Определение № 51 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. София, 19.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от СГП срещу определение от 18.12.2025 г. постановено по н.ч.д. № 6394/2025 г.по описа на СГС,НО,1 състав, с което е уважена молбата на осъдения Р. К. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С протеста се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на отказ за предсрочно освобождаване на осъдения.Твърди се,че неправилно първият съд е приел ,че са налице и двете предпоставки за допускане на условно-предсрочно освобождаване на лишения от свобода.Изтъква се,че рискът от рецидив по отношение на осъдения не е редуциран в нужната степен,както и ,че са налице няколко проблемни зони,в които не е отбелязан значителен напредък,обстоятелство ,което не е отчетено от първия съд.Посочва се и,че остатъкът от наказанието лишаване от свобода не е малък,тъй като е близо три години, а от фактически изтърпяното наказание е приспаднат и значителен период предварителен арест ,време през което с осъдения не е осъществявана корекционна дейност.

Срещу протеста е постъпило и възражение от упълномощения защитник на осъдения,в което се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на депозирания протест.Релевира се искане същия да бъде оставен без уважение.

Софийски апелативен съд, след като разгледа протеста , възражението материалите по делото, прие следното: и

Протестът е процесуално допустим. Той е подаден от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същият е подаден и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледан по същество 1 протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

От приложеното досие на осъдения се установява следното:

Р. К. Д. е осъден за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6,7 и 9 вр.чл.115 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 17 години,при първоначален строг режим,което изтърпява в затвора в гр.София/впоследствие ЗОЗТ Кремиковци и ЗООТ Казичане/. Към 18.12.2025г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 11 години,7 месец и 2 дни/от които предварително задържане от 14.05.2014г. до 25.08.2015г./.,от работа-2г.,6 месеца и 21 дни.Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 2 /две /години,10/ десет /месеца и 7 /седем/ дни.

Осъденият Д. за първи път търпи наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение.Не е осъждан в миналото.

В периода,през който осъдения е пенитициарното заведение е наказван веднъж,за притежаване на забранена вещ/мобилен телефон/,което наказание е без правно значение за настоящото производство по силата на чл.109 от ЗИНЗС.Награждаван е многократно-от писмена похвала до домашен отпуск.В различни периоди от пребиваването в мястото за лишаване от свобода Д. е бил устроен на работа като отчетник,монтьор електрически системи и чистач,с които дейности се е справял успешно.По повод назначаваното му като отчетник в период от две години:/2017-2019/ СГП е инициирала производство по реда на чл.443 от НПК,с искане за отмяна на зачитането на работните дни,което е оставено без уважение от СГС.Към досието на осъдения е приложен сигнал до СГП от същата година от доведения син и биологичната дъщеря на осъдения,в които освен ,че се съобщава за посочените по-горе нарушения на закона от страна на затворническата администрация при назначаването на осъдения на длъжността отчетник се твърди ,че спрямо тях от лице представящо се като Р. Д. са отправяни заплахи по повод завеждането на изпълнително дело за присъдените неимуществени вреди от двамата наследниците на жертвата на престъплението,за което е осъден Д..

На територията на ЗООТ Казичане,Д. е участвал в културно-масови мероприятия за осмисляне на свободното време и в конкурси на Коледна и Великденска тематика.Успешно е завършил специализирана програма за въздействие“Мотиватор“.В приложената по делото експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения се посочва,че консултативния процес/2023-2024г/ е бил ориентиран към възобновяване и стабилизиране на отношенията на осъдения с родната му дъщеря.В цитираната оценка не е отразено какви резултати са постигнати с осъдения в това направление, в светлината на твърденията за заплахи отправни към нея от осъдения в миналото.В последния доклад на ИСДВР ,изготвен по повод молбата му за условно-предсрочно освобождаване е отбелязано ,че осъдения не поддържа връзка с дъщеря си.

От същия доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 39 точки (среден риск).В хода на изготвяните междинни оценки ,последната е намалена на 30 точки/среден към нисък риск/.

2

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо четири- отношение към правонарушението , междуличностни проблеми,взаимоотношения и умения за мислене.В първата зона-отношение към правонарушението- в доклада се отбелязва ,че лишения от свобода частично приема вината за престъплението,което е извършил.

При тези факти, от правна страна САС намира следното:

На първо място САС съобрази естеството на настоящата процедура,при която съдът е компетентен да прецени дали лишеният от свобода е изтърпял достатъчно продължително наказание в мястото за лишаване от свобода и да е предоставил с поведението си убедителни доказателства,че е настъпила такава промяна,която позволява защита на общественото спокойствие при предсрочно освобождаване на осъдения,без да се налага за целите на наказанието той да търпи целия му срок в условията на социална изолация в затвор.

Следва да се посочи,че предсрочното освобождаване не представлява награда,нито е задължителна последица от факта на изтърпяното повече от половината от наложеното наказание.В производството по чл.70 ал.1 т.1 от НК съдът следва да съобрази и въздействието на наказанието до настоящия момент по отношение на лишения от свобода и възможностите му за правилна ресоциализация след излизането от затвора.

