Решение № 226 от 01.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 226

01.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

7-ми наказателен

На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева

Бойка Димитрова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600818 по описа за 2020 година С присъда № 8 от 24.06.2020 г. на ОС-Кюстендил, постановена по НОХД № 151/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият У. Ф. К. - роден на *** г. в ***, Република Малави, гражданин на Обединена република Танзания, с висше образование, безработен, вдовец, с ЛНЧ **********, е признат ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2019 г. в гр.***, обл.***, в шивашко ателие, находящо се на ул.“***“ № 24 е прокарал в обръщение подправен паричен знак - банкнота с номинал от 100 /сто/ евро със серия и №26428515309, след като е знаел, че същата е подправена, поради което и на основание чл.244, ал.1 във вр. с чл.54 от НК му е наложено редуцирано наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и осем месеца.

Със същата присъда подсъдимият У. Ф. К. е признат за ВИНОВЕН и в това, че на 17.10.2019 г. в гр.***, обл.*** в шивашко ателие, находящо се на ул.“***“ № 25, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Г. И. С. заблуждение, че плаща с истинска банкнота с номинал от 100 /сто/ евро със серия и № 26428515309 продажната цена на дамска рокля и с това е причинил на същата имотна вреда в размер на 195.00 лв., като измамата представлява опасен рецидив по смисъла на 1 чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК /с влязло в сила на 22.05.2018 г. споразумение № 4/2018 г. по НОХД № 131/2018 г. по описа на Окръжен съд гр.Враца; с влязло в сила на 12.04.2018 г. споразумение № 75/2018 г. по НОХД № 5389/2017 г. по описа на Софийски градски съд; с влязло в сила на 31.07.2017 г. споразумение № 189/31.07.2017 г. по НОХД № 843/2017 г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас и с влязло в сила на 21.06.2017 г. споразумение № 126/2017 г. по НОХД № 2432/2017 г. на СГС /и не са изтекли пет години от изтърпяване на наложените наказания, поради което и на основание чл.211, изр.1, предл.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ във вр. с чл.54 от НК му е наложено редуцирано наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на четири години.

С присъдата на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия У. Ф. К., с установена по делото самоличност, е наложено едно общо, най-тежкото, наказание измежду наложените му по-горе наказания „лишаване от свобода“, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ години, което да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

С присъдата на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият У. Ф. К. е бил задържан с мярка за неотклонение “задържане под стража“, считано от 11.02.2020 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата У. Ф. К. е осъден да заплати на Г. И. С. , с ЕГН **********, живуща с.***, общ.***, ул.“***“ № 8 сумата 195 (сто деветдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за причинените й с горните престъпления имуществени вреди.

С присъдата подсъдимият У. Ф. К. е осъден да заплати разноските по делото, както следва: по сметка на РУ на МВР- Дупница при ОД на МВР-Кюстендил сумата от 107.68 (сто и седем лева и 0.68 ст.) лева, 50.00 (петдесет) лева по сметка на Окръжен съд - Кюстендил държавна такса за уважения граждански иск.

2

С присъдата е постановено: ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО банкнота с номинал от 100 евро със серия и № 26428515309, намираща се на съхранение в БНБ, да се отнеме в полза на държавата и унищожи след влизане в сила на присъдата; ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 бр. черна на цвят дамска рокля да се върне на пострадалата Г. И. С. след влизане на присъдата в сила; ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 бр.компакт диск със запис от охранителна камера от обект на ЕТ „Г. Г. Фима“, закрепен към корицата на ДП 616/2019 г., да се върне на едноличния търговец след влизане в сила на присъдата;

