Решение № 179 от 28.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Русе, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

М. Йорданов при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно административно наказателно дело № 20244500600897 по описа за 2024 година Производството е по чл.378 ал.5 от НПК, във връзка с глава ХХI от НПК.

С Решение № 300/05.06.2024г. на Русенския районен съд, постановено по НАХД № 1450/23 на РРС, обвиняемият С. Н. С. е признат за виновен, в това, че на 17.10.2021 г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, причинил на Д. К. Р. от гр. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, кръвотечение от носа, кръвонасядания и охлузвания на лицето, с което му било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НКпрестъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл.

63, ал. 1, т. 4 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр.чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на решението по Общинско радио-Русе.

Постановено е веществените доказателства- 3 броя оптични устройства да останат по делото. Обвиняемият е осъден да заплати 1 направените по делото разноски, в съответните посочени в решението размери.

Решението е обжалвано от обвиняемия С. С. с доводи за необоснованост и неправилност. В жалбата се излагат подробни съображения за недоказаност на престъплението, несъставомерност на деянието, постановяване на съдебния акт при допуснати съществени процесуални нарушения, неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви. Навеждат се доводи за неизбежна отбрана, реторсия и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се решението да бъде отменено и обвиняемият да бъде признат за невинен или то да бъде отменено и делото върнато за ново разглежадне от първата инстанция.

Подсъдимият и защитникът му – неговият баща Н. С. С. поддържат жалбата и допълненията към нея, по подробно изложените в съдебно заседание съображения.

Представителят на РОП счита жалбата за неснователна, а атакуваното решение за законосъобразно, правилно и справедливо. Предлага да бъде потвърдено изцяло, по подробно изложените съображения.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на решението, Окръжният съд намира следното:

Въззавната жалба е неоснователна.

От фактическа страна е прието за установено следното:

Обвиняемият С. Н. С. е роден на **.**.**** г.. в гр. Р., живее в гр. Р., ул. "Р. И." № *, вх. *, ет. *, български гражданин, неженен, не работи, неосъждан. Към датата на инкриминираното деяние той е бил на ** години и ученик в ПМГТ „Ю.Г.“ - гр. Р.. Към датата на постановяване на обжалваното решение е бил на ** години.

На 17.10.2021 г. свидетелят Д. К. Р. се намирал в централната част на гр. Р.- на площада пред сградата на Операта, където управлявал собствената си тротинетка заедно с други свои приятели, сред които свидетелите: И. И. М., Г.

Г. Е., Ц. Ц. С., Р. М. М., К. Р. Г. и С. С. С..

По едно време в същия район на площада пристигнали обвиняемият С. С. и негови приятели, сред които бил и свидетелят Я. Г. М.. Обвиняемият С.

2 носел със себе си пластмасово шише с безалкохолна напитка, с вместимост 0,5 л. Компанията на обвиняемия С. С. се приближила до тази на пострадалия, като без основателна причина обвиняемият С. и свидетелят М. започнали да отправят обидни изрази спрямо свидетеля С.. Обвиняемият С. С. замерил неколкократно с пластмасовото шише свидетеля С., докато последният управлявал тротинетката си.

При последното хвърляне, пластмасовата бутилка се тьркулнала до краката на свидетеля Р. и той я хвърлил в намиращ се наблизо кош за боклук, тъй като не искал свидетелят С. да бъде наранен от хвърлянето на шишето.

Първоначално обвиняемият С. С. не реагирал, но след около десет минути той се приближил до пострадалия, стиснал го за рамото и го попитал защо бил хвърлил пластмасовото шише, тъй като в последното имало останала неизпита напитка. Непосредствено след това обвиняемият С. С. разпоредил на свидетеля Р. да му купи нова бутилка със същата безалкохолна напитка, но последният категорично отказал. Подразнен от това, обвиняемият С. му заявил, че има възможност да си избере или да отиде да закупи нова бутилка с напитката и да бъде набит, или да не му купи и отново да бъде набит.

Обвиняемият С. подчертал, че каквото и да направел свидетеля Р., в края на краищата щял да бъде набит. Пострадалият категорично заявил, че не желае да се бие с обвиняемия С., въпреки настоятелните покани на последния.

