Решение № 580 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000501584 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 251, ал. 5 ГПК.

С решение № 260049 от 5 януари 2022г. по гр. д. № 3052/2009г.

Софийски градски съд, ГО, 3 състав е оставил без уважение молбата на Р. К.

С., ЕГН **********, с правно основание чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното на 15.06.2011г. решение по гр. д. № 3052/2009 г. на СГС I-3 св, като неоснователна.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца Р. К. С. срещу посоченото решение от 5 януари 2022г. на СГС, ГО, 3 състав, с което молбата му за тълкуване на решението, постановено по гр. д.

№ 3052/2009г., е оставена без уважение. С доводи за неправилност на решението с оглед неяснотата на решението, чието тълкуване се иска, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и вместо това да се допусне тълкуване на решението по делото, като се посочи дали собствените му 3 200 кв. м представляват идеална или реална част от имота.

Насрещната страна „Искър Дивелъпмънтс“ ООД е оспорил жалбата – поддържа, че искането за тълкуване е недопустимо, тъй като съдът вече се е произнасял по такова, като не се дължи и произнасяне дали се претендира 1 реална или идеална част, тъй като това е извън предмета на делото.

За да постанови решението си , с което е оставил без уважение искането за тълкуване на решението, съдът е приел, че волята му е ясна и е съобразена с петутима на исковата молба, още повече, че с решение от 04.05.2007г. по искане на ищеца се е произнесъл с искане за тълкуване, като е приел, че решението не е неясно, а в производството по чл. 251 ГПК съдът няма правомощие да изменя волята си.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, то е и допустимо, и правилно като резултат.

С решение от 15.06.2011г. по гр. д. № 3052/2009г. на СГС, ГО, 3 състав, потвърдено частично с решение № 560/27.03.2012г. по гр. д. № 2796/2011г. на САС, ГО, 2 състав (недопуснато до касационно обжалване с определение № 170/22.04.2013г. по гр. д. № 1767/2013г. на ВКС, ГК, II ГО), е признато за установено по отношение на „Искър Дивелъпмънтс” ООД, че Р.

К. С. е собственик на неурегулиран поземлен имот – нива – имот с планоснимачен номер 391, находящ се в местността „Гара Искър“ по кадастралния план на гр. София, одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен план и кадастрален план на гр. София в УПИ IV, кв. 3, местност „Индустриална зона „Гара Искър“, ул. „Поручик Неделчо Бончев“ № 5, целият с площ от 3200 кв. м, при съседи по нотариален акт: Л.

Т., К. Л., по мъж А., Ц. С. Л. и братя Г., и е осъден ответникът „Искър Дивелъпмънтс” ООД да предаде владението на имота на ищеца Р. К. С. на основание чл. 108 от Закона за собствеността. Решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска в останалата му част – за разликата над признатата площ до претендираната от ищеца площ от 6 300 кв. м като недоказан и неоснователен, е влязло в сила като необжалвано.

С решение № 687/22.03.2018г. по в. гр. д. № 5504/2017г., постановено от САС, ГО, 7 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 230/03.05.2019г. по гр .д. 4492/2018г. на ВКС, ГК, I ГО, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 15.06.2011г. по гр. д. № 3052/2009г. на СГС, I-3 състав, като първите два абзаца от диспозитива, се четат така: „ признава за установено по отношение на „Искър 2

Дивелъпмънтс” ООД, че Р. К. С. е собственик на 3 200 кв. м от неурегулиран поземлен имот - нива - имот с планоснимачен номер 391, находящ се в местността „Гара Искър”, по кадастралния план на гр. София, одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на гр.

София в УПИ ІV, кв. 3, м. „Индустриална зона „Гара Искър, ул. „Поручик Неделчо Бончев” № 5, целият с площ от 6 300 /шест хиляди и триста/ кв. м, при съседи по нотариален акт: Л. Т., К. Л. по мъж А., Ц. С. Л. и братя Г., като осъжда „Искър Дивелъпмънтс” ООД да предаде владението на тази част от имота на Р. К. С. на основание чл. 108 ЗС. Отхвърля иска в останалата му част за разликата над признатата площ от 3 200 кв. м до претендираната от ищеца площ от 6 300 кв. м като недоказан и неоснователен. “. Видно от мотивите на решението на САС, съдът е приел, че няма основание за произнасяне по искането за тълкуване на решението на СГС, при положение, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка е уважено. Влязлото в сила решение по чл. 247 ГПК се инкорпорира в поправеното решение и първоначалното решение, в случая от 15.06.2011г., е със съдържание като поправеното от деня на постановяването му.

