Протоколно определение № 982 от 19.02.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 982 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА и прокурора Т. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20261100200583 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява прокурор Скорчева.

Явява се инспектор М. - процесуален представител на Началника на Затвора - гр. София.

Осъденият П. В. М. – редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора гр. София.

Явява се адв. К. Ч. - упълномощен защитник.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Инспектор М.: Да се даде ход на делото.

Осъденият М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличност на осъдения:

П. В. М. – роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********, живущ в гр.

София, понастоящем в Затвора гр. София.

1

Самоличността снета по досието на осъдения.

СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 1 от НПК, разяснява на страните правото на отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на подсъдимия и неговия защитник – правото им на отвод и към прокурора.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 2 на НПК, разяснява на лишения от свобода и неговия защитник правата им по чл. 55 и следващите от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си.

СЪДЪТ, на осн. чл. 275 от НПК дава думата на страните за нови искания по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да ангажирам доказателства. Моля да задължите администрацията на затвора да представи справка за изтърпяното наказание на осъдения към днешна дата.

ИНСПЕКТОР М.: Нямам други искания. Ще представя справката.

ЗАЩИТАТА: С молба съм поискал становище от болницата на Затвора.

Направеното искане е с оглед най-вече прилагане на експертно решение на ТЕЛК, от което да се установи процента инвалидност на моя доверител, както и обстоятелството, че е с призната чужда помощ 100 %. Нямам искания за събиране на други доказателства.

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозирана молба на осъденото лице П. В. М. чрез неговия защитник адв. Ч. с искане за допускане на условно предсрочно освобождаване до размера на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

2

АДВ. Ч.: Поддържам молбата и поддържам доказателствените искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено.

ИНСПЕКТОР М.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото документите приложени в молбата депозирана при образуване на производството и тези приложени към затворническото досие на П. В. М.. По отношение на исканията направени в молбата, съдът намира следното. Исканията касаят установявана не здравословното състояние на М., което е обстоятелство ирелевантно към предмета на доказване по това дело. Релевантните обстоятелства са изрично посочени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК и доуточнени с разпоредбата на чл. 439а от НПК и същите касаят факти, с които може да се прецени, дали лишения от свобода е дал доказателства за своето поправяне. От друга страна съдът запознавайки се със затворническото досие установява, че в него са налице първични медицински документи в това число и поисканото от защитата експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че настоящият момент и пожизнено М. е с призната 100% инвалидност с чужда помощ.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ЗАЩИТАТА: Моля да постановите определение, с което да освободите от останалата част от наказанието осъдения М., тъй като видно от приложените доказателства по делото същият е осъден на 3/три/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода при общ режим. Реално три дена след постъпването си в затвора за изтърпяване на наказанието същият е приведен в условията на болницата с оглед здравословното му състояние. От приложеното ТЕЛК Решение, което е издадено около месец и половина след постъпването му в Затвора е видно, че същият е със 100% неработоспособност и с придружител. Това нещо, както е и условията на пребиваване в болницата на Затвора при М. се явява пребиваване в условията на „строг“ режим, а не „общ“. А видно е и от доказателствата по делото, въпреки почти трите години лишаване от свобода, които той търпи, както казах по-горе при „строг“ режим, неговият „общ“ не е променен. Основанията за това са само и единствено, че същият е с риска, който е постъпил от постъпването в първоначалния доклад.

Посочва се, че същият не участва в трудова заетост или в мероприятия организирани от администрацията на затвора или каквито и да било други 3 условия. Това нещо е абсолютно невъзможно да се случи при неговото здравословно състояние. Продължаването на търпянето на наказанието „лишаване от свобода“ в неговия случай се явява безпредметно в тези условия.

