Определение № 673 от 18.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Ловеч, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500406 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,вр. с чл.414а, ал.3 и ал.5,чл.78,ал.3 и ал.4 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „ИНЕКСПРЕС“ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от управителя Г.Р.Д, срещу Определение №379/25.06.2026г.,пост.по ч.гр.д.№450/2026г.,в частта на разноските. Излага, че след издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК са платили главницата по дълга от 118.35 евро(на 20.04.2026г.,а за останалата част след подадено от тях възражение по чл.414а от ГПК, кредиторът е заявил оттегляне на претенциите-за неустойка и лихви. Счита,че оттеглянето на заявлението в оспорената част представлява признание от кредитора на неоснователността на претенцията му в тази част,съотв.за нея следва да се приеме,че е загубил делото. Твърди,че районния съд неправилно е присъдил 100% от разноските,формирани от адвокатско възнаграждение от 200 евро и държавна такса от 10.86 евро.Следвало е да приложи принципа за пропорционалност съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК. Сочи,че платената от тях сума представлява 65.3% от първоначалната претенция,а оспорената и в последствие оттеглена от кредитора,е 34.8%.

Счита,че сумата на дължимите от дружеството на заявителя разноски следва да бъде редуцирана съразмерно.

Моли да се отмени обжалваното определение и се намалят дължимите от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса съразмерно на отхвърлената / оттеглена част от претенцията.

Частната жалба е изпратена на другата страна „А1 България“ЕАД,получена на 03.07.2026г.,но не е постъпило становище.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за обжалвания акт на 26.06.2026г.,а жалбата е подадена на 30.06.2026г.,което е в срок. Подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.При тези констатации съдът приема,че частната жалба е допустима.

1

По същество.

Производството е образувано по заявление по чл.410 от ГПК,подадено пред РСТроян,на 31.03.2026г,по което е образувано ч.гр.д.№450/2026г.по описа на съда. Заявителят е „А1 България“ЕАД с ЕИК *********,със седалище в ****,с претенция към „ИНЕКСПРЕС“ООД с ЕИК **********,със седалище в ****,за вземания за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по два договора, за които са издадени счетоводни документи. Претендира главница в размер на 113.92 евро за периода от 07.08.2025г. до 06.10.2025г., законна лихва от 4.43 евро за периода от 10.11.2025г. до 30.03.2026г., неустойка в размер на 60.30 евро ,дължима поради невръщане на предоставено оборудване, законна лихва от 2.81 евро за периода от 13.10.2025г. до 30.03.2026г.

Заявителят претендира заплащане и на направените разноски, формирани от адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро и държавна такса от 10.86 евро.

Заповедният съд уважава заявлението изцяло,вкл.и по отношение на разноските,като издава Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №318/14.04.2026г.

В срок длъжникът „ИНЕКСПРЕС“ООД подава възражение по чл.414а от ГПК, като сочи, че на 20.04.2026г. е заплатил главницата от 113.92 евро,а за остатъка прави възражение,че не дължи неустойката,тъй като е върнал оборудването отдавна. Прилага доказателства за извършеното плащане- на 20.04.2026г.на сумата 113.92 евро и приемо-предавателни протоколи за връщане на оборудване на оператора.

Заявителят подава становище на 27.04.2026г. по реда на чл.414а,ал.4 от ГПК, в което е потвърждава извършеното плащане на главницата от 113.92 евро,счита,че остават дължими другите суми,вкл.неустойката, която пояснява,че е за други устройства, не посочените от длъжника.Потвърждава искането си за издаване на изпълнителен лист и за направените разноскиадвокатско възнаграждение и държавна такса.

С Разпореждане №1003/02.06.2026г. по реда на чл.415,ал.1 от ГПК РС-Троян дава указания на заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК за оспорените вземания.

С молба от 04.06.2026г. „А1 България“ЕАД заявява,че оттегля на основание чл.232 от ГПК претенцията си за неустойка и законни лихви.Моли да се издаде изпълнителен лист за направените разноски-заплатените адвокатско възнаграждение от 200 евро и държавна такса от 10.82 евро,съгласно т.10в от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС.

С обжалваното Определение №379/25.06.2026г. заповедният съд се произнася по реда на чл.414а,ал.5 от ГПК, като с оглед направеното оттегляне на заявлението прекратява производството по отношение заявеното вземане и постановява издаване на изпълнителен лист за направените от заявителя разноски-адвокатско възнаграждение от 200 евро и държавна такса от 10.86 евро.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав, намира че с оглед направеното оттегляне на заявлението в частта по отношение претенцията за неустойка и законни лихви,е приложимо правилото на чл.78,ал.3 и ал.4 от ГПК и длъжникът не следва да поема отговорност за направените от заявителя разноски,съответстващи на тази част. Оттеглянето на заявлението е до размера на сума в общ размер на 67.54 евро, формирана от вземане за 60,30 евронеустойка, 4,43 евро законна лихва върху главницата и 2,81 евро законна лихва върху претенцията за неустойка, или за 37.18 % от цялото вземане(в размер на 181.66евро).С оглед на което длъжникът не следва да дължи разноските,съответстващи на тази част. Задължението му за разноски е в частта 2 на заплатената след подаване на заявлението главница от 113.92 евро,която е 62.71% от цялото вземане,отнесено към направения разход (200 евро) е за 125.42 евро.В същото съотношение е и задължението му по отношение на претенцията за внесената държавна такса от 10.86 евро,от която следва да възстанови 6.81 евро.

Затова обжалваното Определение №379/25.06.2026г.,пост.по ч.гр.д. №450/2026г. на РСТроян следва да се отмени в частта,с която длъжникът „ИНЕКСПРЕС“ООД е осъден да заплати на „А 1 България“ЕАД разноски над сумата 125.42 евро за адвокатско възнаграждение и 6.81 евро за държавната такса,като неправилно и в тази част искането на заявителя се отхвърли като неоснователно, на основание чл.78,ал.3 и ал.4 от ГПК. В останалата част определението следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 379/25.06.2026г., постановено по ч.гр.д.№450/2026г. по описа на РС-Троян, в частта,с която длъжникът „ИНЕКСПРЕС“ООД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление в ****,представлявано от управителя Г.Р.Д, е осъден да заплати на „А 1 България“ЕАД с ЕИК *********,със седалище в ****, разноски над сумата 125.42(сто двайсет и пет евро и четирийсет и два цента) евро до пълния присъден размер от 200 евро за адвокатско възнаграждение и над 6.81 (шест евро и осемдесет и един цента) евро до пълния претендиран размер от 10.81 евро за държавна такса, като неправилно и ОТХВЪРЛЯ в тази част искането на заявителя „А1 България“ЕАД на основание чл.78,ал.3 и ал.4 от ГПК.

Потвърждава определението в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3