Решение № 375 от 06.12.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1117/2022
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 06.12.2022
- Състав
- Калин Калпакчиев, Весислава Иванова, Величка Цанова
Цитирани разпоредби
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11, ал. 3, предл. I · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 375 гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Калин Калпакчиев
Членове:
Весислава Иванова
Величка Цанова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601117 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия С. В. С. срещу Присъда № 15 от 2.6.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 17/22 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС), Наказателно отделение, 7. първоинстанционен състав. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, предл. 1., вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НК – за това, че на 21.3.2020 г., около 9:25 ч. в гр.
Долна баня, област София, на ул.“ Търговска“, пред № 1, при управление на лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), движейки се с превишена скорост от 97 км/ч., в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на К. Д. А., управлявал лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ - и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски. С присъдата е постановено веществените доказателства (автомобилите и ключовете за тях) да се върнат след приключване на делото, а дотогава – да се пазят за нуждите на съдопроизводството.
С въззивната жалба се изразява недоволство от осъдителния изход на делото, като се твърди, че присъдата е неправилна, той като е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при наличието на противоречиви доказателства. В допълнението към възззивната жалба поддържаната теза е развита с довод за негодност на протокола за оглед, който пък е залегнал в основата на комплексната автотехническа и медицинска експертиза (КМАТЕ), кредитирана от съда и обосновала решаващите му изводи за виновност на подсъдимия. Защитникът счита, че съдът неправилно отказал да назначи повторна 1 експертиза, която да съобрази показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, съгласно които, противно на отразеното в протокола, не е имало спирачни следи на местопроизшествието. Наведени са възражения и досежно изчислението на скоростта на автомобила, управляван от починалия в насока на това, че експертите приели спиране и плавно потегляне на същия, за каквото движение обаче нямало данни, тъй като от показанията на свидетеля К. се установявало, че автомобилът въобще не бил спирал на паркинга, от който излязъл. Твърди се още, че съдът неправилно отказал разпит М. Н., чието изслушване като свидетел било поискано с оглед факта, че бил пристигнал първи на място и запазил местопроизшествието.
Срещу жалбата не са постъпили възражения по реда на чл. 322 НПК.
Поискано е назначаването на повторна КМАТЕ с участието и на физик. Отправено е доказателствено искане и за разпит на М. К. Н. като свидетел.
В резултат на осъществената по доводите и пълна служебна проверка въззивният съд е приел с определението си по чл. 327 НПК, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допускането на повторна КМАТЕ, тъй като не са налице предвидените в закона основания за това. До разпит е допуснат като свидетел поискания от защитата, а по служебна преценка е допуснат преразпит на изслушания в първата инстанция свидетел Е. Н. К. за изясняване на допълнителни обстоятелства, относими към доказателствения предмет.
В проведеното публично съдебно заседание на 24.11.2022 г. е проведен разпит на двамата свидетели и не е допуснато събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения прокурор Х. от САП заема позиция за неоснователност на въззивната жалба. Счита присъдата за обективна, а санкцията за справедлива. Според представителя на държавното обвинение в жалбата не били посочени конкретни нарушения в дейността на първия съд. Прокурорът намира претенцията за оправдаването на подсъдимия за напълно лишена от основание с оглед факта, че причината за настъпилия вредоносен резултат била превишената скорост, с която е управлявал автомобила. Пледира за цялостно потвърждаване на присъдата.
Повереникът на частните обвинители К. П. А. и Г. К. А. – адвокат А. В., също поддържа становище за правилност на присъдата и пледира за потвърждаването й.
Защитникът на подсъдимия С. – адвокат И. А., пледира за отмяна на присъдата и постановяването на нова, оправдателна такава. Счита, че изготвената КМАТЕ, върху която се основава осъдителният изход на делото, е боравила с некоректни данни от „оскъдния“ протокол за оглед. Отбелязва, че не е бил иззет и записа, обхващащ част от движението на автомобила на починалия.
Изразявайки личната си позиция, подсъдимият моли да бъде „необвиняем“, а в предоставената му последна дума – да бъде признат за невинен.
След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно следствие, събирайки възможните доказателствени материали за разкриване на обективната истина по делото, в това число – и за проверка на всички релевирани от защитата съществени за доказателствения предмет възражения.
СОС е приел за изяснена фактологията след анализ на следните доказателства:
2 депозираните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Е. К. (и приобщените чрез прочитането им от досъдебното производство), М. Б., Г. С., Г. И., М. О., П. З. и А. М.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие с приложена към него скица, характеристика, справка за съдимост, справка от КАТ за водач; способите за събиране и проверка на доказателствения материал – заключенията на съдебномедицинската експертиза, комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съдебнохимическата експертиза; веществените доказателствени средства – фотоалбум и допълнителен фотоалбум.
