Решение № 987 от 16.10.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Бургас, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120201563 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И. Г. П., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. А. П. от СтАК, против Наказателно постановление № 25-0769-005396/13.02.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В депозирА. молба по хода на делото процесуалният представител на жалбоподателя адв. П. от СтАК заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея фактически и правни съображения, с оглед на което отново се моли отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – Началник група в ОДМВРБургас, Сектор "Пътна полиция" се представлява от гл. юрисконсулт Р.Ж., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /предвид връчването на обжалваното НП на 1 жалбоподателя на 23.04.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 29.04.2026г., видно от входящия номер на същата/, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима.

РазгледА. по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 12.09.2025г. свидетелят К. Р. Б. – младши автоконтрольор в ОДМВРБургас, Сектор "Пътна полиция" съставил срещу жалбоподателя А. С.

GA № 4655401/12.09.2025г., в който посочил, че на 12.09.2025г. около 19:30 часа в гр. Бургас по ул. „Проф. Яким Якимов“ от кръстовище с ул. „Янко Комитов“ в посока към бул. „Стефан Стамболов“, същият управлявал лек автомобил „БМВ М5“ с рег. № ******, като по време на движение превозвал пътник на задна седалка, който не изпълнява задължението си за използването на обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.

Свидетелят Б. квалифицирал тези факти като нарушение по чл.183, ал.

4, т. 7 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения А., на 13.02.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си И. Г. П. е осъществил състава на нарушението по чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, поради което и на основание чл.

183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 51,13 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че както актът за установяване на административно нарушение, така и оспореното наказателно постановление, 2 са издадени от компетентни органи, съгласно приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и А. настоящият съдебен състав констатира съществен порок на същите, касаещ задължителното им съдържание и обуславящ незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и съответно неговата отмяна само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

Както бе посочено по-горе, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на А. и издаване на НП е строго формализиран процес, поради което и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължителен реквизит както на акта за установяване на административно нарушение, така и на наказателното постановление, е описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Както процесния А. обаче, така и издаденото въз основа на него оспорено наказателно постановление, са издадени в противоречие с горецитираните разпоредби.

На жалбоподателя е вменено осъществяването на административно нарушение на нормата на чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, а именно, че превозва пътник, който не изпълнява задължението си за използването на обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. И в двата акта обаче, липсва каквато и да е индивидуализация на пътника, което препятства възможността да бъде извършена преценка за това дали за този конкретен пътник не е била налице някоя от хипотезите по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, които освобождават лицето от задължението да поставя колан (напр. бременност, специфично физическо състояние или увреждане и др.), съответно да се установи има ли осъществен състав на нарушение. Актосъставителят е имал възможност да установи самоличността на пътника, но това не е било сторено или дори да е било сторено не е отразено в А. и наказателното постановление.

Липсата на който и да било от посочените в императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити на А. и на 3 наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и което представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното лице.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на оргА., издал отменения акт или отказ, като съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял (Производства пред съд) въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В случая, предвид изхода на делото право на разноски има единствено жалбоподателят, но доколкото независимо от направеното с жалбата искане за присъждане на разноски, по делото не са представени каквито и да е доказателства да реално сторени разноски във връзка с настоящото производство, то такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-005396/13.02.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП, на И. Г. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4