Решение № 1431 от 02.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1431 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария А. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300502866 по описа за 2024 година

Производство по чл. 436 и следв. във вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Образувано е по подадена от длъжника по изпълн. дело № *** Н. Р. К., ЕГН – ********** чрез процесуалния му представител адвокат И. Х. К. Жалба срещу Разпореждане от 03.09.2024 г. на ЧСИ К. П., с което постановен отказ по искането на К. / Молба вх. № 89 855 /16.08.2024 г. по описа на ЧСИ / за прекратяване на изпълнителното дело.

Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането e за неговата отмяна и връщане делото на ЧСИ с указания за неговото прекратяване.

Възражение по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило от първоначалния взискател по изпълнението – „ Е. България Топлофикация „ ЕАД. Становището е, че жалбата е неоснователна.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № 822 по чл. 436 ал. 3 от ГПК, според които жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване от тази страна действие на съдебен изпълнител / чл. 435 ал. 2 т.6, предл. второ от ГПК /, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Изпълн. дело № *** е образувано от взискател „ Е. България Топлофикация „ ЕАД за принудително събиране на установени с изпълнителни листове парични негови вземания към длъжник Е.С.Х., ЕГН – **********.

В хода на изпълнителното производство длъжницата е починала – на *** г.- като 1 разведена, без деца и без живи възходящи, оставила е брат Д.С.Х.. Последният е конституиран като длъжник, производството срещу него е впоследствие прекратено от ЧСИ поради представено от Х. съдебно удостоверение за вписан в особената книга на РСПловдив на *** г. негов Отказ от наследството на Е. Х.. След извършени от ЧСИ справки е установено, че като призовани към наследяване от следващ ред са роднините й по съребрена линия С. Р. К. и жалбоподателя Н. Р. К. – братя на покойната й майка С. Р. Х.. Същите са конституирани като длъжници, изпратени са им ПДИ, в които им е указано, че в случай че са приели наследството по опис или са се отказали от наследството да представят доказателства за това в двуседмичен срок. С. К. е представил съдебно удостоверение за вписан в особената книга на РС- Пловдив на *** г. Отказ от наследството на Е. Х. и производството срещу него е прекратено. Н. К. не е отговорил, поради което ЧСИ е предприел изпълнителни действия срещу негово имущество.

На 16.08.2024 г. Н. К. чрез упълномощения от него адвокат И. Х. К. е депозирал Молба вх. № 89 855/2024 г. за прекратяване на изпълнителното дело на две основания.

Първото – на основание чл. 488 ал. 1 т. 8 от ГПК с твърдения за настъпила перемпция с изтичане на две години, считано от 19.10.2017 г. - на която дата взискателят е поискал от ЧСИ действия по принудително изпълнение срещу Х., но същите не са осъществени, а насрочения за 30.04.2018 г. опис на движими вещи в дома й не е извършен. Освен това към тази дата, както и към датата 16.11.2018 г. - когато отново е поискан опис на движими вещи – отново неосъществен на датата на насрочването му – 28.01.2019 г., Х. вече е починала и като така не е съществувала възможността срещу нея да бъдат искани и извършвани валидни процесуални действия. Второто прекратително основание е неприемането от него на наследството на племенницата му Е. Х.. В тази насока поддържа, че ЧСИ не е изпълнил вменените му от закона задълженията да проведе производство по чл. 429 ал. 2 вр. чл. 51 от ЗН и конкретно, че отразеното в изпратената ПДИ задължение да представи доказателства да е приел наследството по опис или да се е отказал от наследството не изпълнява горните изисквания на закона. При това положение и тъй като липсват доказателства да е приел наследството, счита да се обсновава извод да не го е приел, макар да не е вписал отказ от наследство в особената книга на съда.

Същите основания за прекратяване на изпълн. дело по така изложените доводи се поддържат и в жалбата срещу постановеното от ЧСИ Разпореждане от 03.09.2024 г. – предмет на настоящата съдебна проверка, с което молбата на Н. К. за прекратяване на изпълнението е отказана.

Мотивите на ЧСИ за отказа са, че за прекъсване на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е меродавно единствено бездействието на взискателя, каквото в случая не е налице; че след като в дадения му двуседмичен срок - а и след това, Н. К. не е изпълнил задължението си да удостовери, че се е отказал от наследството на първоначалния длъжник Е. Х. чрез надлежно вписан отказ за това в особената книга на съда или че е приел наследството й по опис / за да отговаря само до размера на наследственото имущество / - каквито доказателства не се представят и понастоящем, то значи че той е приел наследството изцяло и отговаря за дълга на наследодателя и със собственото си имущество. Съответно, изпълнение на производство по чл. 429 ал. 2 от ГПК вр. чл. 51 от ЗН съдебният изпълнител не дължи, т.к. то се провежда само когато наследникът не е приел наследството.

В депозираното по чл. 436 от ГПК възражение взискателят Е. Б.

