Определение № 127 от 03.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000138 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на Н. А. Р. и Г. А. И.-правоприемник и законен наследник на починалия ищец А. Г. А.,подадена чрез общия им пълномощник адв. П.

К.,против определение №870 от 16.12.2022 г.,постановено по т.д.№230/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с което производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на ИМ.

В частната жалба се поддържа,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се излагат конкретни съображения за обосноваване на това становище.Според частните жалбоподатели е неверен изводът на съда,че е извършено редовно оттегляне на ИМ,тъй като адв. С.,чрез когото е подадена молбата за оттегляне,не притежава представителна власт спрямо ищците и съответно не разполага с правомощията да оттегля ИМ.Изложени са и аргументи не е извършено от ищците оттегляне на пълномощията,дадени от тях на адв. П. К..И въз основа на поддържаните в частната жалба доводи е поискано да бъде отменено обжалваното определение и да се върне делото на ОСС.З. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-“Д.-О.З.“ЕАД-гр.С. с ЕИК *********-ответник в първоинстанционното производство.В законния едноседмичен срок от същия,чрез адв. К. Г.,е подаден писмен отговор на частната жалба,в който е изложено становището,че частната жалба е недопустима,поради което не следва да бъде разглеждана и евентуално-че е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.Излага и конкретни аргументи за обосноваване на всяко едно от тези две становище,заявени при 1 условията на евентуалност.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частните жалбоподатели,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК,а атакуваното с нея определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.Освен това,същата изхожда от процесуално легитимирана страна-от ищците в първоинстанционното производство, имащи правен интерес да обжалват конкретното определение.В този контекст следва да се уточни,че единият от ищците-А. Г.

А.,е бил починал към момента на подаване на частната жалба и затова не би могъл да бъде страна в настоящото производство,но с определение №138 от 28.02.2023 г.,постановено по т.д.№230/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,на мястото на починалия ищец е конституиран неговия единствен законен наследник-Г. А. И. и по настоящото дело има представено пълномощно,с което същият наследник предоставя правомощия на адв. К. /чрез която е подадена частната жалба/ да го представлява по първоинстанционното дело до приключването му във всички инстанции и заедно с това потвърждава всички извършени до момента на даване на пълномощното-06.01.2023 г. действия от адв. К.,включително и подадените от нея частни жалби.Предвид изложеното,настоящият съд счита,че Г. А.

И.,конституиран като правоприемник на починалия ищец А. Г. А.,има качеството на надлежен частен жалбоподател в настоящото производство и частната жалба следва да се счита за подадена и от негово име наред с ищцата Н. А. Р..

Ответникът по частната жалба-“Д.-О.З.“ЕАД-гр.С. с ЕИК *********,е направил възражение за недопустимост на същата,аргументирайки се с това,че адв. К.,чрез която е подадена частната жалба,е с оттеглени пълномощия.Този довод е неоснователен.По настоящото дело са представени пълномощни,дадени от частните жалбоподатели Н. Р. и Г.

И. на адв. П. К.,чрез която е подадена частната жалба,като с тези пълномощни освен,че се дават правомощия на адв. К. да представлява жалбоподателите по горното първоинстанционно дело до приключването му във всички инстанции,но още съдържат и волята на жалбоподателите за потвърждаване на всички извършени от адв. К. действия до момента на упълномощаването-06.01.2023 г.,включително и действията й по подадените чрез нея частни жалби.При това положение съдът приема,че адв. К. се легитимира като надлежен представител на частните жалбоподатели в настоящото производство и не са налице от нейна страна действия без представителна власт по повод на подадената чрез нея частна жалба.Освен това не е налице и твърдяното от ответника по частната жалба оттегляне на пълномощията на адв. К. по първоинстанционното дело,като аргументите си в тази насока съдът ще изложи по-долу,но тук следва да се подчертае,че дори и първоначално дадените от ищците на адв. К. пълномощия за упражняване на представителство спрямо тях по първоинстанционното дело да бяха оттеглени,то това не засяга наличието на 2 пълномощия същия адвокат да представлява ищците в производството по процесната частна жалба,тъй като те се базират на по-късно дадени пълномощни,за които не се твърди,а и няма данни да са оттеглени.

В заключение и въз основа на гореизложеното,въззивният съд счита процесната частна жалба за допустима и като такава тя подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е и основателна.Съображенията на настоящия състав на апелативния съд в тази насока са следните:

Т.д. №230/2022 г. по описа на ОС-С.З. е образувано въз основа на искова молба,подадена от Н. А. Р. с ЕГН ********** и А. Г. А. с ЕГН **********,чрез адв. П.

К.,срещу “Д.-О.З.“ЕАД-гр.С. с ЕИК *********,за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 26 000 лв.-частични искове от по 200 000 лв.,всяка от които суми представлява застрахователно обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат от смъртта на майка им А. Р. А.,настъпила вследствие на ПТП от 22.10.2021 г.

По същото дело е постъпила молба с вх.№12841 от 28.11.2022 г. от двамата ищци А.