Той нито мое да работи, нито може да участва в някакви мероприятия, нито може нещо друго. Отделно от това при условията на болницата не всеки ден същият може да ползва правото си да бъде извеждан на разходка. За да излезе от там му е необходимо да бъде осигурен евентуално санитар или помощник, който да му помогне с придвижването с количка. Често се случва това нещо да не може да се осигури, което налага извода, че спрямо него наказанието е явно унижаващо неговото достойнство и е в пълно противоречие с изричните разпоредби на ЕКЗПЧ за достойно отношение. Само единствено рискът от рецидив, който е посочен в последния доклад, а същият не се променя и с предходния от преди около 8 месеца, който беше. Те се припокриват, реално като се сравнят с първоначалния доклад няма почти никакво изменение, няма как и да има в неговото здравословно състояние. Въпреки, че то не е предпоставка по изискванията на закона за постановяване на УПО. Това обстоятелство, обаче категорично налага, че няма как да бъдат изпълнени част от предпоставките, които се визират в закона, а именно, че чрез отношение към труд той си е променил неговото отношение. По изложените съображения, моля да постановите условно предсрочно освобождаване, с каквито прецените мерки по закон.

ОСЪДЕНИЯТ М. (в лична защита): Моля съда да бъда освободен.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, оспорвам молбата от адв.

Ч.. Считам я за неоснователна поради следните съображения. На първо място действително М. търпи наказание от 2023 г. в Затвор-София за деяние „пране на пари“ в размер на 3/три/ години и 6/шест/ месеца. Към днешна дата е изтърпял повече от ½, обстоятелство което е основание да считаме, че е налице първата визирана в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставка, а именно да е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание. За да се постанови, обаче УПО лицето трябва да е показало такова поведение, което да се е поправило и превъзпитало, което видно от материалите по делото считам за липса на такива данни. На първо място, твърдението на защитата за здравословното състояние на М. визира един друг ред в НПК, а именно чл. 447 и следващите за прекъсване и не е основание да се пледира и да се иска условно предсрочно освобождаване. Още повече, че в качеството ми на прокурор изпълняващ присъди имам и други присъдни преписки, които са с хора, които са с ТЕЛК Решение. Досежно обстоятелството, че условията в затвора не били добри и не отговаряли на Европейската конвенция считам, че настоящото производство не е предмет на това. На следващо място моля да имате предвид, че при първоначалното постъпване в пенитенциарното заведение риска от рецидив при М. е бил 60 точки, като в настоящият етап е намален само с 6 пункта и е 54 точки, което води до обстоятелството, че е в средния риск от рецидив към обществото, като не съм съгласна с изложеното становище в доклада, че влошеното здравословно състояние на лишения от свобода водело 4 до нисък риск от рецидив. Считам, че следва да продължи работа с лишения от свобода с оглед постигане на целите в чл. 36. В този смисъл Ви моля за вашия съдебен акт.

ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора е, че молбата към момента е допустима, но неоснователна. Същият е изтърпял повече от половината от наложеното наказание. По отношение на втората предпоставка, началника смята, че от наличните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за настъпила трайна тенденция за неговото поправяне и превъзпитаване като мотивите са изложени в неговото становище и съвпадат с изложените от представителя на Градска прокуратура. Моля да се произнесете със съдебен акт, с който да оставите молбата на осъденото лице без уважение. Като алтернатива все пак ако прецените, че са налице достатъчно данни за уважаване на молбата на осъденото лице да постановите пробационни мерки през изпитателния период, макар че и там с оглед здравословното му състояние не виждам да е изпълнимо.

ЗАЩИТАТА /реплика/: Дали ще се ползваме от реда за прекъсване на наказанието по медицински причини в неговия случай се пита за колко време се пита прокуратурата следва да искам прекъсване на наказанието. Докато е жив или до кога. Положението му няма да се подобри. От залежаването в болницата и липсата на нормални условия за живот там неговото положение се влошава още повече. Аз не говоря за условията в затвора, говоря за условията в болницата на затвора. Има различно отношение и най-големия факт, който се премълчава от другата страна е това, което го посочих по-горе – „общ“ режим, а той търпи „строг“ режим. И това ако не е нарушаване на човешките права.

СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК,

ОПРЕДЕЛИ: