Решение № 518 от 28.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Велико Търново, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка М.а

Явор Данаилов при участието на секретаря Красимира Г. И.ва като разгледа докладваното от Любка М.а Въззивно гражданско дело № 20234100500013 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №160/14.10.2022г., постановено по Гр.д.№198/2021г. по описа на РС – Свищов, са отхвърлени предявените от В. П. В., с ЕГН **********, против И. Б., гражданин на Република Румъния, главен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че В. П.

В. е собственик на лек автомобил Тойота Хайлукс с рег.№ ... на основание Договор за покупко – продажба на МПС, сключен на 23.01.2015г. с нотариална заверка на подписите, като неоснователен и недоказан, евентуален положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът В. П. В. е собственик на лек автомобил Тойота Хайлукс с рег.№ ... на основание давностно владение в продължение на 5 години, и евентуален осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000лв., с която се е увеличила стойността на автомобила, вследствие на сторените подобрения, като до заплащането им В. П. В. да задържи автомобила, като неоснователен и недоказан, като първоинстанционното решение е постановено при участието на конституираното по реда на чл.219 ал.1 ГПК трето лице – помагач на страната на ищеца – К. М. П..

В срока по чл.259 ал.1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото В. П. В., чрез пълномощника му адв.К. Г. – ВТАК, с която, съобразно уточняващо я уведомление с вх.№2870/21.03.2023г., обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от В. П. В. против И. Б. главен положителен установителен иск за собственост на ищеца с правно основание чл.124 ал.1 ГПК върху л.а. Тойота Хайлукс с рег.№ ... на основание Договор за покупко – продажба на МПС, сключен на 23.01.2015г. и евентуален положителен установителен иск за собственост на ищеца с правно основание чл.124 ал.1 ГПК върху процесния лек автомобил Тойота Хайлукс с рег.№ ... на основание давностно владение по чл.80 ЗС в продължение на пет години, като неоснователни и недоказани. Развити са 1 оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че е налице пълно противоречие между приетото от РС за безспорно от фактическа страна и правния извод в мотивите на първоинстанционното решение. Сочи се, че в обжалваното решение съдът приема, че ищецът е собственик на съвсем различен лек автомобил спрямо този, обявен за издирване от ответника, като при достигане до такъв извод, делото е следвало да бъде прекратено, поради липса на правен спор между страните, а искът оставен без разглеждане като недопустим. Твърди, че не било разпределено в тежест на ищеца да докаже, че процесният лек автомобил е идентичен с обявения за издирване от ответника, а с постановеното съдебно решение е отхвърлен установителният иск за собственост, именно защото не е доказано от ищеца, че ответникът е собственик на автомобила, в което се изразявало и същественото нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че установителният иск може да се предяви и срещу несобственик /ползвател/, какъвто е прието, че е ответникът по делото. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което уважи предявеният установителен иск за собственост върху процесния лек автомобил.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И. Б., чрез назначения му по реда на чл.48 ал.2 ГПК особен представител адв.П.Ч – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно по развити съображения по съществото на спора.

В СЗ въззивникът В. П. В. лично и чрез пълномощника си адв.К. Г. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, по съображения, изложени в представена писмена защита. Не претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В СЗ конституираното трето лице – помагач на страната на ищеца / въззивник/ – К.

М. П., редовно призовано, не се явява, не се представлява.

В СЗ ответникът И. Б., чрез назначения му особен представител адв.П.Ч – ВТАК, заявява, че ответникът, за който по делото липсват данни да е бил собственик или ползвател на процесния лек автомобил, не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове. Не претендира съдебни разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът приема за установено следното:

Предмет на разглеждане пред РС – Свищов са били предявени от ищеца В. П. В., чрез пълномощника му адв.К. Г. – ВТАК, против И. Б., гражданин на Република Румъния, съобразно и уважено с протоколно определение на СвРС от 05.05.2022г., искане по чл.214 ал.1 ГПК, главен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК върху лек автомобил Тойота Хайлукс с рег.№ ... на основание Договор за покупко – продажба на МПС, сключен на 23.01.2015г. с нотариална заверка на подписите, и съединени с него в условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде отхвърлен – евентуален положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК на ищеца върху лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№... на основание чл.80 ЗС по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години, и евентуален осъдителен иск 2 по чл.72 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000лв., с която се е увеличила стойността на автомобила, вследствие на сторените подобрения, като до заплащането им ищецът да задържи вещта. Изложени са твърдения, че ищецът е закупил процесния лек автомобил Тойота Хайлукс с рег.№ ... на основание Договор за покупко – продажба на МПС, сключен на 23.01.2015г. с нотариална заверка на подписите от конституираното трето лице – помагач на негова страна – К. М. П., че след придобиване на л.а. ищецът е извършил множество подобрения по автомобила. Сочи се, че на 13.10.2016г. лек автомобил Тойота Хайлукс с рег.№... е бил отнет от ищеца като веществено доказателство по ДП №ЗМ-374/2016г. по описа на РУ – Свищов. Твърди се, че ищецът е направил искане по чл.111 ал.2 НПК за връщане на процесния лек автомобил, на което с Постановление от 17.08.2020г. наблюдаващият прокурор по ДП е постановил отказ за връщане на л.а., поради наличие на хипотезата на чл.113 НПК, поради налични данни по делото, че ответникът И. Б., румънски гражданин, е заявил в полицията, че л.а. е бил откраднат на територията на община Несебър. Твърди се, че изводът на прокурора, че е налице правен спор за собственост върху процесното МПС, поражда правният интерес у ищеца от предявяване на настоящият иск за установяване правото му на собственост върху процесното превозно средство. Сочи се, че от 13.10.2016г. вещта е в държането на разследващите органи. Твърди се, че от датата на придобиването на л.а. владението на ищеца върху него е непрекъснато и необезпокоявано от друга претенция за собственост, като предаването на държането на вещта на органите на МВР не прекъсва владението и с изтичането на срока по чл.80 ЗС прави ищеца собственик на вещта и по давностно владение.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът И. Б., чрез назначения му от РС на основание чл.48 ал.2 ГПК особен представител адв.П.Ч – ВТАК, заема становище, че исковите претенции са недопустими, неоснователни и недоказани. Сочи, че не са представени никакви доказателства, че И. Б. е бил собственик на процесният лек автомобил.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният евентуален осъдителен иск с правно основание чл.72 ЗС, поради което в тази му част на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

С Договор за покупко – продажба на МПС, сключен на 23.01.2015г., конституираното в процеса трето лице – помагач на страната на ищеца – К. М. П., като продавач, продава на ищеца по делото В. П. В. собственото си МПС – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег.№..., идент. Номер ..., двигател номер: ..., за сумата 1500лв., която сума продавачът е получил от купувача напълно преди подписване на настоящия договор. На същата дата – 23.01.2015г., е било издадено свидетелство на регистрация на процесното МПС на името на продавача К. М. П..

Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства /приходни квитанции, изд. от Община Свищов//, че ищецът за 2016г., 2017г., 2018г.2019г. и 2020г., е заплащал данък МПС върху процесния лек автомобил, както и че 6-7 години преди м.май 2022г. е правил подобрения върху л.а., в която насока са свид. показания на Е.К.

На 17.07.2014г. пред РУ – Несебър румънския гражданин и ответник в процеса И. Б., роден на 10.09.1969, е подал Заявление за издирване на МПС Тойота Хайлукс, с идент.№ ..., двигател: ..., зелен на цвят, което е предмет на престъпление и който лек автомобил е бил паркиран на общински път пред к.к. „Обзор Бийч Резорт“ до Обзор.

На 02.09.2016г. е образувано ДП №374/2016г. по описа на ВТОП за престъпление по чл.345а ал.1 от НК. Видно от приетото по делото Постановление от 15.01.2021г. на прокурор при ВТОП, постановено по ДП №374/2016г. по описа на ВТОП, в хода на разследването по ДП №374/2016г. по описа на ВТОП с протокол за оглед от 13.10.2016г. е бил иззет като 3 веществено доказателство л.а.“Тойота Хайлукс“ с рег.№ ..., с посочен по регистрация собственик В. П. В., като с Постановление от 17.08.2020г. на ВТОП по повод подадена молба от В. В. на същия е било отказано връщането на л.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ..., което е било обжалвано и потвърдено от съда.

От посоченото Постановление от 15.01.2021г. на прокурор при ВТОП, постановено по ДП №374/2016г. по описа на ВТОП, се установява, а и не е спорно между страните по делото, че по ДП №374/2016г. по описа на ВТОП е назначена химическа експертиза, от заключението на която е установено, че по номер на рама ...на л.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.

№... са установени следи от интервенция, изразяващи се в механично заличаване на заводски нанесения номер на рама и нанасяне на нов номер на рама. Автентичният номер на рама на лекия автомобил е ..., като автомобил с номер на рама ... е обявен за международно издирване на 17.07.2014г. от РУ Несебър. Прокурорът е заключил, че номер на рама ... не е автентичен, а със следи от интервенция /символите са нанесени над заводски поставения номер/.

С Постановление от 15.01.2021г. на прокурор при ВТОП, постановено по ДП №374/2016г. по описа на ВТОП, прокурорът е приел служебно, че е налице спор за право на собственост върху лекия автомобил, с оглед претенциите, предявени и румънския гражданин И. Б., поради което е приложима разпоредбата на чл.113 НПК и е отказал да върне на ищеца иззетия като веществено доказателство по ДП №374/2016г. по описа на РУ – Свищов л.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№... на ищеца В. П. В., което постановление на прокурора е потвърдено с Определение №50/11.02.2021г. по Ч.н.д.№59/2021г. по описа на ВТОС.