А. и Н. Р.,чрез адв. П. С.,в която е заявено,че делото следва да бъде прекратено на основание чл.126,ал.1 от ГПК,тъй като преди него имало образувано друго дело със същия предмет и същите страни,а и поради факта,че „лицата,които са представлявали ищците,са действали без представителна власт“,предвид оттеглянето на пълномощията им,направено с декларации от 23.05.2022 г.На самостоятелно основание,в случай че не се приемат от съда горните доводи,е заявено от адв.С.,че прави от името на доверителите си оттегляне на иска по т.д.№230/2022 г. по описа на ОС-С.З..

С обжалваното определение №870 от 16.12.2022 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата от 28.11.2022 г.,като е приел,че ищците на основание чл.232 от ГПК оттеглят подадената от името на адв. П. К. искова молба,а наред с това е приел,че в случая адв. К. е извършила процесуални действия без представителна власт.По тези съображения съдът е счел за основателна подадената молба от 28.11.2022 г. и след като е отменил постановено преди това определение от 15.12.2022 г. за насрочване на делото в открито заседание,е прекратил производството по делото „поради извършени от адв. П. К. процесуални действия без представителна власт и оттегляне от ищците на предявения иск“.

Така постановеното определение за прекратяване на делото е предмет на обжалване с процесната частна жалба.Същото определение е неправилно.На първо място,неправилен е извода на съда за извършени от адв. К. действия без представителна власт поради оттегляне на дадените й от ищците пълномощия.Заедно с исковата молба,подадена от двамата ищци чрез адв. К.,са представени и две пълномощни за адв.К.,едното от които изхожда от ищцата Н. Р.,а другото-от ищеца А. А.,като с тези пълномощни са предоставени правомощия адв. К. да води от името на ищците „делото във връзка с настъпилото на 22.10.2021 г. ПТП,при което е загинала А. Р. А. и да ги представлява по същото дело до приключването му пред всички инстанции“.Двете пълномощни,учредяващи надлежна представителна власт на адв.

К. спрямо ищците по образуваното първоинстанционно дело,са с дата от 08.06.2022 г.В 3 последващата молба,подадена от ищците чрез адв. П. С.,е заявено,че ищците са оттеглили дадените на адв. К. пълномощия,като оттеглянето е било направено с декларации от 23.05.2022 г.,,копия от които са представени с молбата от 28.11.2022 г.Действително,по първоинстанционното дело са налице две декларации от 23.05.2022 г.,едната от които изхожда от ищцата Н. Р.,а другата от ищеца А. А. /починал по-късно на датата 16.12.2022 г./,като във всяка от тях се съдържа волеизявление на декларатора за оттегляне на всички пълномощия от всички адвокати и трети лица,извършвали представителна власт до момента на декларацията във връзка с получаване на обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди от смъртта на А. Р. А.,настъпила при ПТП от 22.10.2021 г.Във всяка от декларациите е изразено и желанието на деклариращия да бъде представляван занапред единствено от адв. П. С. от САК.Не може да се приеме обаче,че с тези декларации ищците са оттеглили учредената на адв. К. представителна власт,тъй като пълномощните на същата са от 08.06.2022 г.,както вече се отрази по-горе,а декларациите предхождат тези пълномощни и от текста им следва,че касаят извършени до датата на съставянето им упълномощавания.А и по принцип е обективно невъзможно оттеглянето на пълномощия преди те да бъдат учредени.По тези съображения е неправилен извода на първоинстанционния съд за извършени от адв. К. процесуални действия без представителна власт,съответно на което и неправилно делото е прекратено по причина-извършване на действия без представителна власт от адв. К..

Наред с горното,неправилно е приложено и другото основание за прекратяване на делото-оттегляне на ИМ от ищците по чл.232 от ГПК.Това е така,защото в случая волята на ищците за оттегляне на предявените искове не е надлежно упрежнена.Оттеглянето е заявено в горната молба чрез адв. П. С.,но същият не разполага с изрично упълномощаване за извършване на това процесуално действие от името на ищците.Такова упълномощаване изисква разпоредбата на чл.34,ал.3 от ГПК при оттегляне или отказ от иска,щом като се заявява чрез пълномощник.В случая това изискване не е спазено.В представените с посочената молба пълномощни на адв. С.,дадени му от ищците Н. Р. и А. А.,липсва изрично упълномощаване за оттегляне на предявените от тях искове по конкретното дело.Посочено е най-общо,че на адвоката се предоставят правата по чл.34 от ГПК по образуваните от името на упълномощителите дела,но няма изрично упълномощаване за извършване на процесуални действия по конкретното т.д.№230/2022 г. по описа на ОС-С.З.,нито пък изрично упълномощаване на оттегляне на исковете,предявени по същото дело от упълномощителите.При липсата на изискващото се от закона изрично упълномощаване адв.

С. с правото да оттегли процесната ИМ от името на ищците,това процесуално действие не е надлежно упражнено от името на ищците и затова производството по делото неправилно е прекратено на основание чл.232 от ГПК.

Предвид горните съображения се налага крайният извод,че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено,а делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на следващите се процесуални действия по него.

Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд-Пловдив 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №870 от 16.12.2022 г.,постановено по т.д.№230/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с което е прекратено производството по делото поради извършени от адв. П. К. процесуални действия без представителна власт и оттегляне от ищците на предявения иск.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-С.З. за продължаване на съответно следващите се съдопроизводствени действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________