Определение № 2745 от 01.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2745 гр. София, 01.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901115 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Й. , чрез назначения му особен представител адв. С. С., против решение по т.д.№ 426/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 307/08.07.2024г. по т.д.№ 642/2023г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение М. Й. е осъден да заплати на „Юробанк България„АД , дължими на основание договор за банков кредит № HL78762/01.12.2016 г., следните суми : 1/ 44 196,57 лева – главница, ведно със законна лихва считано от подаване на исковата молба – 10.11.2023 г. до окончателното й изплащане ; 2/ 2 101,24 лева – възнаградителна лихва за периода 20.11.2022 г. – 19.10.2023 г. ; 3/ 554 лева мораторна лихва за периода 21.11.2022 г. – 08.11.2023 г. ; 4/ 89,58 лева – разходи по имуществена застраховка за 2023 г. и 5/ 85,20 лева – разходи за уведомяване за предсрочна изискуемост на кредита.

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради необоснованост на извода за предявена надлежно предсрочна изискуемост на кредита, предвид отразено, в протокола на ЧСИ, уведомяване на длъжника по реда на чл. 47 ГПК , на адрес различен от посочения в договора за банков кредит, както и поради противоречие с материалния закон – чл.60, ал.2 ЗКИ и чл. 87 ЗЗД , тъй като обявяването на предсрочната изискуемост предпоставя прекратяване действието на договора за кредит, каквото не е било предприето от кредитора. Запазеното действие на договора изключва формирана у кредитора воля за обявяване на предсрочна изискуемост – „ лишава от основание избора му „ .

Ответната страна – „Юробанк България „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен общ селективен критерий за това : според страната формулираните въпроси са общи, несъответни на съобразената от 1 съда фактическа обстановка, а и решаващите му изводи не са в противоречие с цитираната съдебна практика.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното :

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като досежно възражението за непредявена надлежно предсрочна изискуемост на кредита, е приел, че протокола на ЧСИ с рег. № 883/23.10.2023 г. , съставен за удостоверяване на уведомяване по реда на чл. 47 ГПК, съдържа техническа грешка – погрешно посочен бл . № 21, вместо бл. № 51, на иначе идентичен в останалата си част адрес на длъжника в гр.Варна, ж.к. Възраждане, вх. 1, ет.1, ап. 2, посочен и в договора за кредит, а не се касае за връчване на различен от постоянния и настоящ адрес на ответника адрес. За този си извод съдът е изходил от обстоятелството, че в протокола са вписани сведения, получени от бащата на ответника, а адресната регистрация на същия съвпада с тази на длъжника, което обстоятелство касаторът не оспорва, нито е оспорена верността на официалното удостоверително изявление в протокола на ЧСИ, за събрани от бащата сведения, за отсъствието на М. Й. от страната и неизвестен адрес в чужбина, поради неподдържана връзка между двамата. Отделно съдът се е позовал и на идентично отбелязани данни за отсъствието на ответника в изпратените му от първоинстанционния съд призовки.Паралелно е обоснован извод, че и при нередовно предявяване на предсрочната изискуемост чрез ЧСИ, съгласно формираната непротиворечива съдебна практика, предсрочната изискуемост може да бъде обявена със самата искова молба , ако към този момент са били налице обективните предпоставки за обявяването й и е налице ясно и недвусмислено изявление на кредитора в този смисъл.

Въззивният съд е изходил от последиците на обявяване предсрочната изискуемост на кредита - изменение на договора за кредит относно срока за ползване на кредита, по волята на кредитора и при наличието на изрично предвидени в договора предпоставки, в отличие от общия принцип на чл. 20а, ал.2 ЗЗД. Съдът е извършил служебна проверка за неравноправни клаузи и не е констатирал такива, както и е съобразил липсата на въззивни доводи за неправилност на фактическите констатации относно размера на дължимите суми, установен със съдебно – счетоводна експертиза.

В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК / второ допълнено / , касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ На какви изисквания следва да отговаря уведомлението по чл. 47 ГПК, за да се приеме, че отговаря на критериите за редовност; Констатирана от съда техническа грешка в посочения адрес на длъжника ирелевантна ли е за редовността на уведомяването му ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д.№ 2819/2022 г.