Междувременно обвиняемият С. се обадил по телефона на свой приятел и на място пристигнали още познати и приятели на последния, като обградили свидетеля Р. и започнали да му дърпат тротинетката и да го обиждат. Уплашен от случващото се, свидетелят Р. решил да се прибере в дома си, като за целта се отдалечил на няколко метра встрани от обвиняемия С. и неговите приятели, за да вземе горнището си. Към този момент свидетелят С. С.. бил напуснал местопрестъплението. Нежеланието на свидетеля Р. да отговори на провокативното поведение на обвиняемия С. подразнило последния.

Без да е провокиран по какъвто и да е начин, обвиняемият С. се приблилжил до свидетеля Р., хванал го за раменете и го наплюл в лицето.

Докато пострадалият се опитвал да се избърше, обвиняемият С. нанесъл удар с главата си в носа му. Свидетелят Р. усетил силна болка и залитнал назад, но не паднал. Обвиняемият С. продължил да нанася удари с юмруци в областта на лицето на пострадалия, като последният успял да се предпази, вдигайки ръцете си. Обвиняемият С. успял да нанесе и удари в областта на корема на 3 пострадалия, вследствие от които Р. усетил силна болка и паднал. Независимо от това обвиняемият С. продължил да го рита и да му нанася юмруци в областта на торса и долните крайници.

Приятелите на свидетеля Р. м у се притекли на помощ, което мотивирало и обвиняемият С. да прекрати агресивното си поведение.

Свидетелят Р. М. и останалите момчета от компанията на пострадалия му помогнали да се изправи на крака. Междувременно обвиняемият С. напуснал местопроизшествието заедно със своите приятели, като се отправили в посока централния площад в гр. Р..

Тези действия на обвиняемия С. били възприети и от свидетелите М. Г.

Д., Д. Д. А. и Д. С. К., които се намирали в непосредствена близост до местопрестъплението и не били част от нито една от двете компании.

В резултат на побоя свидетелят Р. бил дезориентиран, усещал, че му се вие свят, болял го носа и имал подутина на челото. Били му донесени две ледени близалки, които положил на подутината, която се образувала на челото му.

Това състояние на постраадиля било възприето от намиращите се там свидетели М., Е., С., М. и Г., включително и от свидетеля С. С.., който се бил върнал.

След известно време обвиняемият С. се върнал и се приближил към свидетеля Р.. Обвиняемият С. държал в ръката си пластмасово шише с безалкохолна напитка, с което докоснал подутината на челото на свидетеля Р. и му казал „Така става, като не ми купуваш кола“.

След като се прибрал в дома си, свидетелят Р. казал за случилоот се на майка си – св. М. П. П.. Тя завела сина си в Спешното отделение на УМБАЛ „Канев“ АД, където последният бил прегледан и впоследствие хоспитализиран за лечение на получените травми. Св. М. П. подала заявление/жалба, във връзка с което била образувана предварителна проверка, а впоследствие и досъдебно производство.

От изготвената по ДП съдебно – медицинска експертиза № 1234/2022 г. се установява, че на свидетеля Д. Р. били причинени следните увреждания: счупване на носни кости, кръвотечение от носа, кръвонасядания и охлузване на лицето, които по своя медико-биологичен признак следва да се квалифицират като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 4 чл.129 от НК. Вещото лице е приело, че така констатираните травматични увреждания е възможно да бъдат получени по начина, описан от свидетеля Р..

Изготвената по ДП съдебно-техническа експертиза е изследвала оптичен носител CD-R „Office 1 Superstore“ 700. МВ, с надпис „**.**.**** г. к. С. ш.“, съдържащ записи от камера за видеонаблюдение, разположена на площада пред Операта в гр. Р., като вещото лице е представило на хартиен носител фиксирани кадри, имащи отношение към предмета на делото.

