Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3904 от 24.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8889/2021
Вид
Решение № 3904
Подписан
24.07.2023
В сила
24.07.2023
Състав
Стела Кацарова, СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ, Галина Ташева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3904 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20211100508889 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20143258 от 21.06.2021 г., постановено по ГД № 16489 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от ищец М. И. Г. срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника сумата от 641,50 лв., представляваща цената на топлинна енергия за периода от м. 04.2009 г. до м. 04.2014 г., за която сума на 21.07.2015 г. в ползва на ответника е издаден изпълнителен лист по ГД № 68854/2014 г. по описа на СРС, 42 състав. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от страните съгласно чл. 78 от ГПК.

Решението е обжалвано в срок от ищеца М. И. Г.. Въззивникът излага доводи, че решението на СРС е неправилно. Поддържа се, че е неправилен изводът на първата инстанция, че процесното вземане не е погасено по давност към момента на подаване на исковата молба, както и че влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на влязло в сила съдебно решение. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не е приложима, когато за вземането има влязла в сила заповед за изпълнение, респ. за процесните вземания се прилага тригодишният давностен срок. Твърди се, че от датата на издаване на процесния изпълнителен лист – 21.07.2015 г., респ. тригодишният давностен срок за процесното вземане е изтекъл на 21.07.2018 г. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация – София“ ЕАД, с който се изразява становище за нейната неоснователност, респ. за правилност на първоинстанционното решение по 1 съображения, изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.

439 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване вземанията, предмет на изпълнителния лист. В тежест на ответника пък е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото се установява, че на 30.04.2015 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 68854/2014 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, срещу А.Т. Г., Б. И.

С. и ищеца М. И. Г. за заплащане при условията на разделност, като задължението на ищцата М. И. Г. включва следните суми: 641,50 лв., ведно със законната лихва за периода от 12.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 179,84 лв. за периода от 31.05.2009 г. до 10.11.2014 г. и 92,08 лв. разноски по делото, а именно:

25,00 лв. – държавна такса и 67,08 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на ищеца, но в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият не е 2 подал възражение (обстоятелство, което не е спорно по делото), като на 21.07.2015 г. в полза на ответното дружество бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

По молба на ответника, въз основа на издадения изпълнителен лист на 19.07.2019 г. е образувано ИД № 20198560401129 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 при КЧСИ, с район на действие СГС, като с посочената молба на ЧСИ са възложени и правомощията по чл. 18, ал.

1 от ЗЧСИ, вкл. да определи начина на изпълнение.

Със запорно съобщение от 08.08.2019 г. е наложен запор на вземанията на ищцата по банкови сметки, открити в „Обединена Българска Банка“ АД, получени на 12.08.2019 г.

Ищецът основава отрицателния си установителен иск на тригодишна погасителна давност, текла според него от издаването на изпълнителния лист – 21.07.2015 г. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемото право.

На първо място, ако за вземането се е прилагал краткият 3-годишен давностен срок, при настъпване на юридически факт, водещ до нейното прекъсване, ще започне да тече нов тригодишен давностен срок. В ЗЗД е уредено едно изключение – съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като в практиката се приема, че това правило се отнася и за случаите, в които вземането установено с влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай (така Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК; Определение № 961 от 4.05.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3897/2022 г.; и др.). В тази връзка за всички вземания по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист е приложим 5-годишният давностен срок, независимо от характера на вземането. В тази връзка неоснователен е доводът на въззивника, че спрямо процесните вземания е приложим краткият тригодишен давностен срок.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 от ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 124 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три години, както счита жалбоподателката). Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а 3 признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД настоящият съдебен състав приема, че считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение – в случая найкъсно на 21.07.2015 г. (когато е бил издаден изпълнителния лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за по-ранен момент на влизането й в сила), е започнала да тече нова петгодишна давност. Същата е прекъсната с предприемането на действия по принудително изпълнение – наложен на 12.08.2019 г. запор на вземания по банкови сметки на длъжника ищец, което е поставило началото на нов 5-годишен давностен срок.

От изложеното следва, че в нито един момент от настъпване изискуемостта за вземането до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция не е изтекъл 5годишния давностен срок за вземането.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно, доколкото крайните изводи на двете инстанции относно релевантните за разрешаването на делото въпроси съвпадат.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият ответник. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Предвид минимума от действия, извършени от процесуалния представител на въззиваемия ответник – подаден отговор на въззивната жалба и молба, с която е изразено становище по хода и по съществото на делото, без в проведеното открито съдебно заседание да е осъществено процесуално представителство по отношение на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивният съд намира, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК, тъй като цената на иска е под 5000,00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20143258 от 21.06.2021 г., постановено по ГД № 16489 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 157 състав, изцяло.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. И. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в общ размер на 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5