Решение № 4777 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4777 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330110499 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.559, ал.3 вр. чл. 558, ал.7 от КЗ от Кодекса за застраховането.

Ищецът Гаранционен фонд София твърди, че във връзка с претенция по преписка №***/***г. е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в качеството му на компенсационен орган и на основание чл.559, ал.1 КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от ***г. сумата 1012,53 лева. Плащането било осъществено по банков път на ***г. като сумата представлявала равностойността на 517,70 евро, от които 245,70 евро обезщетение, 240 евро такса за обработка и 23 евро банкови такси. Щетите били причинени на автобус с рег. № ***, като към датата на образуване на преписката по щета при ищеца вече били заплатени от Националното бюро на автомобилистите на *** в качеството му на компенсационен орган по обичайното местопребиваване на вредите. В производството по щетите и пред двата компенсационни органи били извършени разноски, също подлежащи на възстановяване. Виновна за настъпването на вредите била ответницата, която на ***г. в ***, при извършване на маневра за смята на пътните платна била ударила движещия се в същата лента автобус рег. № ***. Към момента на настъпване на произшествието ответницата управлявала собствения си автомобил "***" без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Въпреки отправената покана ищцата не била заплатила сумата, която ищецът бил 1 възстановил на компенсационните органи. Предвид това ищецът претендира да бъде осъдена ответницата да заплати сумата, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска, както и деловодните разноски.

Ответницата Н. П. П. счита, че предявеният спрямо нея иск е неоснователен, тъй като тя не е имала вина за причиняване на процесното ПТП, което личи и от съставения протокол на компетентните органи на ***, представен от ищеца. Отрича наличието на вреди по автобуса, като също се позовава на посоченото в протокола за ПТП. Освен това намира за недоказан факта на заплащане на обезщетението на пострадалото лице от страна на компенсационния орган на ***.

Съдът намира за установено следното:

От представения доклад за ПТП № ***/*** на Общинската полиция в ***, се установява, че на *** г. в гр. ***, ***, на ул. *** е настъпило пътно-транспортно произшествие което е било установено от посетилия го патрул ***. Произшествието настъпило при следните обстоятелства: автобус марка *** рег. № *** собственост на *** се движел от шосе *** по улица *** към ***. В същото време управлявания от ответницата Н. П. П. лек автомобил марка ***, рег.№ *** се движел в същата посока и лента, като при опита си да смени лентата, се е ударил в автобуса. В протокола е посочено, че щети по автобуса не се установяват, а относно автомобила е посочено наличие на щета на дясната задна част /лист 5/ . В изпратеното писмо на *** от ***г., което съдържаща уведомление за ПТП, е описан механизъм при който лекият автомобил е завивал надясно от лява лента и е ударил правилно движещият се в своята лента автобус / лист 16/. В уведомително писмо на същото дружество относно оценка на щетите от описаното по-горе ПТП, настъпило на ***г. са посочени ремонт на ляв преден покривен панел и смяна на лява предна броня. Описаните ремонтни работи са демонтиране на лява предна броня, шлифоване на ляв преде покривен панел, китосване, грундиране и шлифоване за боядисване с акрилен лак, боядисване на нова лява предна броня с акрилен лак и монтаж / лист 26/. Оценката е определена на 254,70 евро.

Във връзка с уведомлението за щетата *** е заплатило на *** / Общинско транспортно предприятие ***/ обезщетение за вредите от произшествието в размер на 245,70 евро /лист 18/. След това е отправило към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи искане за възстановяване на платената сума, включваща обезщетението от 245,70 евро и такса за обработка от 200 евро, тоест общо 454,70 евро, както и 23 евро банкови такси / лист 24/. Сумата е била възстановена от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с банков превод от ***г. /лист 11 и 12/ . Във връзка с обработката на щетата НББАЗ е начислило такса от 200 евро, за което е издало на Гаранционен фонд фактура №***/***г. с левова равностойност 469,40 лв. с ДДС, равняваща се на 240 евро / лист 15/. С писмо от 2

07.11.2017г. бюрото е поискало от ищеца Гаранционен фонд да възстанови сумата / лист 10/. По образувана преписка Гаранционен фонд е изготвил доклад по щета №***/***г. с който е определена за възстановяване на НББАЗ сума в общ размер 1012,53 лв. включваща сумите 498,15лв. обезщетение; 469,40 лв. ликвидационни разходи и 44,98 лв. банкови такси / лист 13/. Сумата е била заплатена на НББАЗ по банков път на ***г. /лист 14/. С доклада по щета са начислени и ликвидационни разходи на Гаранционен фонд по чл.558, ал.7 вр. 557, ал.1, т.2а от КЗ в размер на 13,15 лв., като е определена сума за регрес в размер на 1025,68 лв.

