Определение № 2743 от 25.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2743 гр. София, 25.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело №

20231100107713 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от Р. А. Л. против В. В. М. искова молба с предявени установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за несъществуване на вземания за суми общо в размер на 58 800.86 лева, от които: сумата 43 000 лева – присъдена издръжка на родените им от брака деца за периода от м. 12.2019 г. до м. юни 2023 г. с невлязло в сила решение от 02.09.2021 г. по гр. дело № 58749/2019 г. на СРС; сумата 7 907.69 лева – лихви; сумата 3 808 лева – такси и разноски, и сумата 4 085.17 лева – такса по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ, за които поради допуснато предварително изпълнение на решението на СРС в частта за издръжката е предприето принудително изпълнение по изп. дело № 63/2023 г. по описа на ЧСИ П.М. с рег. № 845 и с район на действие СГС.

Направено е също и искане за допускане на обезпечение на исковете чрез спиране на изпълнението, което е оставено без уважение с влязло в сила определение от 25.07.2023 г.

Съдът, като взе предвид данните по делото, намира следното:

В исковата молба и уточняваща към нея молба ищецът обосновава исканията си с обстоятелства за наличие на друго висящо производство по гр. дело № 58749/2019 г. на СРС, образувано по предявен от него против В. М. иск по чл. 49 от СК за прекратяване на брака помежду им, в производството по което е разгледан и съдът се е произнесъл с решение от 02.09.2021 г. и по насрещен иск за дължимостта на издръжка на родените им от брака деца; неправилно присъждане от СРС на издръжка на децата, която да им се заплаща, чрез тяхната майка и ответник В. М., поради съвместното му живеене от него с децата през процесния период и полагането на непосредствени грижи за тях в отглеждането и тяхното възпитание; висящност, поради подадена от него въззивна жалба, на производството за родителските права и дължимостта на издръжката, за която СРС е допуснал предварително изпълнение, в изпълнителното производство въз основа на което ще бъдат събрани от него парични средства за недължими от него суми за издръжка на децата им.

При тези данни по делото така предявените от Р. Л. против В. М. искове за несъществуване на вземанията поради осъществяването на правоизключващи факти, изразяващи се в осигуряването на издръжка на децата при съвместното живеене с него през релевирания период, 1 поради което образуваното въз основа на тях производство следва да бъде прекратено.

Производството е недопустимо поради наличието на друго висящо производство по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ГПК (така изложените в исковата молба обстоятелства и приложения към нея препис от решение, определение, разпореждане и въззивни жалби). Видно от приложения препис на решението, постановено по гр. дело № 58749/2019 г. по описа на СРС, са налице висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, а в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита.

Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск – арг. от чл. 126, ал.

1 от ГПК.

С предявените по същото производство от В. М. против Р. Л. насрещни осъдителни искове по 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 от СК ищецът В. М. и ответник в настоящото исково производство е поискала не само да се снабди с изпълнителна сила на решението, но и да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на процесните вземания от ответника Р. Л., като родител на непълнолетните им брака деца - ищец в настоящото производство, в размер и обстоятелства, които ги обосновават, напълно идентични по двете производства. Изложеното налага категоричен извод за пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с исковете по двете дела съдебна защита. Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално положение по всяко от делата и че по-рано заведените искове са осъдителни, а предявените в настоящото производство – отрицателни установителни, с исковете се цели идентичен резултат установяване със сила на пресъдено нещо дали родените от брака деца, чрез своята майка В. М., имат валидно възникнали вземания за издръжка към Р. Л. като родител на ненавършилите пълнолетие деца. Правният интерес не би могъл да се обоснове и с полагането на непосредствени грижи при съвместното съжителство с децата, към м. юни 2023 г., доколкото същите като новонастъпили обстоятелства могат да се въведат от страната в другото исково производство – арг. от чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Висящността на производството по предявените осъдителни искове по чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 от СК към датата на подаване на исковата молба по настоящото производство – 05.07.2023 г., съставлява абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 от ГПК за започване и провеждане на производството по отрицателните установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за вземанията за същите суми. Нещо повече, с предявените искове се цели и допускане на обезпечение, чрез спиране на допуснато от СРС предварително изпълнение, което по арг. от чл. 243, ал. 1, изр. второ във вр. с чл. 242 от ГПК е процесуално недопустимо. Изложеното прави ненужно даването на други указания по реда и условията на чл. 129 от ГПК, включително и относно ответника по установителните искове.

Ето защо, исковата молба по така предявените недопустими искове следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 130 във вр. с чл. 126, ал. 1 от ГПК съдът 2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 във вр. с чл. 126, ал. 1 от ГПК подадената от Р. А. Л., **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, против В. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. *******, искова молба с вх. № 64051 от 05.07.2023 г. поради недопустимост на предявените с нея отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по гр. дело № 7713/2023 г. по описа на СГС, ГО, І-29 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на който да се връчи препис от него.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3