Решение № 6920 от 13.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6920 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100508120 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 20091643 от 22.05.2023 г. на СРС, 53 състав по гр. д. № 40994/2020 г., са уважени предявените кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от С. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, действаща чрез процесуалния си представител адв. В. В. О. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу ЗК „ЛИ.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, като ответникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 577,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от 23.11.2019 г. в гр. София, причинено по вина на водача на лек автомобил " Фиат", модел "Пунто" с ДК № *******, за който е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 29.05.2020 год. до окончателното й заплащане. Ответникът е осъден да заплати и сума в размер на 500 лева, представляваща направени разноски в производството по делото и сума в размер на 360 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. С Определение № 20093890/13.06.2023 год. по молба по реда на чл.248 ГПК, подадена от ищеца е допълнено решението в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати още 50 лева, направени разноски и 120 лева адвокатско възнаграждение.

В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ответното дружество, с което оспорва 1 първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Основното възражение, направено от въззивника е за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат. Въззивникът смята, че първоинстанционния съд банкетно е приел, че не са налице достатъчно данни, обосноваващи поведение на пострадалия ищец, което е в нарушение на правилата за движение, установени за пешеходците. Препраща към заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ и изчисления относно точното място на настъпване на ПТП и движението на ищеца, с които безсъмнено се доказва поведение в противоречие с разпоредбата на чл.113 от ЗДвП. Позовава се и на дело, водено между страните относно заплащане на сума за претърпени неимуществени вреди, където е отчетено съпричиняване в размер на 30 %. Моли съда да отмени решението за сумата над 404,36 лева, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените срещу дружеството искове над този размер.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищеца е подал отговор на въззивната жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като недоказана и неоснователна. Твърди, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви конкретни оплаквания, както и не сочи конкретни допуснати нарушения на закона от първоинстанционния съд. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. Н. срещу ЗД „ЛИ.“.

Ищеца иска да се постанови решение, с което на основание чл.432 КЗ да се осъди ответника да заплати в негова полза обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 577,66 лева. Тези имуществени вреди представляват извършени разходи във връзка с проведения лечебен възстановителен процес от ищеца заради получени физически увреждания, в резултат на ПТП, причинено от водача на л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. № *******.

Основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 23.11.2019 год. около 14 часа, в гр. София, З.Т., водач на л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. № *******, движещ се по ул. „Дечко Йорданов“ с посока на движение от ул. „Родопски извор“ към ул.

2

„Дойран“ е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което ищеца е паднал и е получил телесни увреждания. Водачът на лекия автомобил е с действаща и към момента на застрахователното събитие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на Застрахователна полица № BG22/119003197006, издадена от ответното дружество. За настъпване на ПТП е съставен Констативен протокол №К-697/23.11.2019 год. по описа на СДВР.

Ответникът ЗД „ЛИ.“ в законоустановения срок оспорва исковете, както по основание, така и по размер, възразявайки че: обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП са други – пресичането е осъществено не при спокоен ход на ищцата и не на продължение на тротоара, а значително след кръстовището, на което същата твърди да е пресичала; настъпването на ПТП-то е по причина на ищцата, предприела внезапно и бързо пресичане на пътното платно на необозначено за пресичане от пешеходци място, което правило удара непредотвратим за застрахования при него водач; не са причинени твърдяните вреди и не е налице причинна връзка на ПТП-то с твърдените от нея вреди, обезщетението за които е и завишено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходката, което да е допринесло за настъпване на вредите.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва гражданския съд досежно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК.

Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. Наличието на акт по чл. 300 ГПК не препятства 3 възможността за разглеждане на въпроса за наличието или липсата на съпричиняващо поведение на пострадалата в рамките на настоящето производство. (ТР № 5/05.04.2006 г. по гр. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во Т. О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ТК, І-во Т. О.;

Решение № 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т. О., Решение № 260332 от 25.01.2022 г. на СГС по гр. д. № 9678/2018 г.).

При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се има предвид, че намаляване на дължимото се обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обвързано от релевиране на приноса на пострадалия по надлежния ред от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и от доказването му по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване. Такова възражение е наведено и се поддържа от ответната страна като защитно средство с цел намаляване на отговорността му.

Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането и вредоносния резултат.

Необходимо е пострадалото лице чрез свои действия или бездействия да е спомогнало настъпването на увреждащото действие, като е ирелевантно обстоятелството дали лицето е действало виновно или не, ако обективно увреждането е настъпило в резултат и от неговите действия или бездействия. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е имал поведение, съобразено с правилата за движение, приложими към пешеходците.

Възражението за съпричиняване е винаги защитно възражение на ответника срещу предявения иск от категорията на правонамаляващите, като от според избраната от страната линия на защита такова възражение може да бъде наведено в производството с въвеждането на твърдения за конкретно противоправно поведение на насрещната страна, допринесло по обективен начин за настъпване на вредите. В този смисъл е и задължителната практика на ВС и ВКС (ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС), както и постоянната практика на ВКС (решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.

4 о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д.

№ 540/12 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о.), съгласно която за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, в случая - ответника. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.