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 бр. тъмна мъжка шапка тип „таке“ да се върне на подсъдимия след влизане в сила на присъдата.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Я. Г., служебен защитник на подсъдимия У. Ф. К., с оплаквания, че наложените наказания за двете деяния са явно несправедливи и не съответстват по размер на конкретните характеристики на деянията и на тяхната обществена опасност, както и на обществената опасност на дееца. Отправя се молба да бъде изменена присъдата в частта относно размера на определените наказания като бъде намален техния размер.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия К. - адвокат Я. Г. - поддържа изцяло въззивната жалба. Счита, че наложените наказания са силно завишени предвид признаците и характеристиките на конкретните деяния. Прави оплакване, че в мотивите си окръжният съд не е обсъдил становището на защитата по отношение размера на наказанията и в частност защо защитата счита, че те трябва да бъдат пониски. Изтъква, че за престъпленията по чл. 244, ал. 1 НК и по чл. 211, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 209 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК на подсъдимия са наложени наказания, които са в границите на средния размер, като за престъплението по чл. 244 НК законът предвижда наказание в размер от 2 до 8 години, а по чл. 211 НК – от 3 до 10 години. Изхождайки от долните граници на наказанията за обсъжданите престъпления, защитникът мотивира извод, че на практика тези долни граници са доста по-ниски от 5-годишния срок, за който се счита, че едно деяние представлява висока обществена опасност. Излагат се и доводи, че относно престъплението по чл. 244, ал. 1 3

НК е налице прокарване в обръщение на 1 брой банкнота с номинал от 100 (сто) евро и че това в случая е минималният признак, който е характерен за извършване на едно такова деяние, поради което се претендира, че първоинстанционният съд е наложил едно много завишено наказание за нещо, което е равностойно на минимума, а именно - за прокарване в обръщение на една купюра. Относно престъплението по чл. 211 НК защитата излага съображения, че макар и деянието да се води опасен рецидив, пак е видно, че то е свързано със същата купюра, която се равнява на 195 (сто деветдесет и пет) лева към момента на извършване на деянието, когато МРЗ е била в трикратно по-голям размер от 195 (сто деветдесет и пет) лева. С оглед на това се извежда аргумент, че гражданският ищец и частен обвинител е претърпяла доста ниски вреди. По тези съображения защитникът смята, че едно наказание от порядъка на 6 години, макар и редуцирано на 4 години, е силно завишено. Излагат се и доводи, че подсъдимият е в напреднала възраст и че затова евентуалната превенция под формата на превъзпитание се явява малко закъсняла, поради което, според защитника, това завишаване на наказанията едва ли ще окаже тази роля, която би трябвало, ако човек беше в една малко по-млада възраст. Защитата намира за справедливо по размер и предлага и за двете престъпления наказание в размер на 4 години, което се равнява на 48 месеца, което след редукцията е 32 месеца или общо 2 години и 8 месеца. Акцентира, че относно първото деяние това е и наложеното наказание и че там на практика не е необходима редукция, но относно наказанието по чл. 211 НК моли въззивния съд да го преразгледа, тъй като щетите са много ниски и че освен това престъпната дейност е извършена с едно деяние и няма някаква усложнена престъпна дейност. Счита, че справедливостта изисква едно по-ниско наказание и затова моли на подсъдимия да бъдат наложени по-ниски по размер наказания.

В заседанието пред въззивния съд представителят на САП моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е определил отделните наказания при условията на чл. 54 НК, като е отчел превес на отегчаващите вината обстоятелства - многобройните предходни осъждания на подсъдимия, които са 14 на брой и липсата на смекчаващи вината обстоятелства. Заявява, че фактическите обстоятелства правилно са установени и че изводите на 4 първоинстанционния съд са законосъобразни.

Явилата се в съдебното заседание пред въззивния съд Г. С., конституирана като частен обвинител и граждански ищец, поддържа становището на прокурора да бъде потвърдена присъдата изцяло.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият К. заявява, че е болен човек, че миналата година е претърпял инфаркт, че има хипертония, която е в много висока степен. Изтъква, че освен това е на почти 65 години и че в Африка продължителността на живот е около 55 години, поради което му оставало малко време. Моли да му бъде намалена присъдата, за да може да се върне жив в Танзания.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е явило направеното по реда на чл. 371 т.2 от НПК от страна на подсъдимия У.

