Решение № 209 от 11.05.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. гр.Несебър, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20202150100691 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост.

Ищецът „С.А.Б.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, твърди в исковата си молба, че притежава десет самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***, с адрес: град ***, ведно с 32,461% идеални части от общите части, както и че на 17.02.2020г. от 10:00 часа е проведено Общо събрание на Етажната собственост на сградата, а взетите на това събрание решения са незаконосъобразни / нищожни, тъй като при свикването и провеждането на Общото събрание на ЕС са допуснати множество съществени нарушения на ЗУЕС. На първо място посочва, че събранието не е проведено на подходящо място в сградата, а на отдалечено такова, по който начин е нарушен чл.16, ал.1 от ЗУЕС. Решенията, взети по т.3, т.4 и т.5 от дневния ред, не са от компетентността на ОСЕС, тъй като с тях ищецът е задължен да заплати голяма сума в полза на етажната собственост, но тя не е за разходи за нуждите на етажната собственост, а за самостоятелни обекти – входни врати, дограма, довършителни СМР по самостоятелните обекти, за технически ръководител, като приложими за тези дейности са разпоредбите на ЗУТ, но не и на ЗУЕС. Ищецът посочва, че не е уведомяван за събранието. Протоколът от проведеното ОСЕС не е обявен по предвидения в закона ред съгласно изискванията на чл.16, ал.5 и ал.7 от ЗУЕС. Според ищеца, с приемането на решението да заплати в полза на ЕС значително завишената сума в размер на 162 791,92 лева, се цели да бъде насочено принудително изпълнение срещу притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата. Моли съдът да постанови решение, 1 с което да бъдат отменени решенията на Общото събрание на Етажната собственост.

Претендира разноски.

С допълнителна молба ищецът уточнява, че за проведеното ОСЕС и за взетите на него решения е узнал на 27.07.2020г., когато е получил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3942/2020г. по описа на Бургаския районен съд. Отбелязва, че председателстващ събранието и протоколчик са избрани едва след избора на управител на ЕС, без да е посочено по чие предложение е гласувано това решение и кой е установил кворума при вземането му, не е гласуван мандат на управителя съобразно чл.19, ал.2 от ЗУЕС. Освен това неправилно и незаконосъобразно едно и също лице е избрано както за председателстващ събранието, така и за протоколчик. Не е приложено пълномощно. Решенията по т.3 и т.4 от дневния ред не са взети с изискуемото мнозинство от най-малко 75 на сто идеални части от общите части в ЕС съгласно изискването на чл.17, ал.2, т.3 от ЗУЕС. Решението по т.10 от дневния ред за избор на касиер не е било според предварително обявения в поканата дневен ред.

В отговора на исковата молба ответната страна – Етажната собственост, представлявана от управителя Р.Р.С., е подал отговор на исковата молба, в който на първо място заявява, че искът е недопустим поради предявяването му след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, като протоколът от ОСЕС е връчен на ищеца на 30.04.2020г., а срокът за предявяването на иска за отмяна на решенията на ОСЕС е изтекъл на 13.07.2020г. Въз основа на това прави искане за прекратяване на производството, т.е. да бъде предварително решен въпрос, който е включен в предмета на доказване с допустимите по ГПК доказателствени средства. По същество на спора заявява, че счита иска за неоснователен и недоказан. Оспорва довода за нарушение на чл.16, ал.1 от ЗУЕС, тъй като сградата в режим на ЕС е изградена в груб строеж и е неподходяща за провеждане на събрание. Позовава се на разпоредбата на чл.48 от ЗУЕС, наред с тези на чл.11, ал.1, т.10 и чл.41 от ЗУЕС и чл.41 от ЗС за да обоснове компетентността на Общото събрание на ЕС да взема решения по точките от дневния ред, и в частност тези по т.3, т.4 и т.5, както и необходимост от довършване строежа на сградата. Създаването на други фондове на ЕС освен „Ремонт и обновяване“ не е в нарушение на ЗУЕС. Ответникът твърди, че ищецът е бил надлежно поканен за събранието, като това е направено с изпратена нотариална покана, в която е посочена датата, часът и мястото на провеждане на събранието, дневния ред, при който да се проведе, подписана от етажен собственик.

