Решение № 562 от 05.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Варна, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500751 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и по реда на чл.436-7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. при ЧСИ №2907/14.03.2023г., депозирана от длъжника Н. Т. С., ЕГН**********, срещу постановения на 06.03.2023г. по изп. дело №20158070401696 на ЧСИ при ВОС Надежда Денчева, отказ по молбата на длъжника от 16.01.2023г. за прекратяване на изп. дело поради наличие на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, перемпцията по делото е настъпила „доста време преди подадената молба“, защото: през 2022г. взискателят подал молба да се наложи запор на сметка на длъжника без да е била извършвана справка за нея; извършеното по тази молба действие било невалидно, защото такава сметка не била разкрита за длъжника в банката-адресат; дълго време по делото също не били правени подобни справки от ЧСИ; давността не се прекъсва и с искането, и с извършването, на действие по изпълнението; изпълнителни действия не са били извършвани продължително време по делото. Моли за отмяна на отказа и за уважаване на подадената пред ЧСИ молба.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява несъгласие с оплакванията и доводите в жалбата, която се счита неоснователна. Сочи се, че обжалваният акт на ЧСИ е законосъобразен и правилен, за което се излагат съображения. Моли се за 1 потвърждаването му.

Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20107120400343 е образувано на 05.07.2010г. на основание чл.426 от ГПК по молба на „Райфайзенбанк“ ЕАД - гр. София, ЕИК: ................... и издаден ИЛ от 30.06.2010г. въз основа на Заповед за изпълнение №5250/05.07.2010г. по ЧГД №8815/2010г. на ВРС, по силата на който Д. И. С. с ЕГН **********, „Т.“ ООД, ЕИК.................., и Н. Т. С. с ЕГН**********, са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк“ ЕАД, сумата 1475.41 евро - главница, с левова рвностойност 2885.65лв., сумата 56.95 евро с левова равностойност 111.38лв. - просрочена наказателна лихва за периода 16.04.2010г.-10.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2010г. -датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, както и сумата 289.86лв. съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Покана за доброволно изпълнение ведно със Заповед за незебавно изпълнение и изпълнителен лист е получена лично от длъжника Н. Т. С. на 07.07.2010г.

На 25.11.2011г. с Молба вх.№ 5528, на осн. чл.429 от ГПК е конституиран като взискател „Е................“ ООД, ЕИК.....................

На 17.08.2012г. с Молба вх.№ 5442 взискателят „„Е................“ ООД е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено на ЧСИ № 715 Миглена Пашова, за продължаване на изпълнителните действия и е преобразувано под нов № 20128150400452.

През 2015г. архив на ЧСИ № 715 Миглена Пашова е прехвърлен в цялост съгласно решение на Министерство на правосъдието на ЧСИ Надежда Денчева и изпълнителното дело е преобразувано под нов № 20158070401696.

На 25.02.2014г. с изх. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника с работодател „Х. и."АД /стр.69/. Получен е отговор от работодателя „Х. и."АД вх.№1286/04.03.2014г.

На 07.03.2014г. е постъпило Искане от длъжника за вдигане на запора на трудовото възнаграждение, като се задължава да плаща равни вноски по 100лв. до 30-то число на месеца.

За периода от 25.03.2014г. до 17.09.2015г. вкл. по изпълнителното дело от запор на трудово възнаграждение са постъпвали суми от работодателя „Х.

2 и."АД, надлежно отразени на гърба на изпълнителния лист, съгласно чл.455 от ГПК.

На 14.01.2016г. е постъпила молба от взискателя за напомнителен запор на трудово възнаграждение до работодателя „Х. и."АД.

На 17.01.2017г. е била депозирана молба за справки за имущественото състояние на длъжника и предприемане на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

На 14.04.2017г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника до работодателя „Х. и.“ АД /стр.109/, получен на 20.04.2017г., видно от обратна разписка, входиран отговор с уведомително писмо с вх.№ 3684/25.04.2017г. за това служителя получава под минималната работна заплата за страната.

На 18.05.2018г. е била депозирана молба от взискателя за справка БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника и за налагане на запор на откритите такива, с приложени платежни а внесени такси по ТТРЧСИ.

Установени са били банкови сметки в „Алианцбанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, с оглед на което бил наложен запор на банкови сметки в Уникредит Булбанк АД изх.№ 7911/23.05.2018г. и „Алианцбанк България АД. Постъпил отговор от „Уникредит булбанк" АД за липса на свободен авоар и от „Алианцбанк България“ АД, че по посочената сметка постъпват средства с основание „заплата“.

С Молба вх.№ 9956/17.07.2018г. взискателя е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България ЕАД“, като е и приложил платежни нареждания за внесени такси съгласно ТТРЗЧСИ.

