Решение № 485 от 07.04.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500087 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по Въззивна жалба вх. №367408/03.12.2021 г., подадена от "Гео-Мар 03" ЕООД, чрез адв. С. А., срещу Решение №266484/10.11.2021 г., по гр.д.№5205/2019 г. на СГС - I - 16 състав, с което е отхвърлен предявеният от "Гео - Мар 03"ЕООД срещу П. С. П. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 55 000 евро, представляваща неустойка, съгласно чл.14, ал.3 от сключения предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу строителство от 29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от завеждането на иска 15.04.2019 г. до окончателното плащане, като е осъден ищеца да заплати на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 4476 лв. разноски за адвокат. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Съдът неправилно е приел, че сключеният между страните договор не е договор за продължително или периодично изпълнение, поради което развалянето на същия има обратно действие и неустойката по чл.14, ал.3 от същия не се дължи. Не е налице виновно поведение на ищеца, тъй като с декларирането на неверни обстоятелства за липса на тежести и противопоставими права на трети лица, Учредителят е поставил Приемателя в невъзможност да изпълни поетите от него задължения по договора. Вписаната на 19.09.2016 г. възбрана върху имота поставя приемателя в невъзможност да осъществи своите инвестиционни намерения и да реализира очакваната търговска печалба, поради което липсва виновно поведение от страна на приемателя по договора. Неправилно е прието, че вписването на възбраната не е препятствие дружеството-ищец да изпълни задължението си по предварителния договор за изготвяне на идеен проект и сключване на окончателен договор. Вписването на възбраната е пречка за разпореждането с имота, а лицето, в чиято полза е вписана възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху имота, поради което 1 уговорената неустойка е справедлива в уговорения размер. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Заявява се искане за присъждане на направените в производството разноски, в това число и адвокатски хонорар.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№260442/05.01.2021 г., подаден от П. С. П., чрез адв. М.Я., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Договорът, на който ищецът се позовава, е бил развален от ответника на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради неизпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения, с нотариална покана, която е била връчена на ищеца на 15.12.2018 г. Неоснователно е поддържаното становище, че сключеният между страните договор има характер на такъв за продължително или периодично изпълнение, и съдът правилно го е отрекъл. Правилни са изводите на съда, че неустойката, предвидена в чл.14, ал.3 от Договора не се дължи, тъй като развалянето на договора има обратно действие, и би се дължала само неустойка за разваляне на договора, ако такава е била уговорена. Доказано е в първоинстанционното производство, че договорената неустойка за неизпълнение по чл.14, ал.1 от Договора е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави с оглед прекомерността на уговорения размер от 55 000 евро. Установено е, че възбраната от 19.09.2016 г. е била наложена върху имота на ответника по изп.д.№6331/2016 г. на ЧСИ Б., и към момента на сключване на договора 29.09.2016 г. същата е била вписана в ИР по партидата на ответника и е била известна на ищеца, а два месеца по-късно самият ищец е придобил от взискателя по делото И. К. вземането по изпълнителното дело, поради което възбраната е започнала да обезпечава негово собствено вземане. Поддържат се твърдения, че взискателят по изпълнителното дело И. К. и ищеца М.Р. са имали помежду си търговски взаимоотношения, и изначално са целяли увреждане на П.П..

Ответникът П.П. е узнал за наложената възбрана върху имота му на 14.10.2016 г., когато му е била връчена ПДИ от ЧСИ Б., като изпълнителният лист, по който е образувано изп.д.№6331/2016 г. е издаден въз основа на проведено заповедно производство, и издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за което производство длъжникът /ответникът/ не е бил уведомен. Твърди се, че договорът е сключен от ищеца, като е знаел за образуваното срещу ответника изпълнително дело и наложената върху имота възбрана, и като е целял последващото си облагодетелстване с предвидената в договора неустойка от 55 000 евро, като и на това основание се поддържа противоречие на неустойката на морала и добрите нрави. Наред с това, не е налице основание за дължимост на неустойката, тъй като липсват противопоставими на ищеца права на трети лица, които да поставят Приемателя в невъзможност да изпълни поетите от него задължения - лицето, в чиято полза е вписана възбраната, е взискателят по изпълнителното дело М.Р., който е и собственик на ищцовото дружество, и не се явява "трето лице" по отношение на собствената му фирма "Гео Мар 03"ЕООД. Възбраната по никакъв начин не е попречила на ищеца да изпълни задължението си по чл.8, ал. и чл.24, ал.1 от Договора за изготвяне на идеен проект, тъй като визата за проектиране е издадена на 05.09.2017 г., след като преди това - на 10.11.2016 г., ищецът е придобил вземането по изпълнителното дело по силата на 2 сключения договор за цесия между И. К. и М.Р.. Наред с това, в договора от 29.09.2016 г. съдържа в чл.15 предвидена възможност за уреждане на претенции на трети лица в рамките на запазеното от учредителя право на строеж и договореното обезщетение. По тези съображения се настоява обжалваното решение да се потвърди, като се остави без уважение въззивната жалба. Заявява се претенция за присъждане на разноските пред въззивната инстанция, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

С Искова молба от 15.04.2019 г. ищецът „Гео-Мар 03“ЕООД, с едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството М. С. Р., е предявил против П.