Изхождайки от тази принципна позиция ,САС несъмнено следва да отчете факта ,че Д. е бил осъден за извършено престъпление по чл.116 от НК за умишлено лишаване от живот на съпругата си.САС изтъква този факт не поради необходимостта отново да се връща към предпоставките на осъждането, а поради необходимостта да се провери дали наказанието и планираните мероприятия по неговото изпълнение са такива,че ефективно преодоляват криминогенните фактори,които са довели до това осъдения да извърши найтежкото престъпление в НК,респективно дали с пълноценна работа е осъществена необходимата промяна,търсена от закона за осъдения в условията на социална изолация.

От приложеното досие на осъдения и справката от ГДИН се установява,че по отношение на осъдения Д. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода,което е безспорно установено и от първия съд.

Видно от докладите на специализираната затворническа администрация Д. в продължителен период от време е отговарял напълно на поставените по отношения на него изисквания.Не е допускал нарушения на вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода и многократно е поощряван, а след като е получил възможност е участвал и в различни културно-масови мероприятия и конкурси.

Не така стои въпросът,с възможността му да полага труд в мястото за лишаване от свобода.Прави впечатление ,че за сравнително дългия престой на осъдения в пенитициарното заведение е полагал труд в кратки интервали от време,без да е имал здравословно проблеми..В докладите на ИСДВР, се посочва ,че е предявавал претенции 3 относно предложените свободни работни позиции,като не е пожелал да се включва на каквато и да е работа.

Няма как да не направи впечатление ,че във всички междинни доклади периодът, в който осъдения е работил като отчетник не е отразен като положителна трудова дейност от специализираната затворническа администрация.Отсъствието й от докладите въобще , не може да се вмени във вина на осъдения, а още по-малко неясните обстоятелства около назначаването му на тази длъжност,но остро поставя въпроса за избирателния подход на затворническата администрация при описанието на фактите,свързани с осъдения и поражда съмнения в коректността им.

Освен напълно формалния подход,в представените пред първия съд доклади се забелязва и липса на прецизност , дори и ако се акцентира само върху обстоятелството свързано с образователната степен на осъдения,предмет на спор в миналото.

Вън от гореизложеното,САС следва да посочи,че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на извода на първия съд за наличието на убедителни доказателства за поправянето на осъдения.

От експертната оценка на Д. се установява ,че същият е бил включен в психологическа програма/консултативен процес в периода от октомври 2023 до август 2024г.резултатите от които са обобщени и описани в цитирания документ.Съдържанието на този документ обаче,както и на всички останали приложени по делото не дава положителен отговор на въпроса ,че Д. е осъзнал естеството на извършеното престъпление ,което в неговия случай е и базисна предпоставка за изграждане на волеви самоконтрол,така ,че в бъдеще да не извършва престъпни прояви.Буди притеснение и факта/напълно игнориран от първия съд/,че в досието на осъдения се съдържа сигнал от наследниците на жертвата на престъплението ,единият от които биологичната дъщеря на осъдения,че спрямо тях са отправени заплахи от Д. в период ,в който същия се е намирал в мястото за лишаване от свобода.Този факт не може да бъде подминат ,доколкото подаването на сигнала във времето съвпада с откриването на мобилен телефон у осъдения,за което и последния е бил дисциплинарно наказан.В тази връзка липсват каквито и е доказателства ,че усилията на затворническата администрация са били насочени в посока на преодоляване на очевидната враждебност на осъдения към друг член от семейството му или ,че ако все пак такова въздействие е било упражнено ,то какви са резултати от него.Отговорът на този въпрос е от съществено значение за основателността на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване,доколкото в доклада на ИСДВР /л.37 с.д./ е отбелязано ,че рискът от вреди за обществото е обособен от характера на извършеното престъпление и би могъл да отключи агресивно поведение при липса на социална подкрепа от близките.В този смисъл, не е достатъчно да се посочи ,че осъдения поддържа контакт с приятелка,отношения,с която е изградил преди осъществяване на престъплението, а да се посочи напредъкът в отношението към дъщеря му и доведения му син от една страна и напредъкът в отношението към извършеното престъпление и вредите от него от друга.Доколкото в приложените по делото доклади от ИСДВР липсват устойчиви и убедителни резултати в тази посока,САС приема ,че 4 продължава да е налице дефицит в корекционната работа с лишения от свобода,който следва да бъде преодолян с адекватни средства навреме.Това е така и защото,в доклада на ИСДВР продължава да са отбелязани общо четири проблемни зони,съществуването на които не кореспондира с твърдяната положителна и устойчива промяна на осъдения,приета от първия съд.

На следващо място,,рискът от рецидив при осъдения поначало е бил нисък а е занижен в рамките на повече от десет години само с девет точки и то при положение ,че осъдения търпи наказанието си от близо половин година при условията на лек режим.Както бе отбелязано по-горе доброто поведение в затвора и липсата на дисциплинарни нарушения е правило при изпълнение на наказанието и не води задължително до предсрочно освобождаване.Към момента,поведението на осъдения в мястото за лишаване от свобода е такова ,каквото се изисква ,без да го надхвърля в положителен аспект и без да дава необходимите гаранции ,че корекционният процес е необратим.