Ф. К. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия К. изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 във вр. чл. 372 ал.4 във вр. чл. 371 т.2 от НПК първоинстанционният съд правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и доказани всички изложени в обвинителния акт, относими към предмета на делото, фактически обстоятелства, позовавайки се на направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, събрани и използвани в досъдебното производство, които достатъчно убедително подкрепят тези самопризнания. Такива в частност се явяват доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. С., Е.

С., Л. М., С. Й. и М. П.; писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за доброволно предаване от Г. С., Л. М. и Е. Х.; протокол за оглед на веществени доказателства; протокол за личен обиск на лице; справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия; заключенията на назначените и изготвени в хода на ДП: - техническа експертиза за истинност 5 на банкнота, обективирана в протокол № 1213/5.11.2019 г. и изготвена от в.л.

К. К., видео-техническа експертиза, обективирана в протокол № 75/19 от 4.11.2019 г. и изготвена от в.л. Я. Я..

Във връзка с доказателствената обезпеченост на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, по отношение на която е и самопризнанието на подсъдимия, АС-София намира за необходимо да подчертае, че същата /релевантната фактология/ по несъмнен и категоричен начин се установява от съдържащите се в показанията на разпитаните по делото свидетели гласни доказателства, сред които са и показанията на преките очевидци на извършените от подсъдимия действия по прокарването в обръщение на процесната банкнота, които пряко и непосредствено са възприели това поведение на К.; от съдържащите се в протокола за оглед на веществени доказателства и в приложения към него фотоалбум данни; от заключенията на техническа експертиза за истинност на банкнота и на видео-техническата експертиза.

Въззивният състав намира, че процесуалната дейност на първостепенния съд в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на това диференцирано производство, тъй като правилно са били отчетени наличието на предпоставките за прилагане на особената процедура налице са били валидно, действително волеизявление на подсъдимия по чл.

371, т. 2 НПК, както и извършена законосъобразна доказателствена преценка на окръжния съд, че направеното фактическо самопризнание на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателствени материали. Във връзка с последното въззивният съд счита, че при извеждането на значимите за правилното решаване на делото факти в рамките на признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт, които на практика се възприемат изцяло и от настоящата инстанция, първостепенният съд е извършил подробен, обстоен, задълбочен и логически издържан анализ на приобщените доказателствени източници и способи на доказване, съпоставяйки ги и оценявайки ги във връзка със самопризнанията на подсъдимия и с другите събрани по делото доказателствени материали, като вследствие на тази задълбочена преценка правилно е приел, че в своята цялост приобщените доказателствени източници напълно подкрепят 6 направеното от подсъдимия признание на фактите. В оценъчната част от доказателствената си дейност ОС-Кюстендил е обсъдил с необходимата прецизност и аналитичност както относимостта на отделните доказателства и доказателствени източници към включените в предмета на доказване обстоятелства, така и съответния "принос" на всеки един от доказателствените източници за установяването на конкретните, релевантни на обвинението, факти и обстоятелства. Т.е., първият съд изрично е посочил кои доказателствени източници са в подкрепа и установяват съответните релевантни факти, като тази негова дейност не страда от пороци. Освен това в доказателствената си дейност първоинстанционният съд не е извършил нарушения при интерпретацията на относимите доказателствени материали, като отделните доказателствени източници и способи на доказване са възприети съобразно действителното им съдържание, без да е допуснато изопачаване или неточна, респ. неправилна интерпретация на същите, което да е довело до необоснованост на установените фактически констатации. В крайна сметка окръжният съд не е допуснал никакви нарушения в процеса на оценъчната си дейност /нито на процесуалните правила, нито на правилата на мисленето и в частност на логическата рационалност, показваща как от определени изходни предпоставки (от определени източници на информация) при спазване на логическите правила следват истинни и верни умозаключения относно изследваните и установени факти/, поради което въззивната инстанция споделя без резерви изложените съображения при анализа на доказателствата. Което пък, в крайна сметка, не обуславя необходимостта от тяхното повторно излагане в настоящото решение.