Решение № 3608 от 23.03.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3608

Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVII състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА административно дело № 20257050702720 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалбата на О. Ш. с [ЛНЧ], гражданка на Украйна с предоставена временна закрила в Република България с адрес в гр. Варна - майка на К. Ш. – ученик във 2-ри клас срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/28365/31.10.2025г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за 1 /едно/ дете по реда на чл.10а, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

В жалбата се твърди, че заповедта за отказ е незаконосъобразна и необоснована. Излагат се съображения поради които се счита, че е постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел. Развити са доводи за издаване на отказа в нарушение на чл.13 и чл.16 от Европейската социална харта, както и чл.3, чл.27 от Конвенцията на ООН за правата на детето /КПД/. Неправилно отказът бил обоснован с липса на предпоставките по чл.3, т.5 от ЗСПД. Въпреки, че е лице с временна закрила в РБ, попадало в обхвата на помощта в чл.10а, ал.1 ЗСПД. Поради противоречието между чл.3, т.5 ЗСПД с чл.2, чл.3 и чл.27 от КПД, КРБ, Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, съгласно чл.5, ал.4 от КРБ в случая следвало да се приложат пряко разпоредбите на КПД. Поради прякото приложение на Конвенцията за правата на детето и с оглед основните принципи по ЗЗДт и ЗСП, ЗУБ се моли да се приеме наличието на предпоставките на ЗСПД за отпускане на еднократна помощ за ученика по подаденото заявлението, което е подадено от жалбоподателката като негова майка. Цитират се издадени съдебни актове в този смисъл по идентични случаи. Претендира се отмяна на Заповедта и преписката да бъде върната със задължителни указания към административния орган за отпускане на еднократната помощ за детето, което е ученик във 2-ри клас. Преди съдебното заседание упълномощеният процесуален представител депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата. Моли да бъде уважена и излага становище по съществото на спора. Представя договор за правна защита и съдействие за осъществява не безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Прилага списък на разноските с искане за възстановяване на направените такива и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Варна депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Сочи, че за да възникне правото по чл.10а, ал.1 ЗСПД трябва да са налице предвидените в закона предпоставки. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл.3, т.3 от ЗСПД били семействата, в които единият от родителите е български гражданин, съответно детето/децата е/са с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая детето и родителят били с украинско гражданство и към момента на подаването на заявлението, и към момента на издаване на Заповедта за отказ. В четири от петте хипотези на чл.3 от ЗСПД това право било признато само на българските граждани, а правото на семейни помощи за деца на чужди граждани било уредено само при хипотезата на чл.3, т.5 от ЗСПД, която в случая не била налице, т. к. липсвал договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи, а Директивата за временната закрила била неприложима в случая. При проверката на Заповедта за отказ следвало да се отчете липсата на препращаща норма, на последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ. Тъй като социалните служители нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, за да предоставят помощта трябвало да има правно основание. С тези доводи се моли за отхвърляне на жалбата и се прави възражение по претендираните разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в 14-дневния срок от връчване на Заповедта, от активно легитимирано лице, което е подател на заявлението за отпускане на помощта по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, при наличие на правен интерес за оспорването, тъй като отказът го засяга неблагоприятно.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като взе предвид доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване на приложените правни норми, съдът достигна до следните установявания:

О. Ш. с [ЛНЧ] е гражданка на Украйна със статут на чужденец с предоставена временна закрила, с който статут е и детето й - К. Ш..

Временната закрила на лица, напуснали Украйна, е предоставена с Решение №144 от 10.03.2022г. на Министерски съвет за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. На основание т.2 от това решение временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022г. за срок една година – до 24.02.2023г. С последващи решения на МС е удължавано действието на временната закрила на украинските граждани. С Решение №79 от 20.02.2025г. на МС на РБългария за изменение на Решение №144/10.03.2022г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, срокът на действие на временната закрила в Република България е удължен до 04.03.2026г. С последното Решение №190 от 17.02.2026г. на МС на РБългария за изменение на Решение №144 на МС от 10 март 2022г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, срокът на действие на временната закрила в РБългария е удължен до 04.03.2027г.

