Определение № 26776 от 23.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26776 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110120430 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. С. К. срещу Це*, с която се иска отмяна (обезсилване) на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 97, том X, дело № 1940/1997 г. от 09.06.1997 г. и на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 177, рег. № 6531, дело № 314/2017 г. от 27.06.2017 г., вписан в Службата по вписванията под № 152, том XLII, дело № 29192/27.06.2017 г.

В исковата молба са изложени твърдения за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, но изрично се сочи от А. С. К., че тези твърдения са заявени единствено, за да обосноват правния интерес на искането му за отмяна на констативните нотариални актове, но не и за предявяване на иск за собственост срещу ответника. Ищецът иска само обезсилване на нотариалните актове.

След проверка по реда на чл. 130 ГПК, съдът намира, че предявеното от ищеца искане се явява недопустимо.

Константна е съдебната практика по въпроса, свързан с допустимостта на самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост. Безпротиворечиво и еднозначно се приема, че самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален е недопустим, тъй като отмяната или изменението на констативен нотариален акт са уредени от закона като последица от уважаване на предявения от собственика иск за защита на засегнатото или застрашеното от акта право на собственост.

Законът не допуска предявяването на самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт. В този смисъл са Решение № 172 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., Решение № 299 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 587/2012 г., II г. о., Решение № 24 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2019 г., I г. о. и др. Така и Определение № 183 от 02.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3152/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 68 от 26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 732/2019 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 559 от 05.12.2011 г. по ч. гр. д. № 499/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 109 от 10.02.2015 г. по ч. гр. д. № 6427/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.

Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК (в развитие на приетото с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г. на ВС, ОСГК), с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков 1 път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на претендиращият правото на собственост е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. В Решение № 49 от 18.05.2018г. по гр. д. № 1957/2017г. по описа на ВКС, II ГО, е разяснено, че разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право, при което се касае се не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт /Р № 138/21.05.2015 г. по гр. д. № 799/12 г. на ВКС, ІІ г.о./.

В настоящия случай ищецът не предявява самостоятелен иск за материалното право на собственост, с който да се признае, че е собственик на имота по констативните нотариални актове, като това изрично се подчертава и в исковата молба, а претендира единствено отмяна (обезсилване) на нотариалните актове, което е недопустимо съобразно горецитираната съдебна практика. Ето защо, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК, като производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 228185/16.07.2026 г., подадена от А. С. К. срещу Це* и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 20430/2026 г. по описа на СРС, 27 състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от определението.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2