Решение № 155 от 16.08.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Габрово, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20224200500175 по описа за 2022 година

Производствното е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. П.С., пълномощник на И.Й.Ч. и С.Й.К. против решение № 34 / 24.01.2022 г., постановено по гр. д. № 401/2021 г. по описа на РС-Габрово.

В жалбата се твърди, че решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необосновано.

Съдът не посочил в доклада си по делото кои права и обстоятелства се признават, кои бстоятелства не се нуждаят от доказване, като не е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.Приел за доказани твърдения, за които има неяснота и противоречие и не указал на страните, че не сочат доказателства за твърдяните от тях факти. Не допуснал служебно събирането на нови доказателства, с оглед изясняване фактическата страна на спора и проверка на събраните по делото доказателства.В обжалваното решение липсвали мотиви, анализ на доказателствата и правни и фактически изводи. Съдът се произнесъл по отношение на сграда с идентификатор № ***, като е признал за собственик ответника, въпреки, че такова искане не е направено. Съдът не изследвал доколко е налице „нищожно вписване" в актовете за собственост на ответника и неговите праводатели. За да отхвърли предявения положителен установителен иск, съдът неправилно и необосновано приел, че праводателят на ответника - е „придобил постройките по давност, като ги е владял повече от 10 години - от 1958 г. до 1980 г.

Според жалбоподателите, този извод на съда не се подкрепял от събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност. В следствие на този грешен и необоснован извод, първоинстанционния съд направил още един неправилен извод, че „тъй като праводателят на ответника е придобил постройките по давност, то по силата на прехвърлителните сделки 1 собствеността върху тях е придобита от ответника". По делото, няма категорични данни коя е годината на строителство на процесиите постройки и бетоновата площадка.В решението не са анализирани показанията на разпитаните свидетели, водени от ищците. В жалбата се твърди още, че бетоновата площадка и изграждането „на помещенията" под нея е станало в различни периоди, като няма точна година и изложеното в решението, че от 1958 г. до 1980 г. постройките се владеят и ползват от дядото на ответника е необосновано и противоречи на събраните по делото доказателства.Необосновано съдът приел за доказано, че площадката и помещенията били направени от Г.Й.К., с негови средства и за нуждите на семейството му. Дори това твърдение да е вярно, то по никакъв начин не го правело собственик на изграденото в съсобствения имот. Ако ограничено вещно право не е надлежно учредено, правото на собственост върху постройките по общото правило на чл. 92 ЗС ще принадлежи на собствениците на дворното място. Без придобивно основание не може да се дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството с чии средства е извършено строителството. В този смисъл е щитирано решение №517 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 2340/2008 г., 111 г. о. на В КС.В жалбата се твърди също, че цитираното от ГРС решение № 399/24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1203 /2010 г„ I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК не кореспондира с фактическата обстановка по настоящото производство.По делото се доказа, че и площадката и помещенията под нея са ползвани и от дядото на ответника и от дядото на ищците и не е имало намерението „за своене" от нито един от тях, нито спорове по между им.Според жалбоподателите, изграждането на бетоновата площадка и преграждането на помещението под нея е извършено от двамата братя, заедно, с намерението да се ползва общо от тях, за нуждите на семействата им - за удобен вход в жилищната сграда; за съхранение на моторите им, в послествие за съхранение на дърва и др. вещи на двете семейства.

В решението се посочва, че дядото на ответника е ползвал помещението за работилница от 1958 г. до 1980 г., никъде не се споменава за другата част, която първоначално, дълъг период от време е било „тунел", празно пространство, неоградено и само по себе си не е представлявало сграда.

Втората постройка, която е нанесена на КК с идентификатор ***, с площ от 5 кв. м.. е била до преди десет години отворено пространство, ползвано за простир от майката на ищцата, поради което няма как дядото на ответника да е владял и ползвал това помещение като свое, за свои нужди, тъй като е и вход за жилищната сграда, а при самото й построяване - единствен вход.

В жалбата се твърди, че не се подкрепят от доказателствата твърденията, че достъпа до помещенията е бил контролиран и ограничен, тъй като пространството и достъпа до тях никога не са ограничавани, не се заключват. Използвани са за склад от съсобствениците още от изграждането им. Спорове и претенции възникнали едва когато ответникът се нанася в имота. До този момент никога не е възниквал спор относно съсобствеността и общото ползване на бетоновата площадка покрив на сгради № 1 и № 5, намиращи се в поземлен имот с идентификатор ***. Тази бетонова площадка е единственият подход /вход/ за жилищната сграда с идентификатор ***. По делото нямало данни за отстъпено право на строеж, нито доказателства, изградените постройки Г.Й.К. да е направил само за себе си и да ги е ползвал като свои лични, както и че той или неговите правоприемници - синът му Р.Г.К. и внукът му - ответникът Г. Р. К., да са извършвали действия, с които да демонстрират пред другите съсобственици, че процесиите постройки и бетоновата площадка, представляваща техен покрив, са тяхна изключителна собственост и да отблъскват владението на другите съсобственици. И бетоновата площадка и двете постройки се използвали през годините от всички съсобственици и спорове и претенции не е имало. След като съдът признал, че бетоновата площадка, която е повече от 50 години вход, е само на ответника, и сграда с 2 идентификатор *** /вход за жилищната сграда/, е само на ответника, ищците не разполагат с подход , от който да влизат в собствения си имот.Тъй като за построяването на процесните постройки, не е учредявано право на строеж от страна на съсобствениците в полза на ответника и/или неговите праводатели, то но силата на чл. 92 от ЗС, правото на собственост върху построеното е възникнало в патримониума на носителите на правото на собственост върху терена, съобразно правата им в съсобствеността.Като съсобственици на дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***, ищците притежават и общо 5/24 идеални части от процесиите сгради с идентификатори №№ *** и № ***. Ответникът Г. Р. К. притежава 5/12 идеална части от процесиите сгради, каквато е и собствената му идеална част от поземления имот, в който са изградени, а останалите 2/12 идеални части от тези сгради са собственост на М.К.Г. и Г.К.И.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен, като бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Решението е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съдът го намира за неправилно.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искове с правно основание чл.124 ГПК. Иска се да се признае за установено, че ищците са собственици на 5/24 ид.ч. от следните имоти: сграда с идентификатор ***, с площ 13,00 кв. м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор ***, с площ от 5,00 кв. м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване.