С. П. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55 000 евро, представляваща неустойка, уговорена в чл.14, ал.3 от сключения между страните Предварителен договор за учредяване на право на строеж от 29.09.2016 г. срещу задължение за строителство.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения:

За настъпило извънсъдебно разваляне на Предварителният договор за учредяване на право на строеж срещу строителство от 29.09.2016 г. от обещателя, на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, с изявление, направено с Нотариална покана, връчена на ищеца на 15.12.2018 г., поради забава на ищеца в продължение на повече от 2 години на изпълнението на задълженията му по чл.8, ал.1 и чл.24, ал.4 от договора, в резултат на което сключването на окончателния договор е станало безполезно за кредитора. Тъй като настъпилото извънсъдебно разваляне на договора има обратно действие, се поддържа отпадане на основанието, въз основа на което се претендира неустойката; за нищожност на целия предварителен договор от 29.09.2016 г., и в частност на неустоечната клауза на чл.14, ал.3 от него, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави, тъй като управителят на „ГеоМар 03“ЕООД – М. С. Р., е взискател по изпълнителното дело, по което наложена възбраната върху имота;

При условията на евентуалност се поддържа прекомерност на неустойката на осн. чл.92, ал.2 от ЗЗД, в сравнение с претърпените от приемателя вреди, тъй като няма данни такива изобщо да са били претърпени от ищеца.

Така релевираните от ответника възражения следва да бъдат разгледани от съда в тяхната логическа последователност, като първо бъде разгледано възражението за нищожност на целия договор, поради противоречие с добрите нрави, след това – релевираното възажение за разваляне на договора, след това – възражението за нищожност на неустоечната клауза, и накрая – предявеното при условията на евентуалност възражение прекомерност на уговорената неустойка.

Между страните не се спори, че помежду им е бил сключен представения с исковата молба и приет по делото Предварителен договор за учредяване на право на строеж от 29.09.2016 г. срещу задължение за строителство /на л.6-13/, както и че към 3 момента на сключването му по персоналната партидата на ответника в Имотния регистър към АВп – гр. София, вече е била вписана на 19.09.2016 г. възбрана върху имота – предмет на предварителния договор. Не се спори, че с Нотариална покана, изпратена на 08.11.2018 г. ищецът „Гео-Мар“ЕООД е поискал от ответника заплащането на неустойка в размер на 55 000 евро, на основание чл.14, ал.3 от договора, и в отговор на тази покана ответникът е направил изявление за разваляне на договора с Нотариална покана, връчена на ищеца на 15.12.2018 г.

От приложения по делото Предварителен договор за учредяване на право на строеж от 29.09.2016 г. срещу задължение за строителство се установява, че ответникът П. С. П. се е задължил да учреди на ищеца „Гео-Мар 03“ЕООД право на строеж върху собствения на обещателя урегулиран ПИ с идентификатор ***, със стари идентификатори *** и ***, и номера по предходен план 237а и 1006, от кв.515, парцел V по плана на гр. София, район Овча купел, с обща площ 1420 кв.м. съгласно Нотариален акт №47, том LXLIX, рег.№31147, дело №24095/27.07.2004 г. и Нотариален акт №48, том LXLIX, рег.№31148, дело №24098/27.07.2004 г., а съгласно Скица на ПИ от СГКК – София, с площ от 1415 кв.м., за построяването на сграда със смесено предназначение – жилищна част и общежития, магазини и подземна част с паркоместа с РЗП не по-малко от 5 500 кв.м., срещу задължението на ищеца да изгради сградата върху имота изцяло със свои средства, и да предаде на обещателя обекти в нея с обща площ от около 20% от надземната и подземната разгърната застроена площ на сградата, изчислена съобразно одобрени инвестиционни проекти, от които обекти с обща застроена площ от около 1100 кв.м. в надземното пространство и обекти с обща застроена площ от около 150 кв.м. в подземното пространство /с включени общи части/, разпределени пропорционално на всички етажи, за които обекти обещателят си запазва правото на строеж, и върху които придобива правото на собственост с построяването на сградата. В чл.4 е уговорено, че окончателното определяне на обектите на учредителя /обещателя/ и точните им квадратури се конкретизират в протокол за избор, представляващ неразделна част от предварителния договор от 29.09.2016 г., в срок от 20 дни след представяне на учредителя на одобрения идеен проект. Съгласно чл.8, приемателят се задължава да изготви идейния проект в срок от 90 дни от датата на получаване на виза за проучване и проектиране, и да внесе за одобрение от компетентния орган, заедно с необходимите документи, в срок от 15 дни след одобряване на проектите от учредителя, и съставяне и подписване на протокола за избор на обектите за учредителя. В чл.14, ал.1 от предварителния договор обещателят е декларирал, че към датата на сключване на договора имотът е свободен от възбрани и вещни тежести, и няма насочени към него претенции на трети лица, а в ал.3 от договора е уговорена неустойка в размер на 55 000 евро, както и изплащане от обещателя на всички действително претърпени вреди и направени до момента разходи, в случай на невярно деклариране на някои от обстоятелствата по чл.14, ал.1 от ЗЗД.