Определение № 163 от 23.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. София, 23.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500122 по описа за 2024 година за да постанови определение, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С определение от 31.08.2023г , постановено по гр.д. № 3124/2021г, Софийски градски съд, ГО, І-25-ти състав е прекратил производството по делото по посочени искове , като е приел, че исковете, доколкото са уточнени са недопустими и законът не предвижда исков процес като средство за защита на права, така както са индивидуализирани от ищцата.

Определението на СГС се обжалва с частна жалба от ищеца А. Б. М., с оплакване за неправилност. Жалбоподателката поддържа, че дълго време не е имало движение по нейното дело, след което делото било поето от съдия, който според ищцата е следвало да се отведе от делото. Вместо това, този съдия прекратил производството по делото. Ищцата изразява несъгласие с изводите на съда за недопустимост на исковете.

Поддържа, че съдът е следвало да съобрази депозирани молби за конституиране на нов ответник и вписване на ИМ, вместо да прекрати производството по делото. Поддържа, че предявените искове са допустими и има интерес от тяхното разглеждане. Моли апелативния съд, като съобрази изложеното в исковата молба и в частната жалба, да отмени определението на СГС и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, но от друг съдебен състав .

Частната жалба е подадена в законоустановия срок от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на осн. чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, предвид което е и процесуално допустима.

1

На 18.01.2024г жалбоподателката е депозирала молба за отвод на съдебният състав с развити оплаквания от произнасяне на 8-ми състав на САС и твърдения , че съдиите от състава не следва да участват в произнасяне по молби на страната, поради участие в предходни дела.

Състав на Софийски апелативен съд , като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Молбата за отвод на съдебният състав е неоснователна.

Не са налице основанията, визирани в чл.22 от ГПК за отвод на състава или съдии от състава по настоящото дело. Не се установява и не се твърди да са налице основанията за отвод по чл.22, ал.1,т.1-5 от ГПК. Твърдението на жалбоподателката, че съдии от състава са участвали при разглеждането на други нейни дела, може евентуално да се подведе под хипотезата на чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, но не е основание за отвод на съдия. Произнасянето по други дела на страна, дори и неблагоприятно за тази страна, не е основание за отвод, тъй като по настоящото дело съдията не е взел становище по фактите и искането към съда и липсва съмнение за неговото безпристрастие. А ако делата наистина са идентични, както се твърди в молбата за отвод, то в такъв случай производството по второто дело /настоящото/ следва да бъде прекратено, а не съдията, участвал в предишното разглеждане на делото – да се отведе.

Изложените в молбата за отвод основания не касаят безпристрастността на състава. Разпределението на делото между съдиите, работещи в САС с протокол от 16.01.2024г, отговаря на изискванията на чл.9 от ЗСВ и вътрешните правила на съда.

Съдебният състав не се явява пристрастен или заинтересован от разглеждането или решаването на делото.

Ето защо молбата за отвод на състава следва да бъде оставена без уважение.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд е сезиран/след изпращане на делото по подсъдност от СРС/ с искова молба от А. М., в коята ищцата предявява множество искове, измежду които иск за установяване, че между ищцата и И. Ж. не съществува облигационно правоотношение , предмет на искова молба, по която е било образувано и приключило с решение друго дело между тези страни, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сума, предмет на издаден ИЛ въз основа на влязло в сила решение на заявени основания като новоузнати и касаещи изпълнителното основание- влязлото в сила съдебно решение и иск за прогласяване нищожността на три броя постановления за възлагане поради липса на изпълнителен титул, дълг и проведен симулативен изпълнителен процес.

По делото се установява, че с протокол от 09.03.2021г същото е разпределено за разглеждане на 25 състав на 1 ГО на СГС.

2

Установява се, че с определение от 21.10.2022г делото е оставено без движение с подробни указания до ищцата за отстраняване на нередовности по исковата молба и навеждане на факти, касаещи допустимостта на исковото производство.

С молба от 08.11.2022г ищцата преповтаря твърденията си за факти, така както са изложени в ИМ.

С определение от 02.11.2022г СГС дава на ищцата последна възможност да изпълни дадените й указания и отправя предупреждение по реда на чл.100а от ГПК.

С последващи молби от 30.11.2022г, 27.03.2023г, 08.06.2023г , 04.07.2023г, 17.08.2023г и 30.08.2023г ищцата поддържа твърденията си за правопораждащите факти и спора с насрещната страна , така както са първоначално заявени, заявява искане за отвод на съдебния състав и депозира молби за бавност.

С определение от 31.08.2023г /л.180 от делото на СГС/ съдията, постановил обжалваното сега определение, се произнася по искането за отвод.

Със сега обжалваното определение СГС посочва, че гореописаните искови претенции са недопустими, поради липса на гражданскоправен спор, подлежащ на разглеждане по реда на исков процес.

За да бъде допустим за разглеждане гражданско правен спор следва да са налице процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на право на иск и съответно – да не са настъпили условията, при които това право се погасява.

Предпоставките за съществуване и надлежно упражняване на право на иск изискват съществуване на гражданско правен спор между правоспособни лица, подведомдствен на съдилищата и сезирането на компетентния съд от надлежни страни с редовна искова молба.

Така изискуемите по закон предпоставки за допустимост на производството по делото не се установяват.

Наведените и поддържани от ищцата твърдения за факти касаят пререшаване на спор , разрешен със сила на пресъдено нещо и оспорване на изпълнението на постановеното решение по съображения, които нямат характер на настъпили/ а не узнати/ след приключване на съдебното дирене.

Дадените от съда на ищцата указания за отстраняване на нередовности по исковата молба и навеждане на факти, във връзка с допустимостта на производството, с определение от 21.10.2022г са правилни и ясни.

Въпреки дадената повторна възможност на ищцата същата не отстранява нередовностите по исковата си молба и не навежда твърдения, които да мотивират извод за допустимост на предявените искове. Не навежда твърдения, от които съдът да може да приеме, че не се търси пререшаване на съдебно решен спор, не сочи факти, годни за разглеждане като непреклудирани от СПН на предходното дело. По 3 отношение на исковете за нищожност на постановления на ЧСИ следва да се съобрази, че публичната продан не е договор за продажба, а изпълнителен способ, производство, което завършва с едностранен властнически акт на съдебния изпълнител и за нея се прилагат специалните правила на изпълнителния процес. След влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и на ограничени основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК, т.е. недопустимо е оспорването на акта на съдебния изпълнител на общите основания за нищожност, като за защита правата и и интересите на длъжника са били на разположение други средства.

С оглед изложеното определението на СГС от 31.08.2023г се явява правилно и законосъобразно. Частната жалба против определението на СГС следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 18.01.2024г за отвод на съдебния състав, на осн. чл.22 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 264730 от 31.08.2023г , постановено по гр.д.

№ 3124/2021г по описа на Софийски градски съд, ГО, І-25-ти състав, с което е прекратено частично производство по делото , като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС при условията на чл. 274, ал.3 вр. чл. 280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4