Решение № 62 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Мая Крушева като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Търговско дело № 20255300900542 по описа за 2025 година

Производство по чл.694 ал.3, т.1 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Национална агенция за приходите, гр.София, бул."Княз Дондуков" №52 против „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ” АД /н/, ЕИК 120614576, със седалище и адрес на управление: гр.Чепеларе, п. к.

4850, ул.“Васил Гаджуров" №5, С. Е. Б. - синдик на „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ" АД /н/, ЕИК 120614576, с адрес: *** и Г. П. Я., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

Ищецът твърди, че на основание чл.3 ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.

Твърди, че производството по несъстоятелност срещу „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ" АД е открито с Решение №194 от 30.06.2017г., постановено по т. д. №246/2017г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, вписано в ТРРЮЛНЦ под №20170630164339 по партидата на дружеството, като Националната агенция по приходите (НАП) е кредитор с предявени и приети вземания, включени в изготвения от синдика на дружеството списък на предявените и приети вземания на кредиторите на дружеството, обявен по партидата му в ТРРЮЛНЦ под №20171006100802.

1

Сочи, че с молба за предявяване на вземания с вх.№261431/28.05.2025г., подадена по т. д. №595/2017г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, кредиторът Г. П. Я. е предявил, както следва: 1.) 89 500 лв. предплатени разноски т. д. №595/2017г. на ОС Пловдив; 2.) 11 927,50 лв. предплатени разноски по т. д. №898/2018г. на Софийски градски съд; 3.) 1 788,99 лв. предплатени разноски по т. д. №954/2018г. на Софийски градски съд; 4.) 1 540,94 лв. предплатени разноски по т. д. №1242/2019г. на Софийски градски съд; 5.) 1 895,62 лв. предплатени разноски по т. д. №10326/2018г. на Софийски градски съд; 6.) 1 867,09 лв. предплатени разноски по т. д. №370/2018г. на Пловдивски окръжен съд, като обосновавал предявените вземания единствено с приложени към молбата 19 броя вносни бележки. В ТРРЮЛНЦ под №20250605091043 по партидата на „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ" АД бил обявен Списък №6 на допълнително приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ на кредиторите на дружеството, в който са включени предявените от Г. П. Я. с молбата с вх.№261431/28.05.2025г. по описа на Окръжен съд - Пловдив вземания, като синдикът е посочил основание за приемането им - предплатени разноски по 6 броя търговски дела. Видно от списъка било, че синдикът е определил поредност на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1, т.3 от ТЗ по отношение на всички предявени и приети вземания на Г. П. Я..

С възражение от 12.06.2025г. ищецът поискал изключване от списъка на приетите вземания на вземанията на Г. П. Я.. В случай, че съдът по несъстоятелността остави без уважение това искане, НАП поискал списъкът да бъде изменен, като от него се изключат вземанията на Г. П. Я. за заплатени суми за разноски, сторени до 27.05.2020г. включително, индивидуализирани в молба за предявяване на вземания с вх.№261431/28.05.2025г. по т. д. №595/2017г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като погасени по давност на основание чл.110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Било поискано, също така, ако съдът по несъстоятелността одобри Списък №6 на допълнително приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ, изцяло или частично, определената от синдика на дружеството поредност на удовлетворяване от чл.722 ал.1, т.3 от ТЗ по отношение на съответните вземания да бъде изменена и вместо това да бъде определена поредност на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1, т.12 от ТЗ.

С Определение №260271/15.08.2025г., постановено по т. д. №595/2017г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, обявено в ТРРЮЛНЦ под №20250815134131 по партидата на длъжника, съдът одобрил Списък №6 на допълнително приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20250605091043 по партидата на „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ” АД /н/, с едно изменение - намаляване размера на вземането на кредитора Г. П. Я. по позиция 1 от списъка на 89 500 лв., като оставил без уважение възражението на НАП.

Твърди, че видно от молбата за предявяване на вземания с вх.

№261431/28.05.2025г., подадена по т. д. №595/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив от Г. П. Я. е, че със същата в пункт 1 е предявена сума в размер на 89 500 лв., 2 обоснована единствено с приложени към молбата 19 броя вносни бележки. От тях обаче не можело да се установи категорично дали плащанията са извършени по особената сметка на несъстоятелността, доколкото в тях било посочено, че получател на сумите е физическото лице С. Б.. Следвало да се отчете и че вносител на сумите е лицето К.Ц.Ц., т. е. лице, различно от Г. П. Я.. Сборът на сумите по представените вносни бележки не съответствал нито на предявения от лицето размер - 89 500 лв., нито на приетия от синдика размер - 98 500 лв.

Сочи, че на основание разпоредбите на чл.629б и чл.632 от ТЗ, единствено и само съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок.

Видно от постановените по т. д. №595/2017г. по описа на Окръжен съд - Пловдив определения, обявени в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството било, ч е съдът по несъстоятелността не е постановявал актове, с които да е указвал на кредиторите на дружеството необходимостта от привнасяне на разноски за издръжката на производството, нито е определял съответни суми за това, поради което плащанията по вносните бележки не могат да се приемат за извършени съобразно разпоредбите на чл.629б и чл.632 от ТЗ, като съответно - не могат да бъдат приемани и съответно удовлетворявани в производството по несъстоятелност, и още по-малко - за тях не може да бъде определяна поредност на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1, т.3 от ТЗ.

Възразява, че вземанията на кредитора за предплатени разноски в общ размер на 25 000 лв. по вносни бележки от 17.05.2018г., 05.10.2018г., 29.01.2019г., 26.07.2019г. и 13.12.2019г. са погасени по давност.