Топлофикация ЕАД е взел становище за неоснователност на жалбата само по първото наведено прекратително възражение – настъпила перемпция. Счита го за неоснователно, изброява по дати поисканите от него в периода от юли 2017 г. до август 2019 г. вкл. изпълнителни действия.

При така установеното от фактическа страна, във връзка с депозираните становища и възражения, съдът намира за неоснователна жалбата в частта й досежно твърдяното 2 перемиране на изпълнителното дело.

Съгласно трайно установената съдебна практика меродавно за срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е бездействието на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва течението на срока, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съответно неизвършването на някои от поисканите действия от съдебния изпълнител е без значение. Срокът се счита прекъснат от поискването на съответния способ за принудително изпълнение от взискателя, по време на извършване на конкретните действия, които изграждат този способ и до приключването им - без значение успешно или безуспешно. Прекъсването на срока отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа е по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл дължимите такси/ разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане. В този смисъл и разясненията, дадени с Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., че двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение – поради изчерпване на изпълнителните способи / успешно или безуспешно / или ако поисканите способи не могат да се реализират по вина на взискателя. В случая, от приложеното изпълнително дело се установява, че на 19.10.2027 г. и на 16.11.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши действия по принудително изпълнение срещу Х., последният е предприел действия, изграждащи съответните изпълнителни способи, но същите не са извършени поради ненадлежно връчване на последната на ППИ – т.е. не се установява конкретните поискани способи за изпълнение да не са осъществили поради виновно поведение на взискателя.

Действително, към тези дата Х. е била починала, но данни за настъпилата й смърт не е имало по делото, а взискателят е лице, което не разполага с достъп до регистрите за гражданското състояние на физическите лица, нито може да се снабдява с преписи от вписаните в тях актове - чл. 88а от ЗГР. Затова и това обстоятелство не може да произведе твърдяните от жалбоподателя неблагоприятни за взискателя правни последици във вр. с приложението на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, след като на последният не е била известна и не е могла да бъде известна настъпилата преди поискването на действията по принудителното изпълнение смърт на длъжницата Е. Х..

Съгласно чл. 429 ал. 2 от ГПК при смърт на длъжника в хода на изпълнителното производство издадения срещу него изпълнителен лист може да бъде изпълняван и срещу имуществото на неговите наследници, освен ако те установят че са се отказали от наследството или че са го приели по опис / изр. първо /. Съгласно изречение второ на разпоредбата, когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител му определя срока по чл. 51 от ЗН да заяви приема ли наследството или се отказва от него, като изявлението на наследника се съобщава на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗН ако наследниците не отговорят те губят правото да приемат наследството – което също подлежи на вписване в особената книга за това към съответния районен съд.

В случая, задължавайки наследника Н. К. да представи доказателства за отказ от наследството на покойната си племенница Е. Х. или за приемане на наследството й по опис, ЧСИ е изпълнил само разпоредбата на изречение първо от чл. 429 ал. 2 от ГПК. С оглед непостъпването на отговор, респ. на исканите доказателства от наследника, ЧСИ е следвало да му определи срок по чл. 51 от ЗН да заяви приема ли наследството или се отказва от него, като му укаже последиците, ако не отговори – че губи правото да го приеме.

Защото непредставянето на доказателства за отказ от наследството или за приемането му по опис не води до извод за приемане на наследството на Х. от наследника й Н. К. / както неправилно счита съдебният изпълнител /, няма данни и за извършени от К. действия по смисъла на чл. 4 9 ал. 2 от ЗН, несъмнено сочещи на мълчаливо приемане – настоящата жалба не е такова действие. Непредставянето на доказателства от страна на К. за отказ от 3 наследството или за приемането му по опис не обосновава и извод, че той се е отказал от наследството, респ. че не го е приел – както неоснователно се поддържа в жалбата. Такъв извод може да се обоснове едва след изпълнение от страна на съдебния изпълнител на производството по чл. 51 от ЗН, в хода на което К. – в определения му от ЧСИ срок, отговори да не приема наследството на Е. Х. и/или се отказва от него или не отговори които му изявления, респ. изгубването на правото да приеме наследството се изпратят от ЧСИ до съответния районен съд за надлежното им вписване. До разрешаването на този въпрос от страна на ЧСИ не следва да се извършват действия по принудително изпълнение срещу К..

С оглед изложеното неоснователна на настоящия етап се явява и жалбата на К. срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело срещу него на основание неприемане на наследството, оставено му от първоначалния длъжник Е. Х..

И съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълн. дело № *** Н. Р. К., ЕГН – ********** срещу постановеното по изпълнителното дело Разпореждане от 03.09.2024 г. на ЧСИ К. П., с което е постановен отказ по искането на К. / Молба вх. № 89 855 /16.08.2024 г. по описа на ЧСИ / за прекратяване на изпълнителното дело.

Връща делото на ЧСИ К. П., рег. № *** за извършване на по нататъшни действия по негово изпълн. дело № *** съгласно указанията, дадени в мотивната част на решението.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4