Решение № 330 от 21.07.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1692/2025
- Вид
- Решение № 330
- Подписан
- 21.07.2026
- Състав
- НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.386, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 330 гр. Ловеч, 21.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310101692 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/; чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска – 20 000,00 лв./10 225,84 евро - частичен иск от 30 962,38 лв./15 830,81 евро.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от В. В. П. от гр.Силистра, чрез пълномощника си адв.М. М. от АК-гр.София против ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : **** в която твърди, че на 15.08.2025 год., около 09:30 часа, в района на 9.6 км. от гр.Ловеч, доверителят му В. В. П. е управлявал правомерно собствения си лек автомобил марка „Аudi", модел „А8", с регистрационен номер ****. Движейки се в своята лента, той е бил блъснат челно от насрещно движещ се товарен автомобил DAF ХF с рег.№****. За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1621-1/15.08.2025 год. (Приложение 1). От протокола и описанието на обстоятелствата е видно, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на товарния автомобил - А.И. (Участник 1), който в нарушение на правилата за движение е управлявал с „несъобразена скорост" и е „навлязъл в лентата за насрещно движение", удряйки автомобила на доверителя му. С тези си действия виновният водач е осъществил състава на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Към датата на ПТП виновният водач А.И. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, с полица №ВG/03/125001954143.
В резултат на противоправното деяние, за доверителя му са настъпили значителни имуществени вреди, изразяващи се в тежко увреждане на управлявания от него автомобил Audi А8. В законоустановения срок доверителят му В. П. е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, в резултат на което е образувана преписка по щета №52-04000-00343/25. Ответникът е извършил оглед на увреденото МПС, за което е съставил Протокол за оглед №7790-17561885794 (Приложение 3). В този протокол собственият експерт на ответника е констатирал и описал 53 увредени позиции (детайли) по автомобила, като по-голямата част от тях са квалифицирани като изискващи "Подмяна". С това самият ответник признава наличието и значителния обхват на уврежданията, причинени от ПТП. Въпреки тези безспорни констатации, ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер едва на 25 125.19 лв./12 846.31 евро - сума, която е крайно недостатъчна и не съответства на реалната пазарна стойност на разходите, необходими за възстановяване на автомобила в състоянието му преди увреждането.
1
Цитира текста на чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който ищецът, в качеството си на увредено лице, има право да предяви иска си за обезщетение пряко срещу застрахователя на виновния водач. Отговорността на застрахователя е функционално идентична на отговорността на самия делинквент по чл. 45 ЗЗД и се разпростира до пълния размер на причинените вреди. Съгласно основополагащия принцип restitutio in integrum, залегнал в чл.51 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Целта на обезщетението е пълното възстановяване на имуществения патримониум на увредения до състоянието преди ПТП. За да постигне това, доверителят му е събрал оферти за необходимите части и труд за ремонта, доказващи, че реалната стойност на щетата възлиза на 56 087.57 лева/28 677.12 евро.
Посочва, че стойността на необходимите резервни части е 51 234.05 лв./26 195.55 евро. Представя Оферта №8787981415 от „Елит Кар"ООД (Приложение 4), която възлиза на 51 234.05 лв./26 195.55 евро с ДДС за доставка на 47 броя нови, оригинални резервни части (ОЕ VW), необходими за ремонта.
Стойност на необходимия труд е 4 853.52 лв./2 481.57 евро, като представя Калкулация за ремонт №50343 от „Оникс Ауто Груп"ООД (Приложение 5), която детайлизира всички необходими възстановителни операции (демонтаж/монтаж, боядисване, разглобяване и др.) на стойност 4 853.52 лв./2 481.57 евро.
Счита, че изплащането на сума, значително по-ниска от реалната пазарна стойност на ремонта (56 087.57 лв./28 677.12 евро), представлява непълно и неточно изпълнение на задълженията на застрахователя.
Относно необходимостта от нови, оригинални части (ОЕ) пояснява, че увреденият автомобил е Audi А8 високотехнологично МПС от луксозен клас. Пълното възстановяване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД изисква влагането на оригинални части, тъй като само те гарантират възстановяването на структурната цялост, системите за безопасност и запазването на остатъчната пазарна стойност на автомобила. Ремонт с алтернативни части би довел до състояние, по-лошо от това преди ПТП, и би представлявал нарушение на принципа restitutio in integrum. Позовава се на трайната съдебна практика, според която при частична щета увреденият има право на възстановяване на вещта. Тъй като за увредените компоненти не съществува пазар на "употребявани" части с идентична годност, единственият начин за възстановяване е подмяната с нови части. Вредата е равна на разхода за закупуването им.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.432, ал.1 от КЗ, моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД, ЕИК : **** да заплати на ищеца В. В. П., ЕГН********** сумата от 20 000 лева/ 10 225.84 евро, предявена като частичен иск от общо дължимото застрахователно обезщетение в размер на 30 962.38 лв./15 830.81 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв./10 225.84 евро, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените в хода на производството разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от Изпълнителните директори ***** и ****, чрез пълномощника юрисконсулт В. Д., в който последната от името на доверителя си изцяло оспорва предявените срещу ответното дружество искове, както по основание, така и по размер. Също така оспорва фактите и обстоятелствата, на които те се основават и посочените в исковата молба правни изводи и твърдения. Намира исковете за допустими, но неоснователни и недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли.
Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по отношение на товарен автомобил „МАН“, с рег.№****, обективирана в полица №ВG/03/125001954143, за срок от 11.06.2025 год. до 10.06.2026 год. Не оспорва и обстоятелството, че на 18.08.2025 год. в ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД е постъпила претенция за обезщетение от ищеца по повод настъпило застрахователно събитие, въз основа на която в дружеството заведена щета №471025252506086.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие по описания в исковата молба начин, навеждайки твърдения, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответното дружество. Оспорва механизма на ПТП, настъпило според ищеца на 15.08.2025 год. на 9.6 км. в гр.Ловеч, както и вината на водача на товарен автомобил „МАН“, с рег.№****. Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не може да 2 се установи механизмът на ПТП-то, участниците в него, нито кога и къде е настъпил ударът между двете превозни средства. Оспорва настъпването на ПТП по посочения от ищеца начин. Твърди, че Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1621-1/15.08.2025 год. не е изготвен от лице, което непосредствено е възприело обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП, поради което го оспорва относно съдържанието му. Липсват и данни затова дали на водача на застрахованото при тях МПС е издадено НП, респективно дали то му е връчено и е влязло в законна сила. С оглед гореизложеното, оспорва твърдението, че вредите, за които ищецът претендира обезщетение, са настъпили именно в резултат на процесното ПТП. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то претендираните щети. Оспорва и твърденията, че застраховано в ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД превозно средство е участвало в ПТП, както и че именно посоченият от ищеца водач е управлявал автомобил „МАН“, с рег.№****. Оспорва и твърдението за виновно и противоправно поведение на водача на този автомобил, тъй като с исковата молба не се представят никакви доказателства в тази насока. От Протокола за ПТП не се установяват абсолютно никакви обстоятелства за настъпване на ПТП, поради което счита, че удар между двете превозни средства не е настъпил, още по-малко пък по твърдения в исковата молба начин.
При условията на евентуалност ответникът, чрез пълномощника си прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като той също има вина за настъпване на процесното ПТП.
Моли съда да отдели за безспорно в настоящото производство обстоятелството, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на сумата 25 125,19 лева/12 846.31 евро по посочената от него банкова сметка, което обезщетение по процесната щета ответника намира, че е правилно определено и е напълно достатъчно като размер, а ищцовата претенция е прекомерна и значително надвишава действително претърпените вреди, поради което ответника оспорва предявения иск за заплащане на имуществени вреди и по размер.
Предявеният от В. В. П. срещу ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД иск за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за имуществени вреди в размер на 20 000 лева/10 225,84 евро, предявен като частичен иск от 30 962,38 лева/15 830.81 евро, намира за изцяло неоснователен.
При положение, че е неоснователен главният иск, такъв се явява и акцесорният. А оттук следва, че са неоснователни и претенциите на ищцовата страна за заплащане на съдебно-деловодни разноски.
По изложените съображения моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу ответника искове като неоснователни и недоказани.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът постанови осъдително решение, моли да намали размера на обезщетението съобразно степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на пострадалото МПС. Претендира за присъждане на направените по делото разноски – 300 лева/153.39 евро възнаграждение за юрисконсулт, включително и сторените от тях разноски, за които ще представят списък по чл.80 от ГПК.
В хода на исковото производство ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв.М., който от името на доверителя си поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор на исковата молба. Намира, че е категорично доказана изключителната вина на водача на товарен автомобил „МАН“, тъй като поведението му е било единствената причина за настъпилото ПТП. Той е нарушил императивен пътен знак Б5 и е навлязъл в стеснения участък без видимост, препречвайки лентата на насрещно движещия се автомобил. Навежда твърдения за пълна необоснованост на възражението за съпричиняване, тъй като вещото лице предполага за скоростта на движение, която няма изходни данни, които да бъдат категорично доказани и не са подкрепени с нито една материална следа на пътя. Заявява, че физическото блокиране на пътя от страна на тежкотоварното МПС е направил удара неизбежен и липсва каквато и била причинно-следствена връзка, за да е налице съпричиняване. Моли съда да осъди ответника да заплати на доверителя му обезщетение, което в размер на 20 000 лева/10 225,84 евро, частичен иск от 30 962,38 лева/15 830.81 евро. Представя и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като моли за присъждането на сторените такива в настоящото производство.
По молба на адв.М., видно от Протокол рег.№157/19.02.2026 год. съдът е прецизирал обстоятелствената част на исковата молба,в която погрешно е посочено, че виновният товарен автомобил е марка DAF с водач **** факти, които следва да се имат предвид по делото, съгласно приложените писмени доказателства /Констативен протокол и застрахователна полица, представени от ответника/ са : Виновен автомобил – товарен автомобил марка MAN, с рег.№****, водач П. Д. П., с ЕГН-**********, час на събитието 3