Решение № 230 от 04.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. П., 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500341 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437 във връзка с чл. 435 ал. 2 т .2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е жалба от адв. Ч.Ч. , като процесуален представител на длъжника в изпълнителното производство ИВ. Г. КР. ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. П., ул.

„И.В. „ № 18, ет.2 против действия на ЧСИ – М.А. с рег. № 884, с район на действие ПзОС по чл. 435 ал.2 т.2 ГПК насочване на изпълнението върху имущество , което длъжника смята за несеквестируемо по изп. дело № 20198840400028. Твърди се в жалбата , че против имущество на длъжника са насочени принудителни изпълнителни действия- насрочване на публична продан , а именно по отношение на : 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., ул.“Й.Г.“№40, обл.П., по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Б., ведно с находящите се в имота 1/2 ид.част от СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА, 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор ***; 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор ***; 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор *** и 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор ***.Жалбоподателят сочи, че това е единственото му жилище и не притежава друго такова, което да обезпечи жилищните му нужди- неговите и на неговото семейство. Нямало данни за да се приеме , че несеквестируемостта следва да отпадне съгласно чл. 445 ГПК. Нямало данни жилището да надхвърля жилищните нужди на жалбоподателя, както и от надвишаващата част да се обособи отделен обект. Освен това проданта била насрочена и по отношение на сгради от допълващо застрояване , които имали несамостоятелно обслужващо значение и поради това 1 също –със статут на несеквестируемост. Моли за отмяна на действията на частния съдебен изпълнител, насочени срещу единствения му жилищен имот.

Не е подаден отговор на жалбата от взискателите в изпълнителното производство.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви към жалбата, като счита, че същата е допустима, но неоснователна. Аргументира неоснователността на жалбата с обстоятелството, че жилищната сграда построена в процесния имот е с площ от 124 кв.м. и надхвърля жилищните нужди на длъжника и неговата съпруга , а другите сгради построени в имота нямат жилищно или обслужващо жилищната сграда предназначение. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № Дело № 20198840400028 по описа на ЧСИ М.А. с рег. № 884, с район на действие ПзОС, е било образувано по молба на взикателя Н.Г. Илчев и приложени изпълнителни листове , издадени против длъжниците И.Г. К. и Д. ИВ. М. за сумата в размер на 1697,34 лв. главница, 754,90 лихва за забава – общо 2452,24 лв. - по изпълнителен лист от 10.07.2014 по ч.гр.д. № 1408/2014 г. по описа на ПРС и за главница от 7920,00 лв. и лихва за забава 3451,83 лв. общо вземане в размер на 11371,83 лв. - по изпълнителен лист от 30.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2951/2014 г. по описа на ПРС.

От данните съдържащи се в кориците на копието от изпълнителното дело се установява, че съгласно протокол № 669 /09.05.2022 г. е било издадено обявление и е насрочена публична продан на описания в жалбата недвижим имот , собственост на длъжника ИВ. Г. КР..

Съобщението за тази публична продан е получено от длъжника на 16.05.2022 г. , като жалбата против това действие на ЧСИ е постъпила с вх. № 4314/16.05.22 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в изпълнителното производство - длъжника по изпълнението И.К. против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ - насочено изпълнение чрез обявяване на публична продан върху недвижим имот за който длъжникът смята , че е несеквестируем.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

По изпълнителното дело е приложен нотариален акт, № 52 / 1975 г. , от който документ , както и от представените извлечения от вписванията в СВ при ПРС и отчасти от заключението на допуснатата ЧСИ съдебно- оценъчна експертиза се установява, че жалбоподателят е собственик на следния имот : 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., ул.“Й.Г.“№40, обл.П., по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Б., ведно с находящите се в имота 1/2 ид.част от СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА, 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор ***; 1/2 ид.ч от 2

СГРАДА с идентификатор ***; 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор *** и 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор ***. Установява се още , че УПИ се намира в гр. Б.- в централната част на кв. Малко Б. и попада в урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване. В имота е построена еднофамилна жилищна сграда на два етажа с площ от 124 кв.м. състояща се от приземен и един жилищен етаж . Според експерта двата етажа се обслужват самостоятелно и могат да се разглеждат като два самостоятелни обекта в сградата. В същия имот има построени още четири обекта : сграда с идентификатор ***, представляваща едноетажна паянтова сграда с тухлена зидария , покрита с керамични керемиди на дървена покривна конструкция, която се използва за отглеждане на животни, сграда с идентификатор ***, представляваща едноетажна сграда с лека метална конструкция , която се използва за кафе, сграда с идентификатор *** представляваща едноетажна масивна сграда долепена западно до основната жилищна сграда , което се използва за склад и сграда с идентификатор *** представляваща сграда на един етаж с предназначение за гараж.

По делото не се твърди и не са събрани доказателства, длъжникът да разполага с друг жилищен имот освен процесния.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, като единствено в случай, че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г. /ДВ, бр. 20 от 26 февруари 2008 г./, надвишаващата част от него се продава и то ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Нормата на чл. 444, т. 7 ГПК следва да бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител.

В разглеждания случай длъжникът се позовава на несеквестируемост на целия имот 1/ 2 ид.ч. от УПИ и от построените в него пет сгради.

В пар. 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ законодателят е дефинирал като "жилище" съвкупността от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищните нужди.

Целта на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК е да гарантира на длъжника и неговото семейство подслон – жилище, който да имат възможност необезпокоявано да обитават. В случая от доказателствата по делото се установи, че длъжникът притежава в режим на СИО една втора идеална част от недвижимия имот и построените в него обекти , които са отбелязани със самостоятелни идинтификационни номера. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства / данни по ЗМДТ, вписвания и отбелязвания в СВ при 3

ПРС , справки за адресни регистрации и данните дадени от вещото лице лицензиран оценител/ се установява, че построената в процесния имот масивна жилищна сграда се използва за задоволяване на жилищните нужди на длъжника И.К. , като съответно там е регистриран и постоянния му адрес – неговия и на неговата съпруга. На следващо място не е спорно , че семейството на длъжника е двучленно. Съобразно чл. 2 ал.1, т.1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство , нормата за жилищни нужди на двучленно семейство е определена на 40,00 кв.м. жилищна площ. От представените в изпълнителното производство доказателства се установява,че жилищната сграда е с площ от 124,00 кв.м. , състои се от приземен и жилищен етажи , като всеки един от тях се обслужват самостоятелно и могат да се разглеждат като самостоятелни обекти в сградата. Следователно това жилище надвишава жилищни нужди на длъжника , съобразно критериите на Наредбата, но по делото не са събрани категорични данни от ЧСИ , че по отношение на надвишаващата част са налице условията на чл. 39 ал.2 ЗС макар , че на принудително изпълнение подлежи само секвестируемата част от него.

Това налага извода , че принудителното изпълнение е следвало да бъде насочено по отношение на цялата жилищна сграда само след изрично предварително установяване на реалната поделяемост на жилището, както и ограничено – само върху допустимата за продажба жилищна площ от него , собственост на длъжника, което не е сторено с обжалваните от ЧСИ изпълнителни действия. Ето защо следва да се приеме , че в нарушение на разпоредбата на чл. 444 ал.7 ГПК , ЧСИ не е изследвал действително несеквестируемата част от единственото жилище на жалбоподателя , при което незаконосъобразно е насрочил публична продан върху собствената му 1/ 2 ид.ч. от това жилище. В тази част жалбата следва да бъде уважена , като бъдат отменени тези изпълнителни действия на ЧСИ.

Тези съображения обаче не са в сила по отношение на останалите обекти в обявения за продажба имат , както и по отношение на продажбата на собствените на длъжника 1/ 2 ид.ч. от УПИ. На първо място , безспорно се установява и от оценителския доклад и от представените по делото скици , че два от процесните обекта са със самостоятелно предназначение – гараж и сграда от лека метална конструкция , която се използва / използвала се е / за кафе. Тези обекти не подадат в категорията жилищни сгради и по отношение на тях несеквестируемостта не е приложима. Така също в имота са построени още две сгради със самостоятелни идинтификационни номера - обект предназначен за отглеждане на животни и масивно складово помещение , които дори и да имат несамостоятелно значение, не представляват обекти които обслужват единствено несеквестируемата част от жилището. Същото важи и за самия УПИ , тъй като безспорно по силата на СИО , длъжникът жалбоподател притежава 1/ 2 ид.ч. от него и тази идеална част може да бъде предмет на принудителното изпълнение.

Съгласно разяснението по т.1 ТР № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС , насочването на изпълнението се обжалва , когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост / пълна или частична / , като съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имуществения обект за събирането на предявеното вземане. Ако с жалбата се иска отменянето на – запор , 4 възбрана , опис , оценка , назначаване на пазач, , насочване на продан и др., съдът се произнася по тези искания, само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Пояснено е още, че в хипотезата на насочване на изпълнение върху несеквестируемо жилище , възбраната , описа и назначаването на длъжника / или на лице от неговото домакинство за пазач / не са действия, които да са несъвместими с несеквестируемостта, тъй като с тях не се засяга социалната цел на забраната по чл. 444 т.7 ГПК.

В случая от анализа на доказателствата следва да се приеме , че построената в процесния имот жилищна сграда е частично несеквестируема , поради което насочването на публичната продан по отношение на цялата жилища сграда е незаконосъобразно.По отношение на тази жилищна сграда принудително изпълнение за удоволетворяване на вземнето на взискателя , може да бъде насочено само по отношение на секвестируемата част. След отмяна на изпълнителното действие в тази му част, ЧСИ следва да прецени отново предпоставките на закона за секвестируемост и ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му определени с Наредба на МС , само надвишаващата част от него да бъде продадена, ако са налице условията на чл. 39 ал.2 ЗС.