Решение № 1635 от 04.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1635 гр. Варна , 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502512 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 53743/07.08.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез процесуален представител срещу Решение № 3205/16.07.2020г. по гр.д. № 17756/2019г. на ВРС, 7св., с което въззивникът е осъден да заплати на Я. Х. П., ЕГН ********** с адрес *** сумите, както следва: 1698лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. от 244часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 240,75лева, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане за отчетния период/ до 28.10.2019г., формирани по отчетни периоди, както следва: 186,28лева за периода 01.10-31.12.2016г. и обезщетение за забава в размер на 53,35лева; 128,21лева за периода 01.01-31.03.2017г. и обезщетение за забава в размер на 33,51лева; 115,99лева за периода 01.04-30.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 27,39лева; 97,68лева за периода 01.07-30.09.2017г. и обезщетение за забава в размер на 20,57лева; 109,89лева за периода 01.10-30.12.2017г. и обезщетение за забава в размер на 20,33лева; 138,90лева за периода 01.01-31.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 22,22лева; 138,89лева за периода 01.04-30.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на 18,71лева; 131,59лева за периода 01.07-30.09.2018г. и обезщетение за забава в размер на 14,37лева; 168,13лева за периода 01.10-31.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 14,06лева; 176,92лева за периода 01.01- 31.03.2019г. и 1 обезщетение за забава в размер на 10,37лева; 136,68лева за периода 01.04- 30.06.2019г. и обезщетение за забава в размер на 4,56лева; 168,84лева за периода 01.07- 30.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 1,31лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на същата е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. Същата е в съответствие и чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване на нощния с коефициент 1,143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.

В условията на евентуалност, ако се прецени, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 277.79лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.

/138.90лв. и 138.89 лв./,както и мораторна лихва за първо и второ тримесечие в общ размер на 40.93 лева/сбор от 22.22лв. и 18.71лева/ съгласно заключението на вещото лице.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

2

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован не се явява, чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.

№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент 1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество въззиваемия, редовно призован не се явява, чрез процесуалния си представител излага твърдения за неоснователност на въззивната жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Я. Х. П. срещу ОД на МВР гр.

Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва: главница от общо 1698лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен труд за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. от 244часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 240,75лева, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане за отчетния период/ до 28.10.2019г. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност мл.инспектор в Второ РУ при ОД на МВР Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди, че през същия период е положил и не са му заплатени общо 240.24 часа извънреден труд, след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143.

Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните си правоотношения с ищеца, за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.

Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на 3 положените от ищеца часове нощен труд.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства/кадрова справка-л.16 от дело/,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът – мл.инспектор Я. Х. П., през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е полагал труд на длъжност последно -ст.полицай в група „ООР“ сектор „ОП“ към Второ РУ при ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в МВР.

По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за ползвани болнични и платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период, извадки от протоколи за отчитане на работно време между 22.00 - 06.00 ч.времето на разположение, протоколи за положен труд от държавни служители работещи на смени, графици.

Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.. Видно от същото ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1712 часа общо, които не са преизчислявани с коефициент - 1.143. При преобразуването им с коефициент - 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до 1956 часа. Останали 4 незаплатени се общо 244 часа, като размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1698.00 лв .Размерът на мораторната лихва е общо 240,75лева.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията.

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в МВР и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго.

ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.