2 на ІІ г.о. и т.д.№ 2256/2019 г. на ІІ т.о., както и с определение по ч.т.д.№ 3173/2017г. на І т.о. на ВКС ; 2/ За прекратяването или запазването на договора и обявена предсрочна изискумост - при идентична хипотеза на допълнителния селективен критерий, обосновавана с преждепосоченото ТР и с решения по т.д.№ 2072/2015 г. І т.о. и т.д. № 2400/2015 г. на І т.о.; 3/ За прекратяване действието на договора , а не продължаването му, както е искал кредитодателят и както постановява съдът - допълнителният селективен критерий се обосновава с решения по т.д.№ 2256/2019 г. на ІІ т.о. и т.д. № 2072/2015 г. на І т.о. на ВКС .

Нито в хода на производството, нито с касационната жалба ответникът поддържа възражение за нередовност на уведомяването поради неспазена процедура по чл. 47 ГПК, по други съображения, освен предвид удостоверяването му на различен / досежно номер на блок / адрес на длъжника. Ответникът не е оспорил верността на официално удостовереното за посещения на адреса и възприето изявление на бащата на ответника при посещение на адреса, както и факта на обитаване от ответника и баща му на един и същ адрес, от които обстоятелства – но не само – въззивният съд е обосновал извод за техническа грешка в изписването. Формулираният първи въпрос - общ и неконкретизиран спрямо решаващите, за извода на съда за редовност на връчването, аспекти аспекти – от една страна не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване / въззивният съд не е приел, че уведомяване на различен от постоянния или настоящ адрес на длъжника, посочен и в договора за кредит, се явява редовно / а от друга – не се явява удовлетворен и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като изводите на съда са в унисон с цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Разрешение, в аспект на идентична с тази по делото фактическа обстановка / на възприета за допусната техническа грешка /, не е разглеждано в същата, поради което, дори да би бил формулиран, съответен на решаващите мотиви на съда, за надлежно предявена предсрочна изискуемост, правен въпрос, отново не би бил обоснован допълнителния селективен критерий в поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1 , т.1 ГПК / доколкото друга не е посочена /. Още повече, че въззивният съд е навел и евентуално съображение за изискуемост на главницата – с връчването на исковата молба.

Изложените по-горе съображения важат и за посоченото в п. 2 от изложението, тангиращо към п. 1, но и към п. 3 от същото,поради което за него важат и последващите .

В п. 3 от изложението е ясно изводим, кореспондиращ на касационен довод на страната въпрос със следния смисъл : Дали за да настъпят последиците на предявена от кредитора предсрочна изискуемост е кумулативно необходимо и прекратяването на договора за кредит от страна на кредитодателя ? Като относим към поддържано от страната защитно възражение, разгледано от съда с позоваване на правните последици на предсрочната изискуемост – запазваща договора за кредит, но променяща факултативен елемент от съдържанието му – срока за ползване на кредита, респ. за издължаването му, въпросът – уточнен и конкретизиран от състава в 3 съответствие с правомощието му по ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий, тъй като цитираната задължителна и съдебна практика не е дала отговор в смисъла, поддържан от касатора. Некоректно е позоваването от същия на част от решение по т.д.№ 2256/2019г. на ІІ т.о. ВКС, със смисъл на решаващи мотиви на съда, „че с предявяването на предсрочната изискуемост на кредита кредиторът прекратява договора за кредит„. В решението единствено е възпроизведено съдържание на самата покана на кредитодателя с това съдържание. Последното, обаче, е без каквото и да било значение: с предсрочната изискуемост се променя срока на ползването на кредита и става изцяло дължима насрещната престация на кредитополучателя. С това обективно се изчерпва действието му за в бъдеще, идентично на последиците на изрично прекратяване ex nunc, поради което и изрично волеизявление за прекратяване е лишено от какъвто и да било смисъл и смостоятелни правни последици.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение по т.д.№

426/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4