Определение № 130 от 16.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Пазарджик, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20265200500140 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите във връзка с чл.15 и чл.121 от Граждански процесуален кодекс.

С определение на РС Пазарджик от 1.12.2026 година , постановено по гр.д.№ 4461 по описа на РС Пазарджик е прекратено , на основание чл. 15, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС производството по гр. д.№ 4461 по описа за 2024 година на Районен съд– Пазарджик.

Изпратено е делото на компетентния съд – Административен съд Пазарджик.

Така постановеното определение е обжалвано от ищеца в производството

Н. А..Излага оплаквания за незаконосъобразност на определението ,като сочи,че иска е насочен срещу конкретни физически лица , а не срещу държаната или срещу ГДИН, поради което производството следва да се разгледа от граждански съд.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от А. Ч. и С. Б..Излагат се подробни съображения за правилността на обжалваното определение.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:

Частната жалба е допустима ,като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице ,в установения в закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. А. против А. Ч. и С. Б..

Излагат се обстоятелства ,че двамата ответници ,като надзиратели в затвора, в който ищецът изтърпява наказанията си ,при и по повод изпълнение 1 на служебните си задължения , са предприели и извършили действия ,с които са му причинили неимуществени вреди.Оценява тези вреди на 500 лева и сам квалифицира иска , като такъв с правно основание чл.45 от ЗЗД.

След отстраняване нередовности на исковата молба , освобождаване на ищеца от такси и разноски и предоставяне на правна помощ , съдът е разменил книжа.

От двамата ответници са постъпили писмени отговори ,в които оспорват иска по основание ,твърдейки ,че не са извършили , приписаните им в исковата молба действия.

Проведени са и съдебни заседания и са събирани доказателства.

В съдебно заседание на 1.12.2025 година , съдът е постановил обжалваното определение.Приел е ,че делото не му е подсъдно и в съответствие чл.14 ал.2 от ГПК следва производството да бъде прекратено и делото изпратено за разглеждане на компетентния Административен съд.

Първоинстанционният съд се е позовал на т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,като обсъдил и разпоредбите на чл.101 ал.1 от ЗДСл и чл.284 от ЗИНЗС.

Цитирана е съдебна практика.

Въззивната инстанция изцяло се присъединява към съображенията на пъвоинстанционния съд.

Безспорно при съобразяване нормата на чл.19, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ,лицата, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, са държавни служители.

Ответниците – физически лица са надзиратели в затвора и именно в това си качество ,според ищеца, са предприели увреждащите го действия , описани в исковата молба.

Имуществената им отговорност се реализира по реда на Закон за държавния служител .

Съгласно чл.101, ал.1 ЗДСл, държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Държавата отговаря солидарно с причинилия ги държавен служител.

Когато става въпрос за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, има специален текст за отговорността на държавата – чл.284, ал.1 ЗИНЗС. Тези искове се разглеждат по реда на Глава 11 от АПК, според нарочната разпоредба на чл.285, ал.1 .

Отговорността на надзирателите в затвора,които са държавни служители 2 не може да бъде ангажирана по реда на чл.45 от ЗЗД , тъй като има предвиден специален ред ,който изключва приложението на общия.

Отговорността по чл.101, ал.1 ЗДСл е специална спрямо общата отговорност по чл.45 ЗЗД.

В разпоредбата на чл.101, ал.2 ЗДСл е предвидено по искове за вреди по чл.101, ал.1 ЗДСЛ и чл.284 ЗИНЗС солидарна отговорност на надзирателя и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това не изключва възможността за предявяване на тези искове и поотделно, т. е. може да бъде предявен иск само срещу надзирателя на затвора.

Компетентни да разглеждат исковете по чл.284 ЗИНЗС според изричната разпоредба на чл.285, ал.1 от същия закон са административните съдилища и когато се претендира солидарна отговорност между държавата и държавния служител ,подсъдността следва да е същата – на административните съдилища. Няма причини за различна подсъдност и когато искът за вреди по чл.101, ал.1 ЗДСл е насочен само срещу надзирателя на затвора.

По изложените съображения , възприети и от първоинстанционния съд , въззивната инстанция намира постановеното определение за правилно.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Пазарджик от 1.12.2026 година , постановено по гр.д.№ 4461 по описа на РС Пазарджик, с което е прекратено , на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС производството по гр. д. №4461 по описа за 2024 година на Районен съд– Пазарджик и делото изпратено на компетентния съд – Административен съд Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3