Решение № 434 от 28.11.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. гр. Ч... 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ч... ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440100774 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 127а от СК вр. с чл. 150 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Д. Д. Б., с ЕГН ********** от гр. Ч... ул.

„Ц..., вх. ..., като майка и законен представител на детето Д.. П.ова П.а, чрез пълномощника си и процесуален представител адв. И. К. В. от ПлАК със служебен адрес: гр. Ч... ул. „Е...“ № 5 срещу П. П. П., с ЕГН ********** от с. Б... общ. Ч... ул. „Г...“ № 14, с която на основание чл. 127а от СК се иска от съда да постанови решение, с което да даде разрешение детето да пътува извън територията на Република България, придружавано от ищцата или упълномощено от нея лице, да измени размера на издръжката от 200,00 лева на 350,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, както и да й заплати направените съдебноделоводни разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я е намери за редовна и с разпореждане на ответника е даден едномесечен срок за възражение.

В дадения от съда срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, чрез пълномощника адв. Т. И. Т. от АК - Плевен, с който се оспорва иска само по размер, като се навеждат подробни доводи, че е прекалено завишен. Прилага доказателства за това, че получава ниско заплащане. По отношение на въпроса за пътуването в чужбина, заявява, че принципно не е против. Желае да се конкретизира следното: къде отива детето, с кого, с какъв превоз и за колко време.

От правна гледна точка намира иска за допустим, но недоказан и неоснователен. Смята, че искането за задгранични пътувания на детето е общо и следва да бъде конкретизирано - до коя държава и за какъв период от време, в противен случай не може да се формира извод за 1 основателността, съответно неоснователността на искането, и неговата доказаност.

Ищцата редовно призована в съдебно заседание се явява лично, представлява се от адв. И.

В. от АК - Плевен, с пълномощно по делото. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответника редовно призован в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от адв.Т. И. Т. от АК Плевен, с пълномощно по делото. Оспорва иска по размер, като поддържа доводите изложени в писмения отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства: Не се спори по делото, а се установява от представеното заверено копие на у-е за раждане, че ответника П. П. П. е баща на детето Д....

П.ова П.а, а ищцата негова майка. Безспорно е, а се установява и с Решение № 165/15.06.2021 г. постановено по Гр. д. № 1267 по описа за 2020 г. на РС – Ч... че ответника е осъден да заплаща за детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200,00 лв. Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл. 150 СК:

Претендира се месечна издръжка за бъдеще време в размер на 350.00 лв., от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2025 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, дължима за ненавършило пълнолетие дете, което към момента на постановяване на настоящето съдебно решение е навършило 6 години. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.

Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на такава. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на 2 исковата молба. Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС № 359/23.10.2024 г. е определено от 01.01.2025 г. МРЗ за страната да е 1077.00 лв., което определя минимален размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.

Родителските права спрямо непълнолетната Д.. се упражняват от майката. Г-жа Б., след раздялата изцяло поема грижите по отглеждането, възпитанието и цялостната издръжка на детето. Средства, които бащата предоставя е издръжката в размер на 200.00 лв., които са крайно недостатъчни. С израстването на детето се увеличават и разходите за задоволяване на неговите базисни, здравни и други потребности.

Издръжката, която заплаща бащата е недостатъчна за нуждите на детето. Бащата в момента работи и получава възнаграждение, като дохода не е еднакъв всеки месец, а зависи от броя дежурства, които дава, както и от болничните поради временна неработоспособност ако има такива. Ответникът заявява, че има възможност да заплаща по - висок размер за издръжка на малолетното си дете в размер на 269,25лв месечно - допустимия законов минимум. Всичко над минималния размер на издръжка би се явило за него особено затруднение по см. на 144 СК.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

В конкретния случай, съществен факт е, че от определяне на издръжката са изминали 4 години, през което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му и необхозимостта от средства за лечението му са се увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна заплата определена с Постановление на Министерски съвет.

Към настоящия момент, определената издръжка се явява под минимума, определен в чл.

142, ал. 2 от ГПК, което също е основание за увеличаване размера на издръжката.

Ответникът има доказани доходи, но заявява, че претендираното увеличение е непосилно за него.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето. С оглед възможността на родителя да дава издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 270.00 лв. При определяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майка си и ответникът е освободен от полагането на лична грижа и от поддръжката на домакинството, в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от майката.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО ЧЛ.127А, АЛ.2 ОТ СК:

Искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е за постановяване на решение, с което по Заявление подадено от майката да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, на малолетното да бъде издаден паспорт както и разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Р. България, за да пътуват до държави 3 членки на Европейския съюз, заедно със свята майка за срок от пет години. При решаване по същество на спора по този иск настоящият състав на ШРС взе предвид, че въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.

127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и найважни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница.

Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. /в този см. Р. № 403/29.02.2016 г., по ГД № 6903/2014 г., 4 г. о. на ВКС/. Съгласно тази практиката, когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лично отношения между тях и детето, включително и при разногласия на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. В Решения № 982/15.3.2010 г., изрично е постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В производството по чл. 123, ал. 2 СК съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата 4 на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на РБългария е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние - необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС, съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл. 123, ал. 2 СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр.. В Р. № 697/1.11.2010 г. са изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен период и за определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от родителските качества на родителя, който претендира за издаване на разрешението.