Въз основа на изброените и след техния анализ първостепенният съд е възприел вярно относимата за доказателствения предмет фактология. След собствен анализ на събраните доказателствени материали, в това число и на тези в хода на въззивното съдебно следствие – показанията на свидетелите Н. и К. - въззивният съд на свой ред намери, че следва да възприеме за установени фактите по идентичен начин без да се налага внасянето на каквито и да е съществени корекции в тях. Така САС също споделя за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. В. С., роден на ******** г. в гр. София, е българин, български гражданин, с основно образование, безработен, женен. Той е неосъждан и е с добри характеристични данни. Правоспособен водач на МПС е от 2012 г., категория В и АМ, за което притежавал свидетелство за управление № 281630886, валидно до 6.7.2022 г. за стажа си като водач подсъдимият е бил санкциониран с административни наказания, налагани са му и принудителни административни мерки, сред които и временно отнемане на свидетелството.
На 21.3.2020 г., около 9:25 ч., подсъдимият управлявал лек автомобил „БМВ“, Х 5 с рег. № ********, в който бил сам. Придвижвал се по ул. „Търговска“ в гр. Долна Баня (област София), с посока на движение към изхода на града, към гр. Костенец. Подбраната от водача скорост на движение била около 97 км/ч. Пределно разрешената скорост в пътния участък – района на административен номер 1 - била 50 км/ч. Пътното платно било с широчина 7 метра, без пътна маркировка, предназначено за двупосочно движение. Пътният участък бил прав, с наклон от 1 градус и 12 минути, покрит с гладък асфалт без нарушения на повърхностния слой. От позицията си на водач подсъдимият разполагал с неограничена видимост, тъй като имал такава от 190 метра на разстояние от превозното средство пред и встрани от пътното платно. От дясната страна (по посока на движение на управлявания от подсъдимия автомобил) се намирали заведение, автомивка на самообслужване и бензиностанция „Круиз“.
Зад автомобила, управляван от подсъдимия С., на достатъчно за безопасността разстояние, се придвижвал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, управляван от свидетеля Г. И.. До водача, на предната дясна седалка, седял свидетелят Г. С..
По същото време, на разположения от дясната страна на пътя крайпътен обект – автомивка, се намирал автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ********, управляван от К. Д. А., който предприел навлизане по ул. „Търговска“ със скорост на движение от около 12 км/ч. Този водач не се огледал и не подсигурил предимството на автомобила, управляван от подсъдимия. В момента, когато А. излизал, автомобилът на подсъдимия се намирал на разстояние от 62,63 метра от изхода на крайпътния обект и подсъдимият обективно е могъл да го види. Той предприел аварийно спиране, виждайки навлизането на автомобила на А., но въпреки това настъпил удар между предната дясна част на управлявания от подсъдимия автомобил и задната лява странична част на автомобила (задна лява врата и калника на задно ляво колело), управляван от А.. Ударът е бил непредотвратим за подсъдимия, защото опасната зона при подбраната от него скорост на движение е била около 88 метра. Ударът би бил предотвратим, ако подсъдимият се е движил със скорост от 76, 45км/ч. и по-ниска.
3
Ударът не би настъпил и ако водачът А. не бе навлязъл по ул. „Търговска“ преди да изчака преминаването на автомобила, управляван от подсъдимия.
В резултат на значително по-голямата кинетична енергия на лекия автомобил БМВ, след сблъсъка автомобилът на А. бил отхвърлен напред и наляво (по посоката на огледа), като извършил сложно транслационно движение напред и наляво в посока изхода на града и ротационно движение в посока, обратна на часовниковата стрелка, след което се установил на отсрещната страна на улица „Търговска“, частично върху тротоарната площ, където бил установен по време на огледа.
Лекият автомобил БМВ оставил следи – спирачни и от завличане – с дължина 45 метра, фиксирани като две успоредни следи в скицата на протокола за оглед. След удара това превозно средство продължило движението си напред и наляво (отнесено към първоначалната му посока), изминало 68 метра, след което се установило в лявата част на пътното платно, с предница към изхода на града, където и било установено при огледа.
К. А. бил без предпазен колан. В автомобила му не се е отворил еърбег. В резултат на удара той получил тежка шийна травма (счупване на седми шиен прешлен), разкъсване на меките черепни обвивки челно вляво и кръвонасядания в околната зона, тежък мозъчен оток с вклиняване, последвани от оток на белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи, точкови кръвоизливи под серозите.
След настъпване на удара свидетелят Г. И. спрял управлявания от него автомобил между двата ударени автомобила и заедно със спътника си – свидетеля Г. С., отишли да видят какво е състоянието на подсъдимия, а после и на другия водач. Подсъдимият казал, че е добре и тримата се насочили към автомобила на К. А.. Видели, че лицето на последния било в кръв. Той също заявил, че е добре и че съжалявал за произшествието, за което бил виновен. В същото време в района на местопроизшествието преминавал свидетелят А. М., който е лекар по професия. Той прегледал пострадалия, който бил контактен, и установил комбинираната травма, като преценил състоянието му като животозастрашаващо и критично.
По същото време в района на местопроизшествието преминал и свидетелят М. Б., който сигнализирал на тел. 112 за катастрофата. Свидетелят изчакал идването на полицията, след което си тръгнал.
На подадения сигнал първи се отзовали автоконтрольорите Е. К. и П. З., които запазили местопроизшествието. По-късно, за да им окажат съдействие като обезопасят движението, към тях се присъединили свидетелят М. Н. и колегата му Й. Б..