Нотариалната покана е била залепена на адреса на управление на дружеството на 06.02.2020г., на която дата ищецът е следвало да се счита уведомен за събранието на основание чл.47, ал.1 от ГПК, по който начин е спазена процедурата по чл.13 от ЗУЕС.

Отрича да е нарушен чл.16, ал.5 и ал.7 от ЗУЕС. На събранието етажният собственик К.Д.К. е представляван от Н.С.Т., за което е представено надлежно пълномощно от 18.03.2019г.

Протоколът от ОСЕС е с нотариално удостоверение на подписите на всички участници, в т.ч. и на П.К., Р.С. и Н.Т.. Не счита за нарушен чл.19, ал.2 от ЗУЕС с негласуването на мандата на управителя на ЕС, както не счита за нарушение обстоятелството, че едно лице 2 има едновременно качеството на председателстващ Общото събрание и протоколчик.

Оспорва довода на ищеца, че на събранието са вземани решения по точки от дневния ред, които не са били обявени с поканата за свикване на събранието. Не съществува изискване приходите в бюджета на ЕС да бъдат предвидени във фонд „Ремонт и обновяване“ и вноските да бъдат набрани ежемесечно, а за неоснователно счита твърдението на ищеца, че решенията не са взети с изискуемото мнозинство. Не представлява нарушение изборът на касиер. Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски по делото.

С Определение № 1047 от 16.09.2020г., постановено по делото, съдът е съединил на основание чл.213 от ГПК за общо разглеждане гр.д.№ 691/2020г. и гр.д.№ 884/2020г., двете по описа на Несебърския районен съд, като е постановил производството по двете дела да продължи под номера на по-рано образуваното дело – настоящото гр.д.№ 691/2020г. по описа на Несебърския районен съд.

Производството по присъединеното гр.д.№ 884/2022г. по описа на Несебърския районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от „С.А.Б.“ ООД, ЕИК ***, в която твърди, че е собственик на десет самостоятелни обекти в сграда с идентификатори №№ ***.1, ***.3, ***.5, ***.8, ***.9, ***.15, ***.18, ***.19, ***.21 и ***.22, ведно с общо 32,461% идеални части от общите части на сградата с идентификатор *** с адрес: град ***, в която сграда се намират самостоятелните обекти. Посочва останалите собственици в сградата, броят на притежаваните от тях самостоятелни обекти и притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части в сградата, а именно: ЕТ „П.А.К.“ с ЕИК *** – десет самостоятелни обекти, ведно с 36,126% идеални части от общите части в сградата, Р.Р.С. – четири самостоятелни обекта, ведно с 14,546% идеални части от общите части на сградата, К.Д.К. – три самостоятелни обекта, ведно с 6,332% идеални части от общите части на сградата, Б.А.Й. – един самостоятелен обект, ведно с 5,929% идеални части от общите части на сградата, и „Н.**“ с ЕИК *** – два самостоятелни обекта, ведно с 4,606% идеални части от общите части на сградата. Посочва, че сградата е изградена в груб строеж, като за партерния етаж е издаден Акт обр. 16 и същият е въведен в експлоатация, както и че на 17.02.2020г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, на което е взето решение по т.4 от дневния ред, с което е определен бюджет в размер на 501 500 лева, като средствата са необходими до завършване изграждането на сградата и получаване Акт обр. 16 и за въвеждането й в експлоатация.

Ищецът счита това решение за нищожно, тъй като е постановено извън компетенциите на Общото събрание на ЕС, доколкото бюджетът не се разпростира само до общите части в сградата, но средствата са предвидени и за завършване на самостоятелните обекти на етажните собственици. Същевременно за завършване на общите части в сградата са необходими средства не повече от 169 566 лева, поради което с атакуваното решение ищецът счита, че се засягат икономическите му интереси предвид, че не е длъжен да участва в довършване изграждането на самостоятелните обекти на останалите етажни собственици.

Моли решението по т.4 от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на 17.02.2020г., да бъде обявено за нищожно. Претендира разноски.

3

В отговора на тази искова молба ответната страна – Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: град ***, представлявана от управителя Р.Р.С., на първо място се изразява становище за недопустимост на предявения иск за обявяване нищожност на решението по т.4 от дневния ред на проведеното общо събрание с довода, че исковата молба е подадена след преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, а установяване нищожността е обвързана от този срок, респ. не може да се предявява след законовия срок за отмяна на решенията на ОСЕС като незаконосъобразни. Неприложими са правилата на ЗЗД за недействителност на договорите, а в ЗС и ЗУЕС не са регламентирани специални основания за нищожност на решенията на Общото събрание на ЕС. По същество на спора заявява, че твърдяната от ищеца липса на компетентност на Общото събрание на ЕС не представлява основание да се приеме, че съответното решение е нищожно, защото компетентността касае административен акт, издаден от административен орган, осъществяващ публични функции. Отделно от това твърди, че решението по т.4 от ОС на ЕС от 17.02.2020г., взето с необходимото мнозинство, е от неговата компетентност, позовавайки се на разпоредбите на чл.41 от ЗС и на чл.11, ал.1, т.10 и чл.48 от ЗУЕС, то е било необходимо именно с оглед завършването на сградата, която понастоящем е изградена в груб строеж, и въвеждането й в експлоатация касае съоръженията и инсталациите, представляващи общи части.

С допълнение към отговора на исковата молба ответникът счита, че същата е нередовна, тъй като в нея като ответник е следвало да бъде посочен всеки един от останалите етажни собственици в сградата, а не Етажната собственост, тъй като тя е неперсонифицирана общност, а оттам и не може да бъде субект на спорното материално право и не притежава процесуална легитимация – не е надлежна страна в процеса.

С разпореждане от 10.01.2023г., постановено по делото, като правна квалификация на иска за обявяване нищожността на решенето по т.4 от дневния ред от Общото събрание на ЕС от 17.02.2020г. е посочена чл.26, ал.1 от ЗЗД, съдът е приел, че искът е допустим, както и че искът за отмяна на решението по т.4 от дневния ред на събранието като незаконосъобразно е предявен при условията на евентуалност спрямо иска за прогласяване на неговата нищожност.

Ищецът се представлява в съдебно заседание от упълномощени адвокати, които заявяват, че поддържат исковите молби с изложените в тях доводи и искания. При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Представят писмени бележки, в които обосновават допустимостта на исковете. Подчертава се, че ищецът, като етажен собственик, не е надлежно поканен за процесното Общо събрание на ЕС, включително покана не му е изпращана и на електронния адрес, с който управителят на Етажната собственост е разполагал и по който начин страните са водили кореспонденция, включително и по повод довършването на сградата, преди събранието и по времето, когато все още са били в нормални отношения. Наред с това не е изпълнено никое от изикванията на чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС. Не са му надлежно съобщавани и решенията, взети на събранието, в която връзка 4 изразява становище, че оповестяване на протокола от събранието не може да става чрез връчване на адреса на управление на дружеството. Въпреки това нотариусът не е връчил нотариалната покана по реда на ГПК. Поддържат се и доводите за незаконосъобразност на отделните решения, взети на събранието, както и за вземането на решения по въпроси, които не са предвидени предварително в дневния ред. По отношение довода за нищожност на решението по т.4 от дневния ред се поддържа, че Общото събрание не ЕС не е компетентно да определя бюджет, а етажните собственици да бъдат задължавани да заплащат сумите по него, предвидени за довършване строителството на съответните им самостоятелни обекти в сградата, което от своя страна е довело до обстоятелството, че приетият бюджет е около три пъти по-голям от средствата, необходими за довършване на общите части на сградата. Завършването изграждането на самостоятелните обекти е задължение на съответния етажен собственик, а Общото събрание не можело да задължава отделния собственик и да му определя суми, които следва да заплати за самостоятелните му обекти, защото то няма такова правомощие по чл.11 от ЗУЕС.