Установява се от представена справка от базата данни на Инфомационния център към Гаранционния фонд, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие автомобилът ***, рег.№ ***, управляван от ответницата е бил без действаща застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" /лист 7/ . По искане на *** бюро зелена карта Гаранционен фонд е удостоверил, че автомобилът на ответницата е с обичайно домуване в България, както и че към ***г. той е бил без застраховка / лист 8/ .

На ***г. ищецът по настоящото дело изпратил на ответницата Н. П. регресна покана, с която претендирал в едномесечен срок да заплати горепосочената сумата 1025,68 лв. /лист 29/. Писмото с поканата е било върнато на подателя невръчено, поради обстоятелството с отбелязване, че адресатът живее в чужбина /лист 30/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Установи се, че описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие е причинено на територията държава челен на Европейския съюз. Автомобилът на ответницата е с регистрация в Република България следователно това е територията на която обичайно пребивава превозното средство, по смисъла на определението дадено в чл.1 т.4 от Директива 2009/103/ЕО и чл.482, ал.1 т.1 КЗ. Към датата на произшествието ответницата е управлявала автомобила без да застрахова гражданската си отговорност за пътни произшествия, следователно ищецът е бил компетентен орган да възстанови суми платени от компенсационен орган на друга държава членка на ЕС, съобразно чл.

559, ал.1 т. 1 от КЗ.

Според чл.559, ал.3 КЗ след изплащането на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Следователно правото на ищеца в случая е производно от правото на увреденото от деликта лице, което съществува при положение, че се докаже виновно и противоправно поведение на причинителя на деянието, настъпили от него вреди и причинно следствена връзка, между тях и деянието.

Съдът намира, че при възложена на ищеца доказателствена тежест, по делото не е налице пълно доказване на фактите пораждащи отговорността на ответницата. От 3 представения констативен протокол за ПТП, може безспорно да се установят само обстоятелствата, че на посочените в него място и дата, между автобус на градския транспорт на гр.*** и автомобила управляван от ищцата е настъпил удар, като вреди са били налични само по едното превозно средство – това на ответницата. Вреди по автобуса не са описани. Относно тях не се представят доказателства за това, как и кога са били установени и от кое лице. Единствения документ посочващ щети върху автобуса е създаден от *** от ***г., тоест от самото предприятие собственик, като не установява пряко щетите, а ремонтните дейности по възстановяването им. С оглед изрично записаното в протокола за ПТП обстоятелство, че вреди по автобуса не се наблюдават, не може да се обоснове категоричен и безпротиворечив извод, че така възстановените вреди, са в пряка причинно следствена връзка с произшествието настъпило почти месец по-рано / на ***г./.

Освен това, съдът намира, че не са налице и събрани безспорни доказателства относно това, че деянието на ищцата е противоправно и виновно, доколкото в съдържанието на протокола се сочи, че както нейният автомобил, така и автобусът са се движели в една и съща пътна лента и в една и съща посока. От това, както и от факта, че вреди са установени в задната част на автомобила на ищцата, следва че нейният автомобил се е движел пред автобуса, като не е посочено, че тя е предприела неправилна маневра от съседна пътна лента, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца. Такъв механизъм е описан само в претенцията на собственика на увредения автомобил, но не се потвърждава от други обективни доказателства /например снимки, схеми и др./, изготвени от компетентните да установят произшествието органи или други трети незаинтересовани лица.

С оглед така установеното, съдът намира, че по делото не са доказани безспорно елементите на фактическия състав пораждащи отговорността на ответницата за възстановяване на вредите, поради което предявеният от ищеца регресен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода от делото, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Гаранционен фонд ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4 против Н. П. П. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане, на осн. чл.559, ал.3 вр. 558, ал.7 от КЗ, на сумата 1012,53 лв. представляваща регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди, 4 възстановени на Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на *** за щети върху МПС автобус с рег. № *** собственост на *** от пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г. в гр. ***, ***, на ул. ***, относно което е съставен доклад за ПТП № ***/*** на Общинската полиция в ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4 да заплати, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, Н. П. П. ЕГН ********** с адрес ***, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5