Решение № 1021 от 14.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Стара Загора, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530101727 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23, ЗПК, чл. 11, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55 ЗЗД.

Ищецът моли съда е да прогласи изцяло недействителността на Договор за паричен заем № 443299 от 25.08.2023г., сключен между ищеца и ответника, а в условието на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите на чл. 6, предвиждащ задължително предоставяне на обезпечение, на чл. 8, предвиждащ неустойка в случай, че не се предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора и клаузата на чл. 3, ал. 5, определящ размера на ГПР по договора, както и да заплати сумата от 250 лева недължимо заплатени суми по договора, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда до окончателното й заплащане. Претендира направените по делото разноски, както и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответното дружество „Креди Йес” ООД - София в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят писмен отговор, в който молят съдът да отхвърли предявените претенции като неоснователни. Претендира разноски.

Ищецът в исковата молба твърди, че на 25.08.2023 г. М. Б. като заемател сключил с търговско дружество „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК 200688545, 1

Договор за паричен заем № 443299/25.08.2023 г. за сумата от 400 /четиристотин/ лева при месечен лихвен процент в размер на 3.330 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 47.790 %. Срокът на договора бил 5 месеца, с 5 месечни вноски, с дата на първо плащане 25.09.2023 г. и дата на последно плащане 25.01.2024 г. Съгласно чл. 3 (2) размера на погасителната вноска бил 88.17 лева, а съгласно чл. 3 (12) общата сума за плащане била 440.83 лева. В чл. 6 от процесния договор било регламентирано, че „страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

2. Особен залог върху недвижимо имущество съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;

4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. ”

В Раздел VI. „Обезпечение” от Общите условия било регламентирано следното: „чл. 10, ал. 1 Заемателят има право да обезпечи Заемодателя с подписването на ценна книга в полза на Заемодателя за заемната сума с включени лихви и евентуално дължими неустойки, съобразно договора заем.; чл. 10, ал. 2 Страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяване на някое от следните обезпечения:

1. Гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включваща 2 договорената главница и лихва;

3. Първа по ред Ипотека;

4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на двата пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Чл. 10, ал. 3 Заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира, ако предоставеното обезпечение от заемателя не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2, да откаже сключване на договор за заем.

Чл. 10, ал. 4 Заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от настоящите ОУ, и да сключи договор за заем, като със съгласието на Заемополучателя начисли неустойка за неточно изпълнение на изискванията за обезпечение. ” В чл. 8 от процесния договор било уговорено, че с подписването на договора Заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателя не предостави договореното в чл. 6 от договора (обезпечение) в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т.1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 209.17 лева (при 400.00 лева главница), с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към процесния договор за заем.

В погасителния план било посочено, че размера на месечната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора е 130,00 лева или за 5 месеца - 650 лева.

По Договор за паричен заем № 443299/25.08.2023 г. М. Б. извършил следните плащания директно на представител на дружеството-кредитор:

- 27.09.2023 г. - 130.00 лв., Приходен касов ордер № 2302/27.09.2023

- 25.10.2023 г. - 130.00 лв., Приходен касов ордер № 2559/25.10.2023 г.;

3 г.;

- 27.10.2023 г. - 130.00 лв., Приходен касов ордер № 2584/27.10.2023 г.;

- 27.10.2023 г. - 260.00 лв. Приходен касов ордер № 2588/27.10.2023 г.;

Предвид горното се обосновавал извод, че по този договор били извършени плащания в общ размер от 650,00 лв. за срок от 2 месеца (25.08.2023 г. - 27.10.2023 г.).

Предвид съдържанието си сключеният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл. 143 - чл. 148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/).

Изхождайки от предмета и страните по горецитираните два договора физическо лице (от една страна), което при сключването на кредитния договор действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ (от друга страна), предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, се обосновава извод, че страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит (ЗПК). В този закон законодателят определял строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителския кредит, уредени в глава Трета, чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност следвало, че М. Б. имал качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител бил всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по 4 аргумент от чл. 24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл. 143 - чл. 148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/). На ищеца, в качеството на физическо лице, бил предоставен потребителски кредит за сумата от 400 (четиристотин) лева.

Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор бил и свързаният с кредитното правоотношение Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 443299/25.08.2023 г., сключен между него и „Креди Йес” ООД.

Относно предявеният иск за прогласяване нищожността на сключения договор, респективно на отделни негови клаузи: Предявеният иск за прогласяване нищожността на сключения договор, респективно на съдържащи се в него клаузи (за неустойка, за ГПР, за предоставяне на обезпечение и изисквания към него) бил допустим, доколкото всяка страна, която твърди нищожност на сключен с нея договор има правен интерес да иска прогласяване на нищожността му по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск. С установителния иск, се целяло да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от нарушаване. Правният интерес в случая произтичал от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който (договор), правното й положение е смутено.

Следователно всякога, когато ищеца има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск бил допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договора и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. За наличие на такава неяснота, създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със съдебното решение по установителния иск, било достатъчно, че титулярят (доверителят ми) на същото направил „разумна субективна преценка”.

Съгласно приложимото в конкретния случай право, предметът и обемът на дължимата защита и съдействие се определяла от ищеца. Правен интерес от предявяване на установителен иск бил налице и когато ищеца разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Ето защо била налице безпротиворечива константна съдебната практика, че предявяването на установителен иск било допустимо. В случая правният интерес на М. Б.

5 произтичал от възможността при установяване със сила на присъдено нещо на несъществуващата облигационна връзка между страните да поиска връщане, като платени без основание, на възнаградителната лихва и неустойката по него. Гореизложените обстоятелства, обуславящи правния интерес на ищеца от предявяване на иск за прогласяване нищожността на целия договор били относими и приложими и относно правният му интерес от прогласяване нищожността на отделни клаузи на процесния договор.

За пълнота и прецизност на изложението, независимо от факта, че за неравноправния характер на клаузите в един потребителски договор съдът следи служебно и следвало да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС), както и че когато се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013 г„ постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Счита процесния Договор за изцяло недействителен поради следните законови нарушения, всяко от които било самостоятелно основание за прилагане на чл. 22 от ЗПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит бил недействителен, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Недействителност поради неверен ГПР - различен от действително приложения в Договор № 443299/25.08.2023 г. годишен процент на разходите.

Разгледан през призмата на процентната стойност на годишния процент на разходите /ГПР/, Договор № 443299/25.08.2023 г. бил недействителен, тъй като не включва в себе си стойността на клаузата за неустойка. Кредиторът не включвал стойността на неустойката към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК като разписаните предвиждания при формиране на ГПР включват само вземането за главница и лихва.