Определение № 388 от 17.05.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Шумен, 17.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело № 20213600500472 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Община – Шумен, ЕИК 000931721, представлявана от кмета Л.Д.Х., чрез старши юрисконсулт Р.В. срещу решение № 260362/06.10.2021 г. по гр.д. № 514/2020 г. по описа на ШРС, с което е признато за установено, че А. Г. В. е едноличен собственик на недвижим имот – апартамент № 106, ет.2, вх.5, ул. №, гр. Ш, ведно с избено помещение № 16 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, отхвърлен е иска за допускане на същия имот до съдебна делба между Община – Шумен, като правоприемник на Ц.И.Ц., ЕГН ********** и А. Г. В., изключени са от доказателствения материал по делото приходни квитанции №№ 10905/27.01.2020 г. и 101906/27.01.2020 г. и Община Шумен е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на А. Г. В., в размер на 5 238.40 лева, както и държавна такса по сметка бюджета на съдебната власт, в размер на 50.00 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да бъде признато, че Община – Шумен, на основание чл.11 от ЗН е придобила в съсобственост заедно с ответника А. Г. В., при равни квоти имот: апартамент № 106, находящ се в гр. Ш., ул. №, бл., вх.5, ет.2 и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата А. Г. В., действаща чрез пълномощника адв. Д. Е. от САК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли 1 въззивният съд да я остави без уважение, да остави без разглеждане като недопустим, предявения за първи път пред въззивната инстанция от Община – Шумен положителен установителен иск за собственост и върне въззивната жалба в тази й част, като прекрати производството по делото досежно нея, и му присъди извършените по делото разноски, включително заплатения адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по предявения с въззивната жалба положителен установителен иск за собственост. Счита, че исковата молба не е подписана от Ц.И.Ц., потвърждение, за което са и приложените по делото преписи от документи, които носят автентичния подпис на посоченото лице, назначената СГЕ, както и фактът и, че нито едно от книжата по делото не са връчени лично на ищеца, а чрез неговите съпруга и син, които след отговора на исковата молба по иска за делба и след оспорване автентичността на подписа на Ц.Ц. са извършили отказ от наследството му. С оглед на изложеното, намира, че искът за делба е недопустим на това самостоятелно основание, поради което исковата молба следва да бъде върната, а делото в частта за делба на процесния имот – прекратено, тъй като подписът върху исковата молба не принадлежи на Ц.Ц. и Община – Шумен не е правоприемник на същия. Твърди, че с отговора на исковата молба е направила изрично оспорване автентичността на първоначалната искова молба за делба, на основание чл.193 от ГПК, тъй като подписът върху нея не принадлежи на лицето Ц.И.Ц., поради което, като не е уважил искането й по чл.193 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил процесуално нарушение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

В хода на съдебното производство е настъпила смъртта на въззиваемата А. Г. В., починала на 14.02.2022 г., поради което с протоколно определение от 08.03.2022 г. на нейно място е конституиран законният й наследник Ц.. Г. Д.. Последната участва в процеса чрез пълномощника си адв. Д. Е. от САК, който заявява от нейно име, че поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Гр.д. № 514/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на Ц.И.Ц. срещу А. Г. В., имаща за предмет иск за допускане делба на недвижим имот – апартамент с идентификатор № ***. 18.106, находящ се на адрес: гр. Ш., ул. № 38, вх.5, ет.2, ап.106, със ЗП 43.40 кв., ведно с прилежащите избено помещение № 16, с площ от 2.63 кв.м. и 0.580 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - ***, ***, ***, под обекта ***, ***, над обекта - ***, придобит през време на брака между страните по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 30.03.1994 г., при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.

В срока за отговор ответницата е оспорила предявения иск като недопустим по съображения, че исковата молба не е изготвена и подписана от сочения за ищец. По същество е оспорила иска като неоснователен, излагайки твърдения, че имотът е придобит изцяло от нея по дарение и непрекъснато давностно владение. Същият е закупен на 2

30.03.1994 г. след фактическата й раздяла с ищеца през м. януари 1994 г. и пълната му цена е заплатена от баща й Г.В.М., с цел да я надари и да има къде да живее след раздялата със съпруга й, като представеният от ищеца договор за покупко-продажба на имот по реда на НДИ от 30.03.1994 г. е с невярно съдържание. Преди закупуването на имота, тя го е ползвала под наем, за което е заплащала наемни вноски на Община – Шумен и упражнява фактическа власт върху него от 01.03.1994 г. Владението й е явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно, а намерението й да свои имота е ясно манифестирано. През годините е владяла целия имот за себе си, заплащала е дължимите данъци, такси и консумативни разноски и не е допускала друго лице до него, като спрямо нея не е имало отправени претенции от някого. Ищецът никога не е имал ключ за имота, не е искал да му бъде предоставен такъв и не е предявявал собственически претенции.

В срока за отговор ответницата е предявила насрещен иск за признаване за установено, че е собственик на процесния имот като придобит въз основа на сделка, цената по която е платена от баща й Г.В.М., като плащането е направено с дарствено намерение спрямо дъщеря му, която да придобие собствеността, евентуално – по давностно владение, считано от 30.03.1994 г., алтернативно – от 12.07.1996 г., алтернативно – от 2010 г., както и за осъждане на Ц.И.Ц. да й заплати сумата от 1 200.00 лева – обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания.

С определение № 1750/14.08.2020 г. съдът е отделил предявения насрещен осъдителен иск за сумата от 1 200.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди за разглеждането му по друго дело.

На 05.10.2020 г. е настъпила смъртта на Ц.И.Ц., с оглед на което, с определение № 2600397/03.02.2021 г., съдът го е заличил като ищец по делото и, на основание чл.227 от ГПК, вр. чл.11 от ЗН е конституирал на негово място Община – Шумен.

С определение № 260574/19.02.2021 г., постановеното по реда на чл.140 от ГПК съдът е приел, че в срока за отговор ответницата е предявила инцидентни установителни искове, съединени в условията на евентуалност, за установяване правото на собственост върху процесния имот, с правно основание чл.21, ал.4 от СК и чл.124, ал.1 от ГПК, като се излагат твърдения за липса на принос на бившия съпруг на ответницата в придобиването на имота, както и твърдения за придобиване на същия по давност. Горното е възпроизведено и в устния доклад по делото, с който на ответницата е указано, че следва да установи всички въведени факти и обстоятелства относно основанията за придобиване изцяло собствеността върху този имот, като влагане изцяло на лични средства в придобиването, липса на принос на бившия съпруг, а касателно твърденията за придобиване на имота по давност – наличието на всички законно предвидени предпоставки, обуславящи правото й да придобие имота по давност.

С протоколно определение от 21.04.2021 г. съдът е открил производство по проверка автентичността на представените от ищеца квитанции №№ 10905/27.01.2020 г. и 10906/27.01.2020 г..

3

В решението си съдът е посочил, че е сезиран с обективно съединени искове за установяване на собственост и делба на недвижим имот с правно основание чл.21, ал.4 от СК / чл.21, ал.1 от СК, обн. ДВ, бр. 41/28.05.1985, отм. /, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК и чл.34 от ЗС, като в мотивите си е приел за безспорно установено, че цената на закупения недвижим имот изцяло е заплатена от бащата на ищцата, т.е липсват ангажирани доказателства за предоставяне на някакви средства от страна на бившите съпрузи. От доказателствата по делото става ясно, че родителят на ищцата е дарил на дъщеря си средствата за закупуване на имота с намерение и желание същата да притежава собствено жилище, в което да живее. Установява се по делото и, че бившите съпрузи са били разделени още преди закупуване на апартамента, като сделката е осъществена по време на фактическата им раздяла. Не на последно място, се установява по безспорен начин, че ответникът не е участвал по никакъв друг начин, като няма данни да е проявил под някаква форма съдействие / чрез влагане на труд, работа в домакинството / при реализирането на това имущество. Напротив, събрани са категорични доказателства за липса на някакъв принос от негова страна за придобиване на имота. Въз основа на горното, съдът е приел, че липсва съвместен принос в придобиването на апартамента в гр. Ш., както и, че ищцата А.В. го е придобила по дарение, извършено от нейния родител и е негов собственик, поради което главния иск за установяване право на собственост следва да се уважи.

В диспозитива на решението съдът е признал за установено по отношение на Община – Шумен, като правоприемник на Ц.И.Ц., че А. Г. В. е собственик на спорния имот поради липса на принос в придобиването му от страна на починалия в хода на делото Ц.И.Ц., отхвърлил е предявения от Община – Шумен като правоприемник на Ц.И.Ц. иск за делба на същия имот, изключил е от доказателствения материал по делото приходни квитанции №№ 10905/27.01.2020 г. и 10906/27.01.2020 г. и е осъдил Община – Шумен да заплати деловодни разноски на А. Г. В., в размер на 5 238.40 лева, както и държавна такса по сметка на ШРС, в размер на 50.00 лева.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е постановено при очевидна фактическа грешка, поради следното:

В насрещната си искова молба ищцата А.Г. В. е навела твърдения, че закупеният по реда на НДИ, през време на брака между страните недвижим имот е заплатен изцяло от баща й, с намерението да я надари и да й осигури жилище, което да обитава след настъпилата малко преди това фактическа раздяла между съпрузите, с оглед на което е поискала от съда да признае за установено, че е собственик на процесния имот като придобит въз основа на сделка, цената по която е платена от баща й Г.В.М., като плащането е направено с дарствено намерение спрямо дъщеря му, която да придобие собствеността.

Изложеното е основание да се приеме, че е предявен положителен установителен иск за собственост чрез трансформация на лично имущество на единия съпруг, имащ за правна квалификация чл.21, ал.1 от СК от 1985 г. / обн. ДВ, бр. 41/1985 г., отм. ДВ, бр. 47/2009 г. /, която разпоредба е била приложима към датата на придобиване на спорния имот. На 4 посочената норма съответства чл.23, ал.1 от сега действащия СК, а не, както погрешно е посочил първоинстанционният съд чл.21, ал.4 от СК, съответстваща на чл.19, ал.3 от СК от 1985 г. / отм. /. Искът по чл.21, ал.1 от СК от 1985 г. / отм. /, респ. чл.23, ал.1 от сега действащия СК е положителен установителен иск за трансформация на имащи несемеен характер средства при придобиване на семейно имущество през време на брака, какъвто е и предявеният в настоящото производство, докато искът по чл.21, ал.4 от сега действащия СК е отрицателен установителен иск за оборване на установената в закона презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи за придобиване на имуществото, като в конкретната хипотеза предявената от ищцата претенция не се основава на твърдения за липса на принос на другия съпруг в придобиване на апартамента, а, че същият е закупен с изцяло лични средства, при което въпросът за приноса на съпрузите е ирелевантен по отношение на правния спор.