На 07.08.2018г. с вх.№10822 взискателят е депозирал молба за справка НОИ за трудови договори на длъжника и е посочил способ на изпълнение запор на трудово възнаграждение, с приложено нареждане за внесени такси съгласно ТТРЗЧСИ. Установен е бил трудов договор с работодателя „Б. х.и“ ЕООД. Наложен е бил запор на трудово възнаграждение на 30.08.2018г, получен на 03.09.2018г. Получен е бил отговор от работодателя с вх.12513 от 11.09.2018г., че служителят бил назначен на работна заплата под минималната за страната, не са постъпвали суми от запора. На 14.09.2018г. е постъпила молба от взискателя за запор на трудовото възнаграждение на длъжника и с приложена такса за запора съгласно ТТРЗЧСИ /стр. 150-151/.

На 31.12.2018г. постъпил отговор от „Уникредит булбанк“ АД вх.

№18747, че по запорираната сметка на длъжника постъпва „възнаграждение за труд“.

На 02.01.2020г. от запора на сметката на длъжника в „Уникредит булбанк“ АД е постъпила сума по изп. дело от 372лв., разпределена на 09.01.2020г. за такси по ТТРЗЧСИ - 168лв./стр.155/ и за взискателя 200лв., отразена на гърба на изпълнителния лист, съгласно чл.455 от ГПК. Сумата е постъпила по запор на банкова сметка в „Уникредит булбанк" АД и е пряк резултат от принудително изпълнително действие, поискано от взискателя.

На 26.10.2021г. е била депозирана молба от взискателя с вх. №12146 с 3 посочване способ на изпълнение запор на банкови сметки на длъжника в „Те дже Зираат Банкасъ - клон София" и с приложено платежно за внесена такса съгласно ТТРЗЧСИ Наложен е бил запорът на банковите сметки със запорно съобщение изх.№ 16735/12.11.2021г.

На 14.12.2021г. с вх.№ 14307 е била входирана молба от длъжника да се прекрати изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, която е била в крайна сметка оставена без уважение.

На 07.04.2022г. с вх.№ 3011 е постъпила молба вх.№3011/04.04.2022г. от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, която с резолюция на ЧСИ е била приета „неоснователна, последно изпълнително действие от 12.11.2021г. запор на банкови сметки“.

Последно с молба вх. №337/16.01.2023г. е било депозирано искане от длъжника за прекратяване на изп. дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С разпореждане изх. №3936/06.03.2023г. ЧСИ молбата на длъжника Н.

Т. С. за прекратяване на изпълнителното дело е била оставена без уважение, поради липса на бездействие на взискателя повече от две поредни години, съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Последният акт е предмет на обжалване по настоящото дело.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Посоченият срок не е давностен, а е процесуален преклузивен срок, с изтичането на който се погасява само правото на взискателя да продължи започналото изпълнително производство, без да се погасява годността на вземането да бъде принудително осъществено. Относно изпълнителните действия на СИ, които прекъсват давността по чл.116,б. „в“ от ЗЗД, са относими разясненията на т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, приложими и към състава на перемпцията по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Това са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и други, до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С посоченото ТР се разяснява също, че задължението на взискателя да поддържа със свои активни действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси, разноски за извършване на изпълнителни действия, изграждащи посоченият от него изпълнителен способ, както и чрез искания за повтаряне на изпълнителни действия и за прилагане на нови изпълнителни способи. Тълкуването на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с 4 предвиденото в цитираното ТР обосновават извода, че самата молба на взискателя до СИ за извършването на изпълнително действие съставлява валидно поискано изпълнително действие, което осуетява прекратяването на принудителното изпълнение. Достатъчно е СИ да бъде сезиран от взискателя с молба, в която да се посочва конкретно действие по изпълнение или да бъде овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на осн. чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Дали замоленото действие може реално да бъде предприето и осъществено касае приложимостта на чл.116,б. „в“ от ЗЗД, но не и на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с оглед на важните различия между двата института.

При горното принципно разрешение в настоящия случай не се установи соченото от жалбоподателя основание за прекратяване на изп. дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърденията в тази насока, освен че не са конкретизирани, а са общи и донякъде абстрактни, се опровергават и от подробно описаните погоре данни за движението на изп. дело. Видно от тях в периода от 2014г. до 2022г. взискателят периодично и в срокове, по-кратки от две години, отправял искания за предприемане на изпълнителни способи – налагане на възбрани, запори, описи на движими вещи и други, всяко от които е прекъсвало регламентирания в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК срок. Извършените от СИ действия по делото, на база молбите на взискателя, хронологично изброени по-горе, са били насочени към удовлетворяване на изпълняемото право, поради което няма как да се приеме, че взискателят е бездействал.

Именно като санкция срещу дезинтересирането на взискателя от предприетото по негова инициатива изпълнително дело са и предвидените последици в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, неприложими за сличая, тъй като той е бил активен и редовен в рамките на изп. дело до момента, противно на оплакванията на жалбоподателя-длъжник.

В продължение на горното – налагането на запор върху сметка по молба на кредитора, без да е била извършена от СИ справка за сметката, или ако запорът в крайна сметка не е бил ефективно наложен (било поради липсата на активи по сметката, било поради заличаването й, било поради липса изобщо на такава сметка в замолената банка) – биха могли евентуално да касаят предпоставките по чл.116,б. „в“ от ЗЗД, но не и тези по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото взискателят не е бездействал необосновано, а е защитавал активно правото си, предмет на изпълнителното дело.