Безспорно е между страните, че дядото на ответника Г.Й.К. и дядото на ищците С.Й.К. закупили празно дворно място в гр. Габрово, с площ от 470 кв. м., което съгласно нотариален акт за покупко - продажба № **, том *, дело № **/*** г. по описа на нотариус при Севлиевски областен съд, представлява парцел ** - ** от кв. ** по плана на гр. Габрово. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, този имот представлява поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес - гр. Габрово, ул. „***" № *, с площ на имота от 365 кв. м. Върху имота е изградена жилищна сграта на два етажа, а в сутерена, две стаи и хол, образуващи самостоятелно жилище. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от *** г., том *, дело № **/*** г. на Габровски околийски съдия, вписан в т. *, акт № *, вх. № ** от *** г., С.Й.К. и Г.Й.К. продават на Т.К.М. и К.М.К. „две стаи и хол" в сутерена на къщата на ул.

„***", заедно с 1/6 идеална част от общите части на имота. След извършени последващи сделки, собственици на намиращото се в сутерена на сградата самостоятелно жилище са М.К.Г. и Г.К.И.

През 1985 г. е извършена делба на жилищната сграда в имота и построените два гаража.

При делбата всеки от съделителите получава по един жилищен етаж и гараж. Г.К. получил втория етаж, Й.С.К. първи жилищен етаж, а С.К. – югоизточен гараж. С.Й.К. и Г.Й.К. останали съсобственици на земята, върху която е построена жилищната сграда и гаражите и предвид извършеното разпореждане с 1/6 идеална част от парцела през 1950 г., към момента на делбата през 1985 г. всеки от тях е притежавал по 5/12 идеални части.

През 1992 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *, дело № */1992 г., Г.К. прехвърля собствеността върху имота на ул. „***" на сина си Р.Г.К. През 2006 г., Р.К. продава имота, включително и масивна сушина и навес с площ от 13.00, на сина си, ответника Г. Р. К. с нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № **, том *, дело № ** от *** г. по описа на И.И., Нотариус с рег. № *** на НК на РБ, с РД - района на РС - Габрово.

С.Й.К. починал на 23.02.1997 г. и притежаваните от него 5/12 идеални части от дворното място били придобити от неговите наследници - бащата на ищците Й.С.К. и неговата сестра Д.С.Й.

3

С нотариален акт за дарение от 30.06.2005 г., ищците придобиват 2/8 идеални части от Поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр. Габрово, с адрес на имота: гр. Габрово, ул."В.Д." № *, първият жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда в имота, югозападната маза, както и 39,97 % идеални части от общите части на сградата. Дарители са техните родители Й.К. и Д.Б.. Както вече се посочи, С.К. е притежавал 5/12 ид.ч. от дворното място, а след неговата смърт собствеността преминава върху наследниците му Й.К. и Д.Й., като всеки от тях притежава по 5/24 ид.ч. При тези данни, Й.К. е могъл да прехвърли само своята част от земята, която е 5/24 ид.ч.

Изложените обстоятелства са безспорни между страните. Спори се относно собствеността двете постройки в поземления имот с идентификатор *** с идентификатори № ***, и № ***.

Съгласно заключението на вещото лице инж. В.Р., неоспорено от страните, което съдът приема като обосновано и компетентно, сградите, предмет на спора, представляват постройки на допълващото застрояване - второстепенни постройки за инвентар. Към момента на изготвяне на заключението, те са в задоволително състояние - напукани и паднали външни и вътрешни мазилки на двете постройки, счупени стъкла на вратата и прозореца на постройка „1", напукани стени на постройка „5". За постройките няма налични строителни книжа. Вещото лице не може да определя точната година на строителство на двете постройки, но съдейки по одобрените планове на града твърди със сигурност, че те са построени в периода 1958 - 1977 год. В плана на Габрово от 1958 год. постройките не са нанесени, което означава, че към тази година те не са съществували. В плана от 1987 год., който е изработен върху кадастрална основа заснета през 1977-1978 год., постройките са нанесени, като съществуващи на място.На място има изградена бетонова площадка, която представлява вход за жилищната сграда с идентификатор ***. От този вход се влиза към стълбищната клетка на сградата, обслужваща първия, втория етаж и мазите в полувкопания приземен етаж. Тази бетонова площадка представлява покривна плоча на процесиите две постройки на допълващото застрояване.