Решение № 2565 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2565 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110200448 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) с изходящ № СОА22РД11-1178, регистриран на 06.12.2022 г., издадено от К.К. – заместник кмет на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, на Ф. И. Ф., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Недоволен от НП е останал Ф. И. Ф., който го обжалва в срок. В жалбата твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Сочи, че е спрял автомобилът си поради здравословно неразположение, за да вземе лекарство.

Твърди, че не е било указано с пътен знак, че паркирането или престоят са забранени, нито, че мястото е кръстовище. Изразява становище, че неправилно е определен часът на нарушението, както и че в случаят не е налице паркиране, а аварийно спиране. Иска НП да бъде отменено.

В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа аргументите в жалбата си и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. С депозирани писмени бележки изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като 1 правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 19.11.2022 г., около 10:40 часа, свидетелят П. П. и свидетелят А. Б. забелязали, че в гр. София, на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „А.

Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Цар Освободител“ е спрял лек автомобил „Тойота Приус“, с рег. № ХХХХХ.

Полицейските служители изчакали около 2-3 минути да потегли автомобилът. Свидетелят П. П. предприел действия по извършване на проверка, като запитал водачът на автомобила - Ф. И. Ф., с ЕГН **********, какво се случва. Ф. И. Ф., с ЕГН **********, отговорил, че автомобилът е аварирал. В този момент от заведение „Хепи“ излязло едно момче, което подало на Ф. И. Ф., с ЕГН **********, една торбичка. От последния факт се обуславя извод, че от субективна страна причина за престоя на автомобила е именно водачът на автомобила да получи торбичката, предадена му от служителя на заведение „Хепи“. Полицейският служител П. и Ф. И. Ф., с ЕГН **********, направили снимки на въпросния автомобил, като на самите снимки се вижда, че автомобилът се намира в зоната на кръстовище, пред заведение „Хепи“.

Констатирайки тези обстоятелства, П. П. съставил АУАН за паркиране на автомобила, управляван от Ф. Ф., в зоната на кръстовище.

Поради несъгласие на Ф. Ф. с констатациите на полицейските служители, извършени проверката, както и по повод изразени от него съмнения, че полицейските служители са употребили алкохол и наркотици, на мястото бил повикан още един полицейски патрул. Сред пристигналите по-късно полицейски служители бил и свидетелят Т. Г.. На свидетеля П. П. и свидетеля А. Б. били извършени проверки за употреба на наркотици и употреба на алкохол, резултатите от които били отрицателни.

Въз основа на издадения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление (НП) с изходящ № СОА22-РД11-1178, регистриран на 06.12.2022 г., издадено от К.К. – заместник кмет на Столична община, с което 2 на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, на Ф. И. Ф., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Словесното описание на нарушението в съставените АУАН и НП и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Панчо Евтимов П., Т. Г., А. Б.; веществени доказателства (снимков материал) и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия.

Свидетелските показания са логични и ясни, не съдържат противоречия, а същите кореспондират напълно с веществените доказателства - въпросните снимки, приложена по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл.

42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП: „Престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях”. В процесния случай се доказа безспорно, че жалбоподателят е спрял за престой на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „А. Стамболийски“ . Това обстоятелство се установява от приетите като доказателства снимки, на които се вижда ясно, че задната част на автомобилът е паркиран на кръстовището, както и от показанията на свидетелите. От показанията на свидетеля П. се 3 установява, че автомобилът е бил спрян за престой в присъствие на водача за кратко време с цел натоварване на торбичката, подадена на водача на автомобила от служителя на заведение „Хепи“.

В разпоредбата на чл. 93 от ЗдВП се съдържат легални дефиниции за паркиране и спиране за престой, а именно:

(1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

(2) Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

От изложеното се обуславя извод, че в случая превозното средство е било в престой.

В случая съдът констатира доказаност на изложената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка. Преценката дали приведеният в неподвижно състояние автомобил е бил паркиран или в престой е въпрос на правен извод, като в случая констатацията за неговата неправилност следва да бъде изтъкната в мотивите на настоящия съдебен акт, но тъй като тя не е повлияла на правната квалификация на нарушението, не са налице основания за изменение на наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 7 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП паркирането и престоят са забранени на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях.

Нарушаването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни последици за виновното физическо лице – закрепени в чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – „ Наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;”. В настоящия случай безспорно се доказа, че автомобилът на жалбоподателят е бил в престой на кръстовище. Ето защо, нарушението е извършено от обективна страна.

Съдът намира, че деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че не следва да спира за престой на кръстовището, но въпреки това го е сторил. Остават недоказани твърденията на жалбоподателя, че целта на престоят му е била прием на лекарство, тъй като по делото се доказва, че причината за престоя е била приемане на товар 4 от заведение „Хепи“.

Наложеното наказание „глоба” е в законоустановения размер, поради което съдът не може да ревизира размера на същото.

При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) с изходящ № СОА22-РД11-1178, регистриран на 06.12.2022 г., издадено от К.К. – заместник кмет на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, на Ф. И. Ф., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Ф. И. Ф., с ЕГН **********, да заплати на Столична община, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6