Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 56 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 49/2026
Вид
Определение № 56
Подписан
20.01.2026
В сила
20.01.2026
Състав
Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Анелия Маринова Игнатова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. София, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600049 по описа за 2026 година

Въззивното производство по процедурата в Глава двадесет и втора от НПК е образувано вследствие на частна жалба, подадена на 30.06.2025 г. от служебния защитник на лишения от свобода А. Ш. А. – адв. М. Д., срещу протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 27.06.2025 г. (за което е изготвен протокол в Единната информационна система на съдилищата с рег. № 6690/29.12.2025 г., подписан с КЕП от председателя на състава и съдебния секретар), по ч.н.д. № 8458/2024 г., с което 4-ти състав на Софийски градски съд, НО, не е уважил молба за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване.

Доводите на частната жалба по същество представляват оплаквания за необоснованост на отказа, поради това че неучастието на А. Ш. А. в трудови, образователни, културни и спортни дейности е обусловено от поставени към него изисквания, като условие за предсрочно освобождаване, да научи български език и да се интегрира, които са житейски и правно несъстоятелни, тъй като лишеният от свобода не е в състояние сам да си организира езиков курс в затвора, а освен това интеграцията по принцип не е едностранен процес. Не е отчетено и обстоятелството, че дефицитите по регистрираните проблемни зони се дължат единствено на факта, многократно споменат в затворническата документация, че той не владее български език, което води до затруднена, а често и липсваща словесна комуникация между него и администрацията. Навеждат се и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, доколкото неприлагането на поощрителни мерки спрямо него и неучастието му в трудови, образователни, културни и спортни дейности и програми, когато те не са били достъпни за него, не може да бъде единствено основание за отказ съгласно чл. 439а, ал. 3 от НПК. Съответно се иска въззивна намеса по чл. 345, ал. 2 от НПК и постановяване на резултат в полза на осъдения, а именно – прилагане на института по чл.

70 от НК по отношение на остатъка от наложеното му по н.о.х.д. № 1047/2023 г. по описа на РС – Бургас наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 4 месеца.

Запознавайки се с материалите по делото, настоящият въззивен състав приема следното:

Въпреки липсата на изрично оплакване, при въззивната проверка съдът не може да игнорира обстоятелството, че обжалваният отказ е обявен в присъствието на страните в открито съдебно заседание на 27.06.2025 г., като протоколът за това съдебно заседание с рег.

№ 6690/29.12.2025 г. е изготвен в Единната информационна система на съдилищата и е 1 подписан с квалифициран електронен подпис от председателя на състава и съдебния секретар на 29.12.2025 г. За същото съдебно заседание е съставен и друг протокол, подписан с лично положените подписи от председателя на състава и съдебния секретар.

Обжалваното определение е съдебен акт, който се изготвя като електронен документ в ЕИСС и се подписва с квалифициран електронен подпис. Поради това, че се обявява в съдебното заседание, то може да бъде част от съдържанието на съдебния протокол, а съгласно чл. 311, ал. 2 от НПК протоколът за съдебното заседание също се изготвя в ЕИСС и се подписва с квалифициран електронен подпис от председателя и съдебния секретар, като оригиналът на определението, вписано в съдебния протокол, е електронният документ, намиращ се в електронното дело. Въпросът кой е валидният съдебен акт – приложеният по делото документ с лично положени подписи или електронният документ с положен върху него квалифициран електронен подпис на съдията – не е спорен, тъй като разпоредбите на чл. 33, ал. 7 и чл. 310, ал. 1 от НПК насочват пряко към електронния документ като валидна форма на съдебния акт.

Такъв електронен документ е изготвен по делото, а именно съдебният протокол с рег. № 6690 от 29.12.2025 г. Обстоятелството, че същият е присъединен към електронната система и подписан с квалифициран електронен подпис шест месеца след приключване на съдебното заседание, в което е обявен обжалваният отказ за предсрочно освобождаване и мотивите за него, каквото е законовото изискване на чл. 440, ал. 1 от НПК, представлява порочно процесуално поведение, довело до забавяне на разглеждането на делото и до нарушение на хронологията по смисъла на чл. 310, ал. 1 от НПК, приложима и за съдебните актове по съществото на делото.

Това нарушение обаче не представлява абсолютното съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, при наличието на протоколно определение както на хартиен носител, така и в електронен вариант, подписани от съдията, който е разгледал делото и който го е обявил и разяснил на страните в съдебното заседание. Протоколът от съдебното заседание на първоинстанционния съд с рег. № 6690 от 29.12.2025 г. не е изготвен в нарушение на чл. 128–129 и чл. 311, ал. 2 от НПК, а страните не са били лишени от възможността да искат поправки и допълнения в срока по чл. 312, ал. 1 от НПК, в рамките на който в случая няма данни да е постъпвало искане за поправка и/или допълнение, което да е било счетено за просрочено. По-късното генериране в ЕИСС на електронния документ обаче в случая съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като е довело до обективното нарушаване на специфичното за това производство право на осъдения да поиска отново, след отказ, предсрочно си освобождаване, което, именно защото е предпоставено от изтичането на срок от шест месеца, в случая е съществено засегнато.

Поради това е налице основанието, водещо пряко до отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд чрез приложението на чл. 335, ал.2 от НПК, процесуално възможно с оглед препращането към Глава двадесет и първа от НПК по силата на чл. 345, ал. 3 от НПК, и не следва да се обсъжда основателността на доводите в частната жалба, за която преценка значимо е установяване на цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието до произнасянето, установимо от доказателствените източници по чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК, които да съдържат актуална информация. Нарушението не е остранимо от въззивната инстанция, тъй като към настоящия момент няма съдебен акт на първостепенния съд, в който да са анализирани всички данни за поведението на съденото лице през целия период, който да е предмет на проверка от въззивния.

Мотивиран от това и на посочените вече правни основания, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание на 27.06.2025 г. по ч.н.д. № 8458/2024 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 4-ти състав, с което е оставено без уважение искането на осъдения А. Ш. А. за условно предсрочно освобождаване и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, НО.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3