Изготвената в хода на съдебното следствие пред първата инстанция изготвена съдебно-техническа експертиза е изследвала оптичен носител, съдържащ видеозаписи от системата за видеонаблюдение на Община Русе от района на сухия шадраван пред Държавна опера – Р. за дата 17.10.2021 г., като вещото лице е представило на хартиен носител фиксирани кадри, имащи отношение към предмета на делото.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е изготвена съдебно-техническа експертиза на предоставеното от обвиняемия С. мобилно устройство IPhone ** Pro Max, с номер на модела: NGD**ZD/A, и сериен номер: HH*G*****D*Y. От заключението на експертизата се установява, че в паметта на мобилното устройство е открит видеофайл, имащ отношение към предмета на делото. При извършения анализ на последния е констатирано, че всички допълнителни атрибути и данни са изтрити, което автоматично е изключило възможността за определяне на ключови параметри от процеса на създаването му, като например реална дата и час на неговото създаване, модел на устройството и параметрите на обектива, с които е заснето и редица други.

Вещото лице е констатирало, че метаданните на видеофайла са премахнати, а по наличните данни се стига до извода, че това не е оригиналният файл, записан директно от устройството, с което същият е направен. От наличните по делото данни вещото лице не е могло да да установи с какво устройство е заснет видеофайла, каква е била неговата продължителност и съществува ли информация за георефериране. Липсата на оригиналния файл не позволява и да се изследва дали е извършена манипулация и съответно дали въздействано върху метаданните. От така установения видеофайла вещото лице е извело фотокадри, имащи отношение на предмета на делото.

От изготвената в хода на съдебното следствие пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се видно, че от приобщената по делото 5 медицинска документация, през месец август 2023 г. и месец октомври 2023 г. на свидетеля Д. Р. са поставени следните диагнози: 1. „Девиация на носната преграда“; и 2. „Генерализирана идиопатична епилепсия и епилептични синдроми“; „Нарушение на съня неуточнено“. По отншошение на поставената диагноза „Девиация на носната преграда“ вещото лице е посочило, че същата е поставена на база клиничен преглед от специалист по УНГ болести без да са извършвани допълнителни обективни инструментални изследвания. Липсват данни, от които може да се съди дали се касае за посттравматично или нетравматично изкривяване на носната преграда. Установена е посоката на изкривяване на носната преграда – наляво, но не е посочена степента на изкривяване и проходимостта на левия носен ход. Също така няма данни за предложено лечение. Така изложеното налага извод, че се касае за клинични данни за изкривяване на носната преграда с неуточнена етиология и степен на затрудняване на дишането. По отношение на поставената диагноза „Нарушение на съня, неуточнено.“ вещото лице е констатирало, че последната е поставена от специалист по нервни болести единствено на базата на анамнестични оплаквания на пациента. Диагнозата „Генерализирана идиопатична епилепсия и епилептични синдрими“ е поставена от специалист по нервни болести след провеждане на ЕЕГ, изследване при което са установени слабоизразени отклонения от нормата, които заедно със субективните оплаквания на пациента са дали основание за поставяне на горепосочена диагноза. ЕЕГ находката самостоятелно не е основание за поставяне на горепосочената диагноза. Вещото лице акцентира на обстоятелството, че в наименованията и на двете диагнози е посочено, че същите са с неясна етиология (причина), както и че тези диагнози са поставени главно на базата на субективните оплаквания на свидетеля Р.. По отношение на поставения въпрос да установи дали е налице причинно[1]следствена връзка между така поставените диагнози и инкриминираното деяние, вещото лице е констатирало следното. В представената медицинска документация от месец октомври 2021 г. са налице данни за счупване на носни кости, като това е било установено по обективен начин чрез рентгенографии. При така извършените рентгенографии не е изследвана носната преграда, но извършения клиничен преглед няма данни същата да е била със значимо изкривяване. Установените клинични данни за изкривяване на носната преграда на Р. наляво две години след процесния 6 инцидент, липсата на подходящо изследване за сравнителен анализ от лечението, непосредствено след инцидента, както и липсата на клинични данни за наличие на изкривяване на носната преграда непосредствено след инцидента, не дават основание да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между установеното счупване на носните кости през месец октомври 2021 г. и установеното изкривяване на носната преграда през месец август 2023 г. В представената по делото медицинска документация липсват данни непосредствено след инцидента на Д. Р. да му е правено КТ или ЯМР изследване на мозъка или ЕЕГ, което да послужи за отправна точка за установяване на причинно-следствен връзка между оплакванията му и ЕЕГ[1]отклонения и процесните събития. Видно от наименованията на самите диагнози същите са с неясна етиология (причина).