За да се уважи в случая предявеният ревандикационен иск за имота, предмет на иска, но за площ от 3 200 кв. м от имота, целият с площ от 6 300 кв. м (така, както е допусната поправка на ОФГ от въззивния съд) – с каквато площ (6 300 кв. м) имотът е посочен в исковата молба, съдът е взел предвид влезли в сила решения по гр. д. № 5585/1980г. и по гр. д. № 1902/1982г. на СРС, с което праводателят на ищеца е признат за собственик на имот пл. № 391 от кв. 3 по плана на м. „гара Искър„ София, целият от 3 200 кв. м. В представени по делото скици и съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, възприето от съда, по делото е установено местоположението на посочения имот, но с площ от около 6 200 - 300 кв. м. по графични данни.

Обжалваното в настоящото производството решение по чл. 251 ГПК е постановено по молба на ищеца от 18.08.2021г. за тълкуване на решението на СГС, в която е посочено, че е отказано извършване на въвод във владение въз основа на издадения по делото изпълнителен лист, като отказът е отменен в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по съображения, че предметът на изпълнението е възможен, но решението на съда е неясно и подлежи на тълкуване.

3

С цитираното от ищеца решение от 25.06.2021г. по ч. гр. д. № 1674/2021г. на СГС е отменено по жалба на взискателя Р. К. С. постановление от 30.12.2020г. по изп. д. № 20197810400381 по описа на ЧСИ за отказ от извършване на въвод във владение. Отказът е отменен, като е прието, че предметът на изпълнението е възможен, но има неяснота в съдебното решение по въпроса относно индивидуализацията на подлежащата на предаване реална част, поради което има необходимост от тълкуването му по реда на чл. 251 ГПК, при положение, че вече е била проведена процедура по поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК.

Съгласно чл. 251, ал. 1 и 2 ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил, като тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. Тълкуването е насочено към изясняване на истинския смисъл на решението (диспозитива - какво постановява съдът по съществото на спора), за да се отстрани неяснота, по повод на която може да възникне спор между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че чрез тълкуване на решението на първоинстанционния съд, поправено с решение по чл. 247 ГПК, не може да се отстрани неяснотата, посочена от ищеца, относно ситуирането на процесния имот - площта от 3 200 кв. м - в имота, в който попада по действащите регулационен и кадастрален план. Становището на СГС, упражнил контрол по реда на чл. 435 и сл. ГПК относно процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител по повод изпълнението на процесното решение, не обвързва настоящия съд като съд, пред който се обжалва акта на съда по чл. 251 ГПК. По начина, по който е изразена волята на съда, се налага извод, че волята му, обусловена от влезли в сила съдебни решения, с които като собственик на имота се легитимира праводателят на ищеца, не е била да признае ищеца за собственик на идеална част от имота. Не е възможно в настоящото производство по тълкуване обаче да се обозначи къде в рамките на 6 300 кв. м е разположена площта от 3 200 кв. м, за която искът е бил уважен и е постановено, така както е поправено решението, да се предаде владението на „тази част“ от имота. Това е така, тъй като чрез тълкуване не може да постановява нещо различно от вече постановеното, а от процесното решение, чието тълкуване се иска, не може да се направи извод за местоположението на тези 3 200 кв. м (при първоначална индивидуализация на имота в решението на СГС, потвърдено от САС, именно с такава площ и с 4 граници по нотариален акт) в по-големия имот – УПИ IV, кв. 3, местност „Индустриална зона „Гара Искър“, ул. „Поручик Неделчо Бончев“ № 5.

Мотивите към решението не могат да бъдат тълкувани самостоятелно, а само с оглед изясняване на волята на съда, отразена в диспозитива, и от тях не може да се извлече къде са разположени тези 3 200 кв. м – част от имот пл. № 391, находящ се в местността „Гара Искър”, по кадастралния план на гр.

София, одобрен през 1959г. Тълкуването не може да почива на нова преценка на данните по делото, не е допустимо да се преценяват отново доказателствата, нито съдът да се произнася по въпрос, който страната поставя за първи път – в случая къде в рамките на 6 300 кв. м са разположени 3 200 кв. м, за които искът е бил уважен - тъй като на тълкуване подлежи изявената воля, а не следва да се пререшава делото.

Така мотивиран, въззивният съд счете, че решението по чл. 251 ГПК, предмет на инстанционен контрол, е правилно като резултат и подлежи на потвърждаване без да се присъждат разноски в полза на ответника поради неоснователност на жалбата, тъй като производството е за изясняване на действителната воля на съда и обхвата на изпълнителната сила на решението му и е образувано по повод хода на изпълнителното производство.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049 от 5 януари 2022г. по гр. д. № 3052/2009г. на Софийски градски съд, ГО, 3 състав.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5