Счита, че синдикът изцяло незаконосъобразно е приел и вземанията на Г. П. Я., както следва: 11 927,50 лв. - предплатени разноски по т. д. №898/2018г. на Софийски градски съд; 1 788,99 лв. - предплатени разноски по т. д. №954/2018г. на Софийски градски съд; 1 540,94 лв. - предплатени разноски по т. д. №1242/2019г. на Софийски градски съд; 1 895,62 лв. - предплатени разноски по т. д. №10326/2018г. на Софийски градски съд; 1 867,09 лв. - предплатени разноски по т. д. №370/2018г. на Пловдивски окръжен съд, тъй като в молбата си Г. П. Я. не посочвал конкретни основания за възникване на вземанията му и не прилагал документи, които обосновават основателността на претенцията му.

Ищецът твърди, че от направените справки в публичните регистри на Окръжен съд - Пловдив и Софийски градски съд по посочените от Г. П. Я. номера на търговски дела, се установило, че лицето Г. П. Я. не е страна по тези производства, както и че в негова полза съдилищата не са присъждали каквито и да били разноски.

С оглед горепосоченото счита, че синдикът е следвало да включи същите в списъка на неприетите вземания на кредитори на дружеството.

Ако съдът приеме, че претенциите на Г. П. Я. са основателни, то на основание 3 чл.110 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания за разноски по посочените дела, сторени до 27.05.2020г. включително, като погасени по давност.

Твърди, че по реда на чл.722 ал.1, т.3 от ТЗ се удовлетворяват единствено и само разноските по несъстоятелността, като по този ред не могат да бъдат удовлетворени каквито и да били други сторени разходи, още повече - неприсъдени такива.

В тази връзка, ако съдът приеме, че претенциите на Г. П. Я. са основателни, то предвид факта, че тези разноски не са определени по реда на чл.629б от ТЗ и чл.632 от ТЗ, счита, че те попадат в категорията вземания, визирани от разпоредбата на чл.616 ал.2, т.4 от ТЗ и като такива следва да се ползват с поредност на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1, т.12 от ТЗ.

Заявява, че не могат да бъдат споделени изложените от съда по несъстоятелността доводи в Определение №260271/15.08.2025г., постановено по т. д.

№595/2017г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, обявено в ТРРЮЛНЦ под №20250815134131 по партидата на длъжника.

Моли да бъде постановено решение, с което да се установи несъществуването и недължимостта на приетите от синдика на „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД /н/ със Списък №6 на допълнително приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20250605091043 по партидата на дружеството вземания на Г. П. Я. в общ размер на 117 520,14 лв., индивидуализирани в молба за предявяване на вземания с вх.№261431/28.05.2025г. по т. д. №595/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив, от които: 1.) 89 500 лв. предплатени разноски по т. д. №595/2017г. на ОС - Пловдив; 2.) 11 927,50 лв. предплатени разноски по т. д. №898/2018г. на Софийски градски съд; 3.) 1 788,99 лв. предплатени разноски по т. д. №954/2018г. на Софийски градски съд; 4.) 1 540,94 лв. предплатени разноски по т. д. №1242/2019г. на Софийски градски съд; 5.) 1 895,62 лв. предплатени разноски по т. д. №10326/2018г. на Софийски градски съд; 6.) 1 867,09 лв. предплатени разноски по т. д. №370/2018г. на Пловдивски окръжен съд.

В случай, че бъде установено съществуването и дължимостта на горепосочените вземания, то да бъде установено, че вземанията на Г. П. Я. за заплатени суми за разноски, сторени до 27.05.2020г. включително, индивидуализирани в молба за предявяване на вземания с вх.№261431/28.05.2025г. по т. д. №595/2017г. по описа на Окръжен съд - Пловдив са погасени по давност на основание чл.110 от ЗЗД.

В случай, че бъде установено изцяло или частично съществуването и дължимостта на горепосочените вземания на Г. П. Я., да бъде установено, че същите са с поредност на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1, т.12 от ТЗ.

Претендира всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във 4 връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.

По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба от ответника С. Е. Б. синдик на „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД /н/. Оспорва изцяло подадения иск, като счита същия за неоснователен. Твърди, че подадената искова молба изцяло преповтаря аргументите на подаденото възражение, което мотивирано било отхвърлено от съда по несъстоятелността. Твърди, че НАП не представят нови или убедителни аргументи срещу определението на съда по несъстоятелността, което изцяло поддържа и счита за мотивирано и правилно.

Сочи, че при изготвянето на списъка е допуснал техническа грешка при изписването на размера на приетото вземане по т.1 на кредитора Г. П. Я., като неправилно е изписал сумата от 98 500 лева, вместо предявените с молбата 89 500 лева, за което уведомил съда по несъстоятелността.

Твърди, че е невярно, че сумите за предплатените разноски са постъпвали по негова сметка. Твърди, че всички суми са постъпили по особената банкова сметка на длъжника, открита при Общинска Банка АД с IBAN: BG55SOMB91301062811101, за което представя извлечение от същата за периода от 05.07.2017г. до 30.04.2025г.

Именно защото сумите са постъпвали по особената банкова сметка на длъжника са приети от него като разноски по несъстоятелността. Представя копие от вносните бележки от кредитора Я., така както са приложени към молбата за предявяване.

Посочва, че видно от приложеното извлечение е, че банковата сметка, по която са превеждани сумите е на несъстоятелното дружество. Средствата от същата сметка се разходват единствено след разрешение на съда по несъстоятелността по реда на чл.658 ал.1, т.9 от ТЗ. Във всички представени платежни нареждания ясно личало основанието за превода, което е за разноски за несъстоятелност на „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД /н/ и е посочено задълженото лице, а именно Г. Я.. Поради тази причина било без правно значение, кое е лицето, извършвало преводите, след като изрично било посочено задълженото лице.