Определение № 343 от 15.08.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Сливен, 15.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20242200600478 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 вр. глава 22 НПК.

С протоколно определение от 10.06.2024 година по НОХД № 564/2024 година Районен съд - Сливен, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, тъй като е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните правила на пострадалия, без да е уточнено в частност кое право на пострадалия е нарушено.

Срещу определението на Районен съд - Сливен е постъпил в срок частен протест от прокурор при Районна прокуратура - Сливен. В протеста се твърди, че определението на Районен съд - Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Представителят на държавното обвинение намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия М. В. М.. В протеста са развити доводи, че определението е постановено в нарушение и неправилно приложение на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, така и при неспазване на задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на ВКС за 2002 г., ОСНК. Сочи се, че в хода на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт не са били ограничени процесуалните права на пострадалия по чл. 75 НПК. Развиват се доводи, че в рамката на обвинението са посочени всички елементи от обективна страна и в достатъчна степен.

Искането е да бъде постановено определение, с което да се отмени атакуваното протоколно определение на първоинстанционния съд и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от състава на първоинстанционния съд.

Срещу така подадения въззивен частен протест не е подавано 1 възражение от подсъдимия.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, подаден е от легитимирано лице, в установения от закона срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият е основателен по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен на 24.04.2024 година в Районен съд - Сливен обвинителен акт срещу подс. И. Й. Д. за престъпление по чл.196, ал.1, във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 вр., чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за това, че на 19.03.2024г. в гр. Сливен, направил опит да отнеме чужди движими вещи – парична сума в размер на 530 лв., от владението на собственика им М. В. М. от гр. Сливен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца причини и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

За да постанови протестираното определение, районният съд е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване процесуалните правила на пострадалия, без да е уточнил кое право на пострадалия е нарушено. Посочено е още, че от събраните по делото доказателства и от обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че се касае за съвсем друго престъпление. В определението е посочено, че прокуратурата е повдигнала обвинение за кражба, което съда приема за неадекватно. Съдът е посочил категорично, че в никакъв случай повдигнатото деяние не е по чл.196, ал.1, във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 вр., чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, доколкото доказателствата сочели за деяние по чл.198 ал.3 от НК/грабежоподобна кражба/. В определението си съда коментира превратно доказателствата в делото за да обоснове деяние по чл.198 ал.3 от НК, като приема, че от обстоятелствената част на обвинителния акт е било видно, че обвиняемия е употребил сила, което не отговаря на описаното в обвинителния акт. В обвинителния акт изрично е описано, че пострадалия е хванал за ръката обвиняемия, последния пуснал парите и те се разхвърчали/тъй като духало вятър/, след което пострадалия пуснал ръката на обвиняемия и започнал да събира банкнотите. Нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито от доказателствата по делото са налице данни за твърдяното в атакуваното определение на районния съд „ подсъдимия е приложил сила, за да се освободи от ръката на пострадалия“. На следващо място Районния съд в определението приема, че липсващата сума от 100 лева останала в обвиняемия. Това твърдение на съда е в противоречие със изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и с показанията на пострадалия, който изрично заявява, че не е сигурен дали е взета от обвиняемия или е излетяла и не е могъл да я намери и събере.

Първостепенният съд е приел, че така са били ограничени правата на 2 пострадалия, поради което съдът е приел, че е налице отстранимо съществено процесуално нарушение и е постановил делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на това нарушение.

Атакуваното протоколно определение е неправилно, а изложените в него доводи не се споделят от настоящия въззивен състав.

Правомощията на първостепенния съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са регламентирани в чл. 249 НПК, а основанията за това – в чл. 248, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 2 НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение е съществено и отстранимо по отношение на пострадалия, когато са нарушени правата му да бъде уведомен за образуване на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език, по чл. 75, ал. 1 НПК, когато не владее български език. В настоящия случай нито едно от посочените нарушения не е налице. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК нарушението на процесуалните правила е винаги съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни в процеса, ако не е отстранено, тоест определянето на едно нарушение като съществено е резултат на преценка как това нарушение се отразява на процесуалните права обвиняемия или другите страни в процеса и в каква степен засяга тези права.

Проверката, извършена от настоящия състав на внесения за разглеждане в Районен съд - Сливен обвинителен акт показва, че същият съдържа в достатъчна степен изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка, правна оценка на деянието на подсъдимия и неговото роля в извършването на деянието, както и аргументи в подкрепа на квалифициращия признак на състава, по който е привлечен към наказателна отговорност. Обвинителният акт има ясно и достъпно съдържание, а структурата му е в съответствие с разпоредбата на чл. 246 НПК и задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на ВКС за 2002 г., ОСНК.

Право на прокурора е да прецени по кой текст да предяви обвинение, а при формално съответствие на обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, съдът следва да разгледа делото. В настоящия случай, обвинителният акт е изготвен в съответствие с трайната съдебна практика по повдигнатото обвинение. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описана последователността на действията на подсъдимия, като са анализирани обективната и субективната страна именно на това деяние.

Именно това обстоятелство води до извода, че не е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт и, съответно, не е налице допуснато в обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, респ. няма основание за връщане на делото на 3 прокурора.

В тази връзка този съдебен състав намира, че обвинението е ясно конкретизирано и не са ограничени правата на пострадалия.

В допълнение настоящият състав на въззивния съд намира за нужно да отбележи, че изложените в атакуваното протоколно определение аргументи от съда по правната квалификация представляват съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, тъй като съставът на първоинстанционният съд, с оглед конкретния начин, по който е изразил волята си за връщане на делото на прокурора и, вземайки отношение по правната квалификация на деянието, обсъждайки и правни норми, които не са отразени в обвинителния акт, е изразил предварително становище по въпросите по съществото на спора, каквото становище следва да се изрази едва при постановяването на присъдата.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав не възприема съображенията, изложени в атакуваното протоколно определение, че в обвинителния акт е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на пострадалия. Въззивният частен протест е основателен, поради което атакуваното протоколно определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 10.06.2024 година по НОХД № 564/2024 година Районен съд - Сливен, с което е било прекратено съдебното производство и делото е било върнато на прокурора.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4