С Решение №144 от 10.03.2022г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна се предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец О. Ш. е гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила. Тя е майка на детето К. Ш.. Съгласно представената по делото служебна бележка през учебната 2025/2026 година детето К. Ш. е записан ученик във II -ри „г“ клас за учебната 2025/2026г. в ОУ „П. В.“- гр. Варна.

На 15.10.2025г. О. Ш. подала до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр.Варна заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-В/28365 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а ЗСПД, за детето си К. Ш., който е украински гражданин, неин син и също живеещ постоянно в РБългария. По преписката е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист.

Със Заповед № ЗСПД/Д-В/28365/31.10.2025г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – гр.Варна се произнесъл по заявлението като отказал отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето К. Ш. на основание чл.3, т.5, във вр. с чл.10а, ал.1 ЗСПД. Мотивите за отказа са, че членовете на семейството са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между РБългария и Украйна за изплащане на семейните помощи за деца.

Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването й е връчена на О. Ш. на 06.11.2025г., която я оспорила с жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

При тези фактически установявания, по които няма спор между страните по делото, съдът извърши проверка по чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК и достигна до следните изводи :

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСП семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. С представената с преписката Заповед №0301-РД01-0440/24.10.2025г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна е определил за периода на отсъствието му от 27.10.2025г. до 31.10.2025г. поради ползването на платен годишен отпуск функциите му на директор на Дирекция „СП“-Варна да се изпълняват от К. И. М.- началник на отдел СЗ в дирекцията. По аргумент от цитираната правна уредба и с оглед надлежното оправомощаване с изрична заповед обжалваната Заповед № ЗСПД/Д-В/28365/31.10.2025г. е административен акт издаден от служебно заместващия директора на Дирекция „СП“-Варна и е постановена от компетентния да се произнесе по заявлението орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на изискванията за форма и съдържание в чл.59 от АПК. В нея са посочени фактическите и правни основания за отказа да се отпусне помощта, както и указания за реда и сроковете за обжалването й, съобразно изискванията за мотивиране в чл.10, ал.5 ЗСПД и чл.59, ал.2 от АПК. Изложеното налага извода, че не са налице основания за обявяване на Заповедта за нищожна, респ. за отмяната й като неотговаряща на изискванията за форма на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

В производството започнало с подаване на заявлението и приключило със заповедта за отказ не се установява да са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които да опорочават акта до степен, налагаща неговата отмяна на основание чл.146, т.3 от АПК.

Основателни и доказани са оплакванията в жалбата за противоречие на Заповедта с материалния закон и за несъответствие на отказ с преследваната от закона цел поради следните съображения: Заповедта за отказ за отпускане на помощта по чл.10а от ЗСПД е мотивирана с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая между Република България и Украйна е сключен Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28.11.2001г. - ДВк бр.107 от 2001г., в сила от 01.04.2003г. По силата на Решение № 144/10.03.2022г. на Министерски съвет е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета на Европейския съюз от 04 март 2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Временната закрила се предоставя от 24.02.2022г. за срок от една година. След няколко удължавания, срокът на закрила бе удължен до 04.03.2026г., а с последното решение срокът е удължен до 04.03.2027г.

Доколкото социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република България и Украйна се явява неприложим за конкретните правоотношения.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДт.

Не е налице спор по делото, че жалбоподателката е гражданин на Украйна и се ползва с временна закрила. Последната е предоставена от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Респективно, на същото основание и при същите условия, детето й К. Ш., украински гражданин, се ползва със същата временна закрила. Не е спорно също, че детето на жалбоподателката е записано в училище през учебната 2025/2026г. и не е настанено за отглеждане извън семейството.