Определение № 3822 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3822 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502833 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. А. И., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Г., против Определение № 4999 от 11.04.2025 г. постановено по гр.д.№ 18029 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, VII гр.с., с което:

ИЗМЕНЯ Определение № 1486/02.02.2025 г., постановено по гр. д. № 18029/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА сумата, с която П. А. И., ЕГН: **********, е осъден да заплати на Б. Й. Д. (погрешно посочен Д.), ЕГН: **********, разноски при прекратяване на производството от сумата в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) на сумата в размер на 1125 лева (хиляда сто двадесет и пет лева).

ИЗМЕНЯ Определение № 1486/02.02.2025 г., постановено по гр. д. № 18029/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА сумата, с която П. А. И., ЕГН: **********, е осъден да заплати на С. Б. Д. (погрешно посочена Д.), ЕГН: **********, разноски при прекратяване на производството от сумата в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) на сумата в размер на 1125 лева (хиляда сто двадесет и пет лева).

1

Частният жалбоподател релевира оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Оспорва отговорността си за заплащане на сторените разноски от Б. Й. Д. и С. Б. Д.. Твърди, че съдът е приложил различни критерии по отношение на страните по делото като е приел задължението му да извърши проверка в Имотния регистър и да установи разпоредителната сделка с имота, но нарушението на нормата на чл.33 ЗС е приел за ирелевантно. Поддържа доводи за нарушение на чл. 33 ЗС от Б. Й. Д. и С. Б. Д., с което оспорва задължението си за заплащането на разноски.

Излага съображения за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като твърди, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, процесуалната защита на всеки от ответниците се изразява с депозирането на отговор по чл.131 ГПК като усилията и времето за изготвянето им били минимални. Твърди за стремежа им да генерират разноски. Посочва, че двамата ответници са в родствена връзка помежду си и с идентични интереси и позиция в конкретния спор, депозирали са два идентични отговора от двама процесуални представители от една кантора. В заключение намира, че не следва да носи отговорност за сторените разноски от посочените ответници, тъй като са дали повод за насочване на иска срещу тях. В случай, че следва да понесе тежестта за разноските, моли същите да бъдат определени в справедлив размер. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и да постанови, че ищецът не дължи разноски на Б. Й. Д. и С. Б. Д., алтернативно – да се присъдят разноски в по – малък размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на спора и извършените от процесуалните представители действия.

Постъпил е отговор на частната жалба от Б. Й. Д., чрез пълномощника адвокат К., с който взема становище за нейната неоснователност. Намира за неправилни оплакванията, че подаденият отговор на исковата молба е ненужен. Посочва извършените действия по делото и намира за неоснователен доводът за стремежа да се генерират разноски. Позовава се на правото на договаряне и избор на процесуален представител. Споделя изводите на районния съд, че ищецът е дал повод за завеждане на делото по отношение на ищците. Оспорва доводите за нарушение на чл.33 ЗС.

Обжалваното определение се сочи като правилно и законосъобразно.

2

Искането към въззивния съд е да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение.

Подаден е отговор на частната жалба от С. Б. Д., чрез пълномощника адвокат А., в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че нормата на чл.33 ЗС не намира приложение в случая, както и че нейното нарушение е ирелевантно. Твърди се, че своевременната проверка от ищеца в имотния регистър би послужила да предяви иска си срещу надлежния ответник. Посочва се, че подаването на исковата молба срещу С. Б. Д. е довело до извършването на разноските за процесуално представителство по делото.

Предоставя се на преценката на съда дали разноските са необходими и разумни, които са заплатени за инициираното производство от ищеца съгласно договор за правна защита и съдействие. Моли да се остави частната жалба без уважение и да се потвърди обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. А.

И. против С. И. П., Б. Й. Д. и С. Б. Д. иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на съсобствен недвижим имот.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба от Б. Й. Д., чрез пълномощника адвокат Е. К.. Депозиран е и писмен отговор от ответника С.

Б. Д., чрез пълномощника адвокат Р. А.. Всеки от посочените ответници е заявил становище, че двамата са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от съсобствения имот с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 04.10.2021 г. и не притежават процесуална легитимация по иска за делба. Предвид изложеното са поискали да се прекрати производството по отношение на тях и да им се присъдят направените разноски.

3

С молба по делото ищецът е оттеглил предявения иск за делба против ответниците Б. Й. Д. и С. Б. Д..

Всеки от ответниците с молба по делото е взел становище за прекратяване на производството и е поддържал искането си за присъждането на сторените разноски по договор за правна защита и съдействие.

С Определение № 1486/02.02.2025 г. по гр. д. № 18029/2024 г. първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл.232 ГПК по отношение на втория и третия ответник, както и е осъдил П. А. И. да заплати на всеки от посочените ответници сумата в размер на 1500 лева – разноски при прекратяване на производството.

С молба на осн.чл.248 ГПК ищецът е поискал да се измени Определение № 1486/02.02.2025 г. в частта за разноските като се отхвърли искането за присъждане на разноски или същите да бъдат уважени в по-малък размер.

С Определение № 4999 от 11.04.2025 г. районният съд е изменил Определение № 1486/02.02.2025 г. в частта за разноските като е намалил присъдените разноски на всеки от ответниците от 1 500 лева на 1 125 лева – съставляващи 3/4 от договорената сума.

След преценка на атакуваното определение, предвид оплакванията в частната жалба и съображенията на страните по делото, съдът намира следното:

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. По отношение на производството за делба в съдебната практика безспорно се приема, че когато искът е отхвърлен или производството е прекратено като недопустимо, ответникът, оспорил иска, има право на разноски за процесуално представителство съобразно общите правила на чл. 78 ГПК и такива разноски могат да бъдат присъдени ( в този смисъл Определение № 45 от 27.02.2018 г. по ч. гр. д. № 466/2018 г. на ВКС, I-во г. о.; Определение № 50/12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 71/2018 г. на I-во г. о.).

В разглеждания случай ответниците Б. Й. Д. и С. Б. Д. са били конституирани като страна в процеса преди прекратяване на делото, което е наложило да организират защитата си с оглед дадените им от съда указания за 4 подаване на отговор по чл.131 от ГПК, наложило и направата на разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното съдът намира, че след като всеки от ответниците е сторил разноски в делбеното производство, а след това ищецът е оттеглил иска си и е прекратено производството по отношение на същите, за тези ответници е възникнало правото да бъдат обезщетени за сторените разноски за защита против насочения срещу тях иск за делба.

Основанието за прекратяване е без правно значение. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Предпоставките за уважаване на искането са две - съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени разноски в производството (определение № 696/20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 403/2012 г., ВКС, І г. о. и определение № 857/20.12.2012 г. по ч. т. д. № 815/2012 г., ВКС, І т. о.). Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да направи такива.

Предвид изложеното, твърдяното от частния жалбоподател нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗС е без правно значение при определяне на отговорността му да понесе сторените от ответниците разноски за инициираното срещу тях делбено производство.

Ето защо на ответниците Б. Й. Д. и С. Б. Д. се сле два присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на осн.чл.78, ал.4 от ГПК.

По отношение на размера на разноските за адвокатско възнаграждение предвид релевираното възражение за прекомерност на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав на ПдОС счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на всеки от ответниците от по 1125 лева са завишени спрямо фактическата и правната сложност на делото, предвид осъществената по вид и обем работа от процесуалните представители.

В постоянната съдебна практика на ВКС се приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема 5 на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, като преценката на съда е самостоятелна и конкретна. Правомощието на съда в тази връзка е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Ако в резултат на извършената преценка съдът установи несъответствие между размера на възнаграждението и положения труд при защитата и упражняването на процесуални права, съдът намалява размера на договорения адвокатски хонорар, а размерите на адвокатските възнаграждения определени в НМРАВ № 1/2004 г. могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда /решение на СЕС по дело С-438/22/. ( в този смисъл Определение № 220 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2024 г., III г. о., ГК.).

В разглеждания случай при отчитане на фактическата и правна сложност на производството, вида и обема на извършената работа от процесуалните представители при защита на ответниците срещу предявения иск, ограничаваща се до подаване на отговор на исковата молба с доводи за липсата на процесуална легитимация, съдебният състав намира, че възнаграждението от 1125 лева е прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да се намали на 400 лева за всеки от ответниците, която сума представлява справедлив размер на възнаграждението.

Ето защо, обжалваното определението следва да се отмени за разликата над 400 лева до присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 1125лева за всеки от ответниците, а в останалата си част да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4999 от 11.04.2025 г. постановено по гр.д.№ 18029/ 2024 г. на Районен съд Пловдив, V I I гр.с., В ЧАСТТА, с която е изменено Определение № 1486/02.02.2025 г., постановено по гр. д. № 18029/2024 г. на Районен съд Пловдив, в частта за разноските, които П. А. И., ЕГН: **********, е осъден да заплати на Б. Й. Д. (погрешно посочен Д.), ЕГН: