ответника (като издател), по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед (вж. също Решение № 202/09.12.2014 г. по т. д. № 600/12 г., І т. о. и Решение № 87/11.07.2016 г. по т. д. № 1093/15 г., ІІ т. о. на ВКС).

2.1.3.) Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на вземането, установявано при условията на 2 чл. 422, ал. 1 ГПК, освобождава ищеца – поемател от задължението да доказва съществуването на каузално отношение (вж. и Решение № 17/16.02.2015 г. по т. д. № 116/14 г., ІІ т. о. на ВКС).

2.1.4.) Затова даже и в ситуацията, в която ищцовата страна признава обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузално отношение, тя доказва вземането си само по менителничния ефект, а твърдението й за кауза е обуславящо за защитната теза на ответника (вж. Решение № 13/28.07.2017 г. по т. д. № 2642/15 г., І т. о. на ВКС).

2.1.5.) Ето защо и дори ответникът да твърди, че е издал процесния запис на заповед за гарантирането на точно определено каузално отношение с ищеца, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, той е носител на тежестта на докаже връзката между тях, за да подлежи на изследване в исковия процес и каузалното правоотношение (вж.

Решение № 38/11.09.2015 г. по т. д. № 854/12 г., ІІ т. о. на ВКС).

2.2.) В случая релевантната фактическа обстановка, изведена от събрания доказателствен материал, се свежда до следното:

2.2.1.) Съобразно записа на заповед, въз основа на който е предявена претенцията на ищеца (приет като писмено доказателство), той е бил издаден в негова полза от ответника, на горепосочените дата и място, за исковата сума и относно поддържания падеж, който вече е изтекъл. В него е отразено и място на плащане – гр.

П..

2.2.2.) Автентичността на обсъжданата ценна книга се потвърждава по категоричен начин от изслушаната съдебно-графическа експертиза. Експертното заключение трябва да бъде кредитирано изцяло, тъй като не е било оспорено от никоя от страните, а наред с това е пълно, подробно мотивирано и по никакъв начин не се опровергава от останалия доказателствен материал.

2.2.3.) Ответникът не е доказал, че издаването на менителничния ефект е във връзка с конкретно каузално отношение, което да бъде подложено на изследване в настоящото исково производство. А, както стана ясно, ищецът не е длъжен да установява такова правоотношение за успешно провеждане на предявения менителничен иск.

2.3.) Изложеното дотук е опора за финалната констатация, че предпоставките за уважаване на ищцовата претенция са изпълнени. Записът на заповед, от който тя произтича, е автентичен, отговаря на нормативните изисквания за валидност, въведени с чл. 536, ал. 1 във вр. с чл. 535 ТЗ, и падежът му е настъпил.

3. По съдебните разноски:

3.1.) При този изход от спора (пълна основателност на иска) и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, право на съдебни разноски има ищецът.

3.2.) Съобразно възприетото в т. 12 от цитираното по-горе тълкувателно 3 решение от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд извършва диференцирано произнасяне по разноските и за исковото, и за заповедното производство. Без значение е, че заповедната процедура е била по чл. 417 ГПК и е приключила с издаване на заповед за незабавно изпълнение. Нейната изпълнителна сила, в частта за разноските, отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство по чл. 415 във вр. с чл. 422 от същия кодекс (съобр. мотивите към посоченото тълкувателно решение).

3.3.) Съдебно-деловодните разходи, поискани от ищеца, съгласно депозирания списък по чл. 80 ГПК, включват:

- 1 090 лв. – за заповедното производство, от които заплатена държавна такса – 190 лв., и платен адвокатски хонорар – 900 лв.;

- 1 490 лв. – за исковия процес, от които внесена държавна такса – 190 лв., и платено възнаграждение за адвокат – 1 300 лв., както и

- 850 лв. – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по силата на заповедта за незабавно изпълнение.

3.4.) Няма основание на ищеца да се присъждат разноски за изпълнителното дело, тъй като тяхното събиране е в прерогативите на съдебния изпълнител, за което не е необходима санкцията на съда (по аргумент от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК).

3.5.) Основателно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение както за заповедната процедура, така и за исковото производство, поради което те подлежат на редуциране в размер на 300 лв. – за заповедното производство, и в размер на 700 лв. – за исковото производство. Съдебното произнасяне в тази връзка изхожда от действителната фактическа и правна сложност на делото и от принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадени в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда е нужно да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи и завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглежданата хипотеза показва, че посочените по-горе редуцирани величини на адвокатските възнаграждения кореспондират напълно с проблемите, които сегашното дело поставя 4 от фактическа и от правна страна. В заповедното производство е депозирано единствено стандартизирано заявление, към което е приложен само един документ по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК – процесният запис на заповед. В хода на исковия процес е изготвена искова молба, която е ориентирана само към предпоставките за уважаване на предявения менителничен иск, като в исковото производство изобщо не са въвеждани за разглеждане каузални отношения, стоящи зад менителничния ефект. Проведени са само две открити заседания, в които процесуалният представител на ищеца е взел лично участие. Събрани са писмени доказателства в изключително малък обем и е прието заключението на една съдебна експертиза, поискана от ответната страна, единствено по въпроса за автентичността на записа на заповед. Спорният предмет е имуществено притезателно право на сравнително висока материална стойност (9 500 лв.), но предмет на разглеждане е само един иск, чиято правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

3.6.) В крайна сметка съдебните разноски, полагащи се на ищеца, възлизат на:

- 490 лв. – за заповедното производство, и

- 890 лв. – за исковия процес.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че М. С. И., с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 23, ЕГН **********, дължи на А. А. Ф., с адрес в гр. П., ул.

„Ч. т.“, бл. 9, вх. Б, ет. 5, ап. 5, ЕГН **********, следното вземане, попадащо в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 342/29.03.2024 г. по ч. гр. д. № 492/24 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 9 500 лв., представляващи главница по запис на заповед, издаден от първия в полза на втория, на 17.12.2021 г. в гр. П., с падеж – 17.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 28.03.2024 г., до погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. С. И., с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 23, ЕГН **********, да заплати на А. А. Ф., с адрес в гр. П., ул. „Ч. т.“, бл. 9, вх. Б, ет. 5, ап. 5, ЕГН **********, следните съдебни разноски: