Решение № 311 от 23.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Велико Търново, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500323 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.

С Решение № 107/28.02.2023 г. по Гр. д. № 1230/2022г. на РС – Горна Оряховица, първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателят „С. БГ 2014“ ЕООД да заплати на "Т. 2017" ЕООД, с ЕИК ..., гр. ..., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД - сумата от 2021,45 лв., представляваща обща стойност на извършени услуги за пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил, по фактури, издадени в периода 09.02.2022 г. – 30.03.2022г., ведно със законна лихва върху тази сума от 16.05.2022 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 41,98 лв., представляваща законна лихва върху всяка неизплатената сума по трите фактури, считано от деня на нейното издаване до 16.05.2022г. датата на предявяване в съда на молба за налагане на обезпечителна мярка.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника „С. БГ 2014“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. А. Ч. от ВТАК, с която обжалват същото изцяло. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради несъобразяването изводите на съда с доказателствата по делото – отрича между страните да са съществували договорни отношения с предмета, посочен в обжалвания акт. Излага съображения за наличието на допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, свързано със събирането на доказателства – позоваване на ССчЕ на несъбрани по делото материали. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

1

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна „Т. 2017“ ЕООД, чрез пълномощника й, в който се заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Оспорва твърденията, че ССчЕ е ползвала само документи от счетоводството на ищеца. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, претендира разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е предявен от "Т. 2017" ЕООД, с ЕИК ..., гр. ... против ответника „С. БГ 2015“ ЕООД с ЕИК: ..., с. ... осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 2 021,45 лв. обща стойност на извършени услуги за пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил, по фактури, издадени в периода 09.02.2022 г. – 30.03.2022г., , ведно със законна лихва, както и сума в размер на 41,98 лв., представляваща законна лихва върху всяка неизплатената сума по фактура, считано от деня на нейното издаване до датата на предявяване в съда на молба за налагане на обезпечителна мярка. В исковата молба се твърди, че страните са в търговски взаимоотношения въз основа на сключен договор от 2020 г., по силата на който са осъществяване множество сделки за услуги - пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил, предоставяни от „Т. 2017“ ЕООД на ответното дружество. Признава, че ответникът е заплащал фактурираните услуги до края на месец юни 2021 г., но не заплатил тези за периода 31.07.2021г.-31.12.2021г.

Ответникът „С. БГ 2015“ ЕООД оспорва твърденията на ищеца за трайни търговски отношения, вкл. в процесния период да му е оказвана услуга по пране, гладене и сушене, съответно да дължи нейното заплащане.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд и възраженията на жалбоподателя за несъответствие със събраните доказателства са неоснователни. Ищецът по делото още с исковата молба е представил Дневник на покупките на 2 дружеството- ответник „С. БГ 2015“ ЕООД за месеците февруари, март и април 2022г., от които е видно, фактурите за процесните услуги са отразени от ответника, съответно следва да е извършен и разчет с бюджета – приспадане на данъчен кредит ЗДДС. Вещото лице, на което е възложено изготвянето на съдебно- счетоводна експертиза след запознаване и със счетоводството на ответника не е получило достъп до него, поради което са налице предпоставките само на това основание да се приемат за доказани неизгодните за него факти – че е възлагал поръчките и ползвал услугите в посочения обем съгласно чл.190, ал.2 вр. с чл.161 от ГПК. Въпреки липсата на съдействие от страна на ответника, чрез съдебно удостоверение, вещото лице е получило достъп до декларациите пред НАП, както и хронологичен регистър на „С. БГ 2015“ ЕООД за 2022г., справка за задължения към партньори от същото дружество, въз основа на което е установило, че процесните фактури са осчетоводени както от издателя, така и от клиента в счетоводствата им, сделките са декларирани по ЗДДС и няма постъпили плащания по тези фактури. Самото заключение не е оспорено от ответника.

Правилно съдът е приел, че е установено наличието на договорна връзка, чиито основни елементи са отразени във представените по делото фактури услугата е индивидуализирана по вид /пране, сушене, гладене/, единична цена и количество. Съгласието е установено от включването на процесните фактури в дневниците за продажби/покупки и на двете дружества и ползването на данъчен кредит по тях от ответника. Изпълнението от страна на ищеца – извършването на услугата също е установено, както от приемане на фактурите/ съставени след услугата, така и от свидетелските показания.

Предмет на делото е предявен главен иск с правно основание с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чието уважаване е предпоставено от успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за изработка, имащ за предмет описаната в процесните фактури услуга, че е изпълнил уговорената услуга, че трудовия резултат от нея е приет от ответника и че е настъпила изсикуемостта на вземането му за нейната цена респ. че възложителя е в забава, за което дължи мораторна лихва.

Предявените искове са процесуално допустими, а по същество правилно уважени като основателни.

Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на установената от този съд и възприета изцяло от въззивният съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд за неоснователност на предявения иск по чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, които мотиви са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и към които въззивният съд препраща на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Процесният договор е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден и не се изисква писмена форма за действителност. Съвкупният анализ на доказателствата по делото обоснова извод, че между страните е съществувало 3 валидно правоотношение по договор за предоставяне на услуга, имащ типичните белези на договор за изработка, като сделката е търговска, доколкото е сключена между търговски субекти и е свързана с упражняваното от тях занятие /чл. 286 ал. 1ТЗ/, като по нея ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът на възложител на договорената услуга.

Съществените елементи на тази договорна връзка са също безспорно установени, както бе посочено по-горе, както и надлежното изпълнение от страна на изпълнителя и приемането на работата от страна на възложителя. За последния е възникнало задължение по чл. 266 ЗЗД да заплати договореното възнаграждение, което не е сторено и е изпаднал в забава. Дължими са както главницата, така и присъдените лихви от падежа на всяка от фактурите до предявяване на претенциите.

В обобщение, обжалваното първоинстанционно съдебно решение и крайните изводи на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и действащата нормативна уредба, поради което решението не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Предвид съвпадение във фактическите и правни изводи на въззивната и първата инстанция въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Изходът на спора и нормата на чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК обоснова основателност на претенцията на въззиваемата страна „Т. 2017“ ЕООД за присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение/ в доказан размер от 450лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 пр.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 107/28.02.2023 г., постановено по Гр.д. № 1230/2022 г. по описа на РС Горна Оряховица.

ОСЪЖДА „С. БГ 2015“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. ..., представлявано от управителя Н.М.У. ДА ЗАПЛАТИ на „Т. 2017“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., представлявано от управител В.И.В. СУМАТА 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.

На основание чл. 280, ал. 3 т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5