Решение № 21696 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21696 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ................ при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20221110112986 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на .................. за осъждане на Е. Р. .................., в качеството й на наследник по закон на Р. К. Х., да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 1517, 10 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – .................., находящ се в гр. .............................., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (11.03.2022 г.) до плащането, сумата от 270, 13 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от .................... сумата от 23, 53 лева, представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от ......................., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (11.03.2022 г.) до плащането, както и сумата от 5, 07 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от ....................

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Възразява, че ответникът не е приел оставеното от наследодателя му Р. К. Х. наследство, поради което не е собственик, съответно потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в 1 гр. ...................... Излага доводи, че липсва валидно облигационно правоотношение между ЕС и .................. Твърди, че не е поставян в забава.

Счита, че няма данни ОУ да са публикувани. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца .................. не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От приетия по делото Окончателен разделителен протокол на .................. се установява, че процесният недвижим имот – .................., находящ се в гр.

................. е разпределен на Р. К. Х. и .................. К. Х. (л. 84), като по делото не са ангажирани други доказателства относно собствеността на процесния топлоснабден имот и по-конкретно не е представен по делото констативен нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Фактическият състав на придобиването на правото на собственост по ЗЖСК завършва с издаване на нотариален акт въз основа на влязлото в сила решение на ОС по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, като съгласно чл. 35, ал. 2, изр. второ ЗЖСК правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт.

Дори да се приеме обаче, че от съвкупния анализ на приетите по делото като писмени доказателства документи – Окончателен разделителен протокол на .................., Списък на живущите по апартаменти на ул. „..................... (л.

15), протокол за проведено ОС на етажните собственици в процесната жилищна сграда (л. 19-22), в които по отношение на процесния апартамент е посочена Р. К. Х., която се е подписала на тези документи, от които доказателства да се направи извод, че Р. К. Х. е била собственик на процесния апартамент (или на част от него, доколкото в разделителния протокол е посочено и друго лице - .................. К. Х.), ищецът не е доказал ответникът по делото - Е. Р. .................., да е приела наследството на Р. К. Х..

2

Видно от удостоверение за наследници с изх. № .................. (л. 92), Р. К.

Х. е починал на ................. и е оставила наследник по закон Е. Р. ..................

(дъщеря).

Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, т.е. същото не преминава автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което в случая е станало със смъртта на наследодателя Р. К. Х. на ................., за лицата, които имат право да наследяват, възниква правото да го приемат, а с приемането му те го придобиват. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя.

Приемането на наследството може да бъде изрично или мълчаливо.

Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството, което се вписва в особена за това книга – чл.

49, ал. 1 ЗН, а мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл. 49, ал. 2 ЗН. В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството.

Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок, съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. Тълкуването на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна в случая е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне и с изтичането на който се погасява самото субективно право на наследника, с оглед на което в хипотеза на заведено дело по предявен иск срещу наследник и при изрично оспорване от ответника и липса на данни дали същият е приел или се е отказал от наследството, съдът следва да даде срок на наследника да заяви приема ли наследството или се отказва от него само по искане на заинтересована страна по делото. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 101 от 08.10.2019г. на ВКС по гр. д. № 2260/2018г., IV Г.О., в т.ч. и тази, цитираната от ищеца в молбата от 28.10.2024 г. – Решение № 437 от 17.01.2012г. на ВКС по гр.д. №70/2011г. на III Г.О.

Следва да се посочи още, че в мотивите към т. 1 на ТР № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ВКС, ОСГК, върховната инстанция акцентира на това, че съставът на наследството се придобива с приемането му (чл. 48 ЗН), 3 като към момента на извършване на изявление за отказ от наследство наследникът все още не го е придобил и реално не се отказва от включените в наследството права и задължения. Изяснено е, че правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, т. е. възможността да се придобие наследството, поради което отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване. ВКС разяснява, че за да се откаже от едно право, субектът трябва да го притежава. Съставът на наследството обаче се придобива с приемането му. Към момента на извършване на изявление за отказ от наследство наследникът все още не го е придобил (ако го беше придобил, отказът би бил нищожен) и реално не се отказва от включените в наследството права и задължения. ВКС разяснява, че правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, т. е. възможността да се придобие наследството. Затова и отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване.

В настоящия случай, съдът е взел предвид изричното оспорване от ответника, релевирано с отговора на исковата молба, да е приел наследството, оставено му от Р. К. Х., и при съобразяване с гореизложеното и трайната съдебна практика по този въпрос, е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства, че ответникът е приел оставеното от наследодателя му Р. К. Х. наследство или в същия срок да инициира производство по чл. 51 ЗН пред настоящия състав.

Вярно е, че в настоящия случай ответникът се представлява от особен представител, а процедурата по чл. 51 ЗН изисква лично волеизявление на призования към наследяване, което не може да се замести от изявлението на особен представител, но това не изключва възможността особен представител да направи възражение, че наследството не е прието от ответника, като в случай че съдът не успее да призове ответника, производството по чл. 51 ЗН се прекратява, в която хипотеза кредиторите на наследството могат да удовлетворят своите притезания от имуществените права, намиращи се в наследствената маса, чрез назначен от съда управител на наследството – чл. 59 ЗН.

До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ищецът не е ангажирал доказателства за приемане на наследството от страна на ответника (доколкото липсата на вписан отказ, както се изясни по-горе, не е равносилно на приемане на наследството) и не е инициирал производство по чл. 51 ЗН, поради което съдът приема, че ответникът не е приел наследството, оставено му от Р. К. Х. и съответно не следва да отговаря за процесните задължения за потребена от него топлинна енергия в топлоснабдения имот – .................., находящ се в гр.................., аб. № ....................., доколкото по делото не се установява ответникът да е придобил процесния имот по наследство от Р. К. Х., съответно да е собственик, а с това и потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, каквито са фактическите твърдения на ищеца.

С оглед изложеното, искове за заплащане на цената на топлинна енергия 4 и извършена услуга дялово разпределение са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но такива не са направени по делото, поради което съдът